Меноморут
Меноморут | |
комит | |
Лични данни | |
---|---|
Преданост | Царство на българите |
Седалище | Седмоградско |
Управление | IX век – X век |
Народност | българин |
Меноморут или само Морут е български комит – владетел на земите между реките Муреш, Сомеш и Тиса по времето на унгарското завладяване на Карпатския басейн около 900 г. [1]
Единственият източник за съществуването на историческата личност на Меноморут е Gesta Hungarorum. Според този източник за деянията на унгарците, комитатът на Меноморут бил населен предимно с хазари и секеи, като Меноморут признавал върховната власт на (неназования) управляващ византийски император по онова време. Според Gesta Hungarorum маджарите в крайна сметка обсадили и завзели крепостта на Меноморут в Бихария /днес областта Бихор/ и го принудили да даде дъщеря си за сключването на династичен съюз – на Золтан (велик княз на маджарите), сина на Арпад.
В хрониката се казва, че Меноморут починал около 906 г. и е наследен от зет му, т.е. земята му станала унгарска.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gesta Hungarorum, стр. 25, архив на оригинала от 22 септември 2020, https://web.archive.org/web/20200922234630/http://bulgari-istoria-2010.com/booksBG/GESTA_HU.pdf, посетен на 16 март 2019