Меретсегер

Меретсегер
	Меретсегер
тиванска кобра-богиня
	Меретсегер в Общомедия

Меретсегер (или Мертсегер) е тиванска кобра-богиня в древноегипетската религия^[1], която отговаря за охраняването и опазването на необятния Тивански некрополис на западните брегове на река Нил, пред град Тива, и най-вече силно охранявата Долина на царете^[2]^[3]. Култът към нея е типичен за Новото царство (1550 – 1070 пр.н.е.).

Роля и характеристики

Меретсегер с йероглифи

Името Меретсегер означава „тази, която обича тишината“ във връзка с тишината на пустинното гробище, което охранява или, според друга интерпретация, „любима на онзи, който прави тишина (Озирис)“.

Меретсегер е покровителка на занаятчиите и работниците от Дейр ел-Медина, които построяват и украсяват великите кралски и благородни гробници.^[4] Оскверняването на богати царски погребения е факт още през Старото царство (27 – 22 век пр.н.е.), понякога и от самите работници: генезисът на Меретсегер е спонтанната нужда да се идентифицира богиня пазителка на гробниците, както опасна, така и милостива.^[5] Нейният култ, също присъстващ в Есна (близо до Луксор), достига своя връх през 18-а династия. Съпругата на фараона от Средното царство Сенусрет III (около 1878 – 1839 г. пр.н.е.) се е наричала Меретсегер; тя е първата, която носи титлата Велика царска съпруга (която се превръща в стандартна титла за главните съпруги на фараоните) и първата, чието име е написано в картуш.

Богинята Меретсегер е била почитана от гилдията на работниците, която много се е страхувала от гнева ѝ. Като местно божество, на нея са посветени само малки скални храмове (като този, разположен на пътеката, водеща към Долината на цариците) и някои стели с молитви и трогателни молби за прошка, както и различни капелети точно в подножието на хълма, посветени на нея.

Снимки

Двойно изображение на Меретсегер (отгоре) и змии (отдолу). Лувър, Париж.
Стела с изображение на Меретсегер. Лувър, Париж.
Меретсегер на остракон. Египетски музей, Кайро.
Стела с жена, боготворяща Меретсегер. Египетски музей, Кайро.
Стела с жена, боготворяща Меретсегер над змии. Лувър, Париж.

Източници

↑ Pinch 2004, p. 164.
↑ Hart 1986, pp. 119 – 120.
↑ Wilkinson 2003, p. 224.
↑ The British Museum Book of Ancient Egypt (2007), London: The British Museum Press. ISBN 978-0-7141-1975-5. p. 104.
↑ Hart 1986, p. 119.

[1] Pinch 2004, p. 164.

[2] Hart 1986, pp. 119 – 120.

[3] Wilkinson 2003, p. 224.

[4] The British Museum Book of Ancient Egypt (2007), London: The British Museum Press. ISBN 978-0-7141-1975-5. p. 104.

[5] Hart 1986, p. 119.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]