Направо към съдържанието

Мераб Мамардашвили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мераб Мамардашвили
მერაბ მამარდაშვილი
грузински философ
Роден
Починал
25 ноември 1990 г. (60 г.)
Москва, СССР
ПогребанГрузия
Философия
ИнтересиФилософия на науката, философия на езика, философия на съзнанието
ПовлиянРене Декарт, Имануел Кант, Карл Маркс, Марсел Пруст

Уебсайтwww.mamardashvili.com

Мераб Константинович Мамардашвили (на руски: Мера́б Константи́нович Мамардашви́ли) е грузински философ, доктор на философските науки от 1968 г. и професор от 1972 г.

Роден е в семейство на военнослужещ. В 1955 година завършва философския факултет при Московския държавен университет.

Мамардашвили е един от основателите на Московската логическа школа (1952). В школата участват още Борис Грушин, Александър Зиновиев и Георгий Щедровицкий.

Работи в Москва до 1987 година, а после в Грузия. От 1968 година до 1987 година е редактор на научното списание „Вопроси философии“ (Философски въпроси), професор в Московския държавен университет и старши научен сътрудник в Московския философски институт към Руската академия на науките. От 1987 година до 1990 година Мамардашвили оглавява департамента на философския институт „Церетели“ към Грузинската академия на науките и е професор в Тбилиския държавен университет.

Повлиян от немската класическа философия (по специално от Кант) Мамардашвили обогатява теорията на възприятието. „Сократическият“ характер на философията на Мамардашвили най-пълно се разкрива в многобройните лекции, които чете както в Московския, така и в университети във Франция, Германия и други страни.

Умира през 1990 година в Москва. Погребан е в Тбилиси.

През май 2001 година в Тбилиси е издигнат негов паметник.

  • „Формы и содержание мышления“ (1968)
  • „Символ и сознание. Метафизические рассуждения о сознании, символике и языке“ (совместно с А. М. Пятигорским, Иерусалим, 1982)
  • „Классические и неклассические идеалы рациональности“ (1984)
  • „Как я понимаю философию“ (издание избранных работ М. К. Мамардашвили: доклады, выступления, интервью, статьи. 1990)
  • „Картезианские размышления“ (издано в 1997)
  • „Кантианские вариации“ (фрагменты лекций, прочитанных в 1982 году в Москве; изданы в 1997)
  • „Стрела познания. Набросок естественноисторической гносеологии.“ (издано в 1997)
  • „Лекции по античной философии“ (изданы в 1997)
  • „Анализ сознания в работах Маркса“ (1968)
  • „Проблема объективного метода в психологии“ (1977)
  • „Сознание и цивилизация (idem, idem)“(1984)
  • „Лекции о Прусте (Психологическая топология пути)“ (издано в 1995)
  • „Грузия вблизи и на расстоянии“ (издано в 1995)
  • „Необходимость себя. Введение в философию, доклады, статьи, философские заметки“ (издано в 1996)
  • „Эстетика мышления“ (лекции, прочитанные в 1986-1987 гг. в Тбилисском университете, изданы в 2000)