Метилфенидат
Метилфенидат | |
Свойства | |
---|---|
Формула | C₁₄H₁₉NO₂ |
Моларна маса | 233,142 u[1] |
Идентификатори | |
CAS номер | 113-45-1 |
PubChem | 4158 |
ChemSpider | 4015 |
DrugBank | DB00422 |
KEGG | C07196 |
MeSH | D008774 |
ChEBI | 6887 |
ChEMBL | CHEMBL796 |
ATC | N06BA04 |
SMILES | COC(=O)C(C1CCCCN1)C2=CC=CC=C2 |
InChI | InChI=1S/C14H19NO2/c1-17-14(16)13(11-7-3-2-4-8-11)12-9-5-6-10-15-12/h2-4,7-8,12-13,15H,5-6,9-10H2,1H3 |
InChI ключ | DUGOZIWVEXMGBE-UHFFFAOYSA-N |
UNII | 207ZZ9QZ49 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Метилфенидат в Общомедия |
Метилфенидатът е лекарство, което се използва за лечение на хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието и нарколепсия.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Метилфенидатът е синтезиран за първи път през 1944 г. от химика Леандро Паницон в Базел. Както често се е практикувало тогава, той бърза да изпробва лекарството върху първия човек, за когото се сети, а именно съпругата си Маргьорит. Не отнема много време да се проявят и ефектите.
Оказва се, че препаратът въздейства на нервната система и подобрява концентрацията. След като е патентован и пуснат на пазара, се открива, че помага изключително много на деца, страдащи от синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност. Първоначално приеман само при най-тежките случаи, метилфенидатът показва отлични резултати. Впоследствие употребата му нараства. В края на 90-те години на XX век се появяват противоречия – някои твърдят, че като страничен ефект се проявява забавяне на растежа, развиване на зависимости, сърдечносъдови проблеми и други.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ methylphenidate // PubChem. Посетен на 3 октомври 2016 г. (на английски)
- ↑ Methylphenidate: a medicine used to treat attention deficit hyperactivity disorder (ADHD) // NHS. Посетен на 7 октомври 2023. (на английски)
- ↑ Une molécule, une histoire: la Ritaline // InVivo. Посетен на 7 октомври 2023. (на френски)
|