Меден месец (филм, 1959)

Меден месец
	Меден месец
Luna de miel; Honeymoon
Режисьори	Майкъл Пауъл
Продуценти	Сезарео Гонзалес; Майкъл Пауъл
Сценаристи	Луис Ескобар; Майкъл Пауъл
Базиран на	балета „Омагьосана любов“ на Грегорио Мартинес Сиера
В ролите	Антъни Стийл; Людмила Черина; Антонио
Музика	Мануел де Фала; Микис Теодоракис
Оператор	Жорж Перинал; Клод Реноар
Монтаж	Питър Тейлър; Джон-Виктор Смит
Филмово студио	Сезарео Гонзалес Продусионес Синематографикас; Евърдин; Суевия Филмс
Жанр	драма; музикален
Премиера	29 март 1959
Времетраене	109 минути
Страна	Великобритания; Испания
Език	английски; испански
Цветност	цветен
Външни препратки
	IMDb Allmovie

„Меден месец“ (на английски: Honeymoon), (на испански: Luna de miel) е музикална драма от 1959 година на режисьора Майкъл Пауъл с участието на Антъни Стийл, Людмила Черина и Антонио, копродукция на Великобритания и Испания. Сюжета на филма е адаптация на балета „Омагьосана любов“ на Грегорио Мартинес Сиера.

Сюжет

Балерината Анна Като (Людмила Черина) приключва артистичната си кариера, за да се омъжи за австралийския фермер Кит Кели (Антъни Стийл). Те тръгват на обиколка през Испания с луксозния си кабриолет Бентли за медения си месец, преди да отпътуват, за да живеят в овцевъдната ферма на Кит в Австралия.

Покрай тях преминава с бясна скорост американски състезателен автомобил, който скоро отбива за смяна на спукана гума. Автомобилът е управляван от известния испански фламенко танцьор Антонио (Антонио), който пътува заедно със съпругата си Розита Канделас (Розита Серговия). Те двамата са огнена двойка, която непрекъснато спори и когато Антонио слиза до един поток, за да се измие, след като е сменил гумата, Розита заминава без него. Изоставен на средата на нищото, Антонио започва да танцува край пътя известния танц „Запатеато“.

Кит и Анна преминават покрай Антонио и му предлагат да го откарат. Те пристигат в крайпътната „Таверна дел Торо“, където Антонио е известен и получават вкусна закуска. Антонио споделя на Анна, че мисли, че я е виждал и преди, но тя му отвръща, че това и е първото посещение в Испания. Една възрастна дама избутва напред дъщеря си, която иска да танцува с Антонио. Лусия (Кармен Рохас) започва да танцува фламенко танца „Ел Макарона“, но Антонио отива при оркестъра и ги пита дали могат да свирят „Ел Таранто“, за да види какво в действителност умее младото момиче.

Розита решава да се върне за Антонио и пристига на края на фиестата. Кит и Анна наемат стая в таверната за през нощта. След впечатляващата вечеря, те се усамотяват и Анна прави всичко по силите си, за да откъсне Кит от книгите му, свързани с животновъдството. На следващия ден, след изнурително пътуване, Анна и Кит влизат в един бар, само за да открият, че там вече е Антонио. След сериозна почерпка с коктейли, те двамата най-накрая разбират кой всъщност е Антонио.

Анна отива в студиото на Антонио, където двамата заедно репетират новия му танц „Любовниците от Теруел“, класически балет, преработен в испански стил. Когато Анна дава няколко съвета, за да му помогне, Антонио осъзнава, че тя е балерина и най-накрая разбира коя в действителност е Анна. Докато Антонио и Анна репетират, в студиото незабелязано влиза Кит и виждайки, че съпругата му отново танцува, не остава особено доволен.

Кит и Анна заминават на юг, за да видят известната картина на Ел Греко „Погребението на граф Оргас“. Кит декларира, че търси начин да реализира новия танц на Антонио. Те посещават джамията в Кордоба и други интересни места.

Рано на следващата сутрин Кит отива да помогне на човека, грижещ се за биковете за коридата и Анна приема предложението на Антонио да отиде с него да разгледат крепостта Алхамбра в Гранада. Те танцуват около двореца и откровено флиртуват един с друг, когато Анна заявява, че наистина се е отказала от балета и смята да се отдаде на брачния живот с Кит. Антонио обаче не е много сигурен в това. Когато се връщат и намират Кит, между двамата мъже назрява конфронтация.

Кит и Анна отиват на премиерата на балета „Омагьосана любов“, в който се разказва за млада жена, чийто любовник е починал и сега я преследва като призрак, непозволявайки да започне връзка с друг мъж. Те с изненада установяват, че главните роли се изпълняват от Антонио и Росита, а Лусия е в ролята на момичето, което се опитва да държи „Призрака“ (Леонид Масен) настрана. Цялата постановка е смес от класическия балет и испански фламенко елементи.

На следващата вечер Анна и Кит стоят на терасата на хотелската си стая в Теруел и се взират в статуите, когато Анна неочаквано се разболява. През нощта, в резултат от треската, тя сънува балетна възстановка на легендата за любовниците от Теруел, доня Изабел и дон Диего, като тя и Антонио изпълняват главните роли. Трескавото и въображение слива класическия балет отново с испански мотиви, където Антонио е гримиран като мавър и завършва с грандиозно погребение в стил картина „ала Ел Греко“.

На сутринта Антонио отива да види Анна, която вече е в болницата, придружавана от Кит. Те двамата смятат до няколко дни да заминат за Австралия и Кит е облекчен, че за последен път се среща с Антонио, но съдбата е жестока. Антонио ги информира, че предприема световно турне със спектакъла си.

В ролите

Антъни Стийл като Кит Кели
Людмила Черина като Анна
Антонио като Антонио
Леонид Масен като „Призрака“
Розита Сеговия като Розита Канделас
Кармен Рохас като Лусия

Награди и номинации

Голямата награда за технически достижения от Международния кинофестивал в Кан, Франция през 1959 година.
Номинация за Златна палма за най-добър филм от Международния кинофестивал в Кан, Франция през 1959 година.

Външни препратки

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Honeymoon (1959 film) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.