Мексиканска цесия
Мексиканската цесия (на английски: Mexican Cession; на испански: Cesión mexicana) е термин с който се означава регионът в съвременните югозападни Съединени американски щати, който Мексико преди мексиканско-американската война е контролирал, и който влиза в състава на САЩ в резултат от договора от Гуадалупе Идалго.[1]
Мексиканската цесия не засяга областите на изток от Рио Гранде, които били част от Република Тексас, която република претендира за независимост след Тексаската революция от 1836 г. Кратката война за независимост на Тексас е последвана от десетилетие на призната държавност през 1845 г. и анексирането му от САЩ. Признаването на независимостта на Тексас и последвалото му анексиране от САЩ е с немаркирана южна и западна граница на новия щат Тексас с територията означавана като Ню Мексико – която земя е с площ приблизително 529 000 квадратни мили (или 1 370 000 кв.км.).
Мексиканската цесия е третото по големина придобиване на значителна територия в историята на САЩ, надминато само от покупката на Луизиана от 827 000 квадратни мили (или 2 140 000 кв.км.) от 1803 г. и по-късната покупка на Аляска от 586 000 квадратни мили (или 1 520 000 кв.км.), закупена от Русия през 1867 г.
Мексиканската цесия е една от причините довели до Американската гражданска война (1861-1865), във връзка със съществуващия в тези земи институт на робството, който се превръща в централен американски политически въпрос през десетилетието от 1850 г.
В резултат от мексиканската цесия САЩ се сдобиват с най-богатия си щат - Калифорния, което им позволява излизайки на западното тихоокеанско крайбрежие, да се сдобият през 1867 г. с Аляска.