Направо към съдържанието

Мезозойска геосинклинална област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Геосинклиналните (нагънати) пояси на Земята

Мезозойската (Тихоокеанска, Яншанска, Ларамийска) геосинклинална област или Мезозойско (Тихоокеанско, Яншанско, Ларамийско) нагъване, Мезозойска (Тихоокеанска, Яншанска, Ларамийска) орогенеза е епоха на интензивни прояви на нагъване, планинообразуване и гранитуиден интрузивен магматизъм по време на мезозойската ера. Най-интензивно процесите са се проявили по периферията на Тихия океан (в Източна Азия, в Кордилерите и Андите), където носят названието Тихоокеанска (Яншанска, Ларамийска) орогенеза.[1]

Началната тектонска епоха на мезозойската орогенеза – раннокимерийска (индокитайска) – се отнася към края на триаса и началото на юрата. Нейните проявления са отбелязани в Индокитай, в североизточната част на Иранската планинска земя, на полуостровите Мангишлак и Таймир, в Северна Добруджа и в някои райони на Кордилерите в Северна Америка. Следващата след раннокимерийската е къснокимерийската тектонска епоха, известна също под названията андийска, невадийска, колимска и арауканска и се явява главна епоха във формирането на структурите на Верхояно-Чукотската област, Монголо-Охотската нагъната система, централните части на Кордилерите в Северна и Южна Америка и някои други области. Тя се проявява в края на юрата и началото на кредата. Ново оживление на тектонски движения се появяват в средата и особено в края на кредата и началото на палеогена, т.нар. ларамийска епоха, като тогава се формират структурите на Скалистите планини, западните части на Корякската планинска земя, полуостров Камчатка, Сихоте Алин, остров Суматра и др. Извън геосинклиналните системи мезозойската тектогенеза се проявява и като издигане на периферните части на платформите (особено Сибирската и Южнокитайската) и възобновяване на вулканичната дейност (кисел вулканизъм, интрузии на гранитоиди в Източна Азия). Мезозойската тектогенеза се е съпровождала с образуването на многочислени находища на цветни метали (мед, молибден, калай, волфрам, злато и др.) в Тихоокеанския пояс, Монголо-Охотската система, в активизираните периферни части на платформите и отчасти в Средиземноморския пояс. Някои геолози обединяват Мезозойската орогенеза и собствено алпийската епоха в един алпийски цикъл на тектогенеза.[1]