Мемоар на българи от Македония от 19 декември 1879 година
„Мемоар на българи от Македония“ | |
Мемоарът на българи от Македония (4 страници) | |
Първо издание | 19 декември 1879 година г. |
---|---|
Оригинален език | български |
Жанр | мемоар |
Мемоарът на българи от Македония е обръщение към Великите сили от 19 декември 1879 година, подписано от 102 македонски българи, с което се иска създаване на един вилает от всички македонски епархии, населени с българи.
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Мемоарът е изпратен до представителите на Великите сили още преди свикването на Европейската комисия, във връзка с работата на вилаетските комисии по реформите. Това се случва скоро след края на Кресненско-Разложкото въстание.
В увода се очертава тежкото положение и липсата на сигурност на християните в Македония, грабежите, убийствата, насилията от страна на мюсюлманите, които са толерирани от държавата и оставяни свободно да се разхождат въоръжени до зъби. Иска се изработване в духа на член 23 от Берлинския договор на специални правилници от комисия, в която широко да е представено местното население. Тези правилници трябва да бъдат разгледани от Портата и съгласувани преди обявяването им и с една Европейска комисия. Великите сили не трябва да търпят това положение, тъй като то пречи на установяването на траен мир в Изтока и трябва да съдействат за прилагане в Македония на разпоредбите на член 23, приспособени към изискванията, нравите и обичаите на мнозинството от населението.
Великите сили трябва да направят необходимите постъпки за създаване от всички епархии и кази в Македония, населявани в мнозинството си от българи – а именно Дебър, Охрид, Костур, Лерин, Битоля, Воден, Мелник, Сяр, Драма, Дойран, Велес, Скопие, казите Паланка, Джумая, Щип и прочее – на един вилает.[1]
Мемоарът не е датиран и датата му се узнава от вестник „Марица“ от 25 декември.[2] Сред подписалите Мемоара са Куко войвода от Лакос, Ангел войвода от Куманич, Анастас войвода от Старчища и други.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 420, 478-482.
- ↑ Марица, ІІ, брой 146, 25 декември 1879, стр. 3.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 482.