Направо към съдържанието

Мегзит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Меган Маркъл и принц Хари на Коледа, 2017 г.
 Основни статии: Хари Съсекски и Меган Маркъл

На 8 януари 2020 г. принц Хари и Меган Маркъл – херцогът и херцогинята на Съсекс обявяват в Инстаграм[1][2][3][4][5] решението си да се „оттеглят като „старши“ членове“ на британското кралско семейство,[6] да разделят времето си между Обединеното кралство и Северна Америка и да станат финансово независими.[7] Това е наречено Мегзит (Megxit), игра с термина Брекзит[8] и възприето в световен мащаб в масовите и социалните медии,[9][10] създавайки различни интернет мемове[11] и мърчандайзинг.[12][13][14]

Мегзит води до среща на кралското семейство на 13 януари 2020 г., наречена „Срещата на върха в Сандрингам“ и описана като „безпрецедентна“.[15][16][17] Кралица Елизабет II излиза с рядко лично изявление за семейството си[18][19] и е похвалена за бързото ѝ справяне с въпроса.[15][19][20] На 18 януари е обявено споразумение, според което двойката „вече няма да бъде работещ член на британското кралско семейство“ и няма да използва своите обръщения „Кралско височество“.[21]

Резултатът е описан като „Твърд Мегзит“[22][23][24] Речникът на английския език „Колинс“ добавя „Мегзит“ към своето онлайн издание сред десетте най-добри думи на 2020 г.[25] Разрешен е 12-месечен период за преразглеждане, в случай че двойката промени решението си. На 19 февруари 2021 г. Бъкингамският дворец потвърждава, че херцогът и херцогинята ще се откажат от своите кралски патронажи, тъй като не се завръщат като работещи членове на кралското семейство.[26][27] Мегзит идва да означи разрива на двойката с кралското семейство и неговия протокол и плановете им за независимост с новата им марка, тогава условно наречена Съсекс Роял.[28][2][1] През ноември 2021 г. Хари описва „Мегзит“ като мизогинистичен термин, насочен към Меган.[29]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Мегзит е игра на термина „Брекзит“ и се отнася до принц Хари и съпругата му Меган, които се оттеглят като членове на британското кралско семейство. Произлиза от Meg(han) + (e)xit (изход); повлиян от Брекзит[30], което е оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия в края на януари 2020 г. Речникът на английския език „Колинс“ включва думата като една от десетте „Думи на 2020 г.“ и я включва в онлайн изданието на речника:[31] Колинс казва пред в. „Таймс“: „Веднага хвана [окото] поради ехото от „Брегзит“. Използването на името на Меган се приема в някои кръгове като идентифициране на нея като подбудител на оттеглянето.[32]

Наименование

[редактиране | редактиране на кода]

На британския таблоид „Сън“ се приписва първото използване на заглавието „Мегзит“ на 9 януари 2020 г.[33][34][35][36][37] Би Би Си Нюз коментира, че „Съсекзит“ (Sussexit) е тенденция в социалните медии, но не е достигнал нивото на използване като Мегзит в основните медии.[9][38][39] Появяват се алтернативни термини, но също не се налагат в същата степен.[6][9][40][41][28] До 15 януари терминът става толкова широко разпространен, че в. „Таймс“ съобщава: „Мегзит се превръща в машина за пари“ за търговците, които правят дрехи и сувенири, използвайки термина.[12] В. „Ню Йорк Таймс“ пише, че паралелите между „Мегзит“ и „Брекзит“ са по-големи от просто „една умна игра на думи“ и че двата термина включват едни и същи разделения в британското обществено мнение от „млади либерали“ (които подкрепят двойката и които подкрепят оставането в ЕС) и „по-възрастни консерватори“ (които подкрепят кралицата и които подкрепят напускането на ЕС).[13]

На 19 януари, при преглед на окончателното споразумение, в. „Гардиън“ твърди, че „отстъплението“ вече не е подходящо, но двойката все още не е „подала оставка“, нито „е абдикирала“ от кралското семейство.[42] При преглед на медийната реакция на окончателното споразумение Би Би Си Нюз казва, че „няма победители като резултат на това, което много от първите страници наричат „Мегзит“ – напускането на херцога и херцогинята на Съсекс като кралски особи на първа линия“.[23] Би Би Си Нюз и други британски новинарски медии наричат окончателното споразумение „Твърд Мегзит“, в по-нататъшна игра на думи с политически термин „твърд Брекзит“.[22][23][24] На 28 януари терминът е вече достатъчно широко разпространен, така че в. „Файненшъл Таймс“ в тяхното приложение към FT Advisor пуска материал за специалисти по данъчно облагане, озаглавен „Ами ако вашият клиент иска да направи „Мегзит“?“,[43] докато сп. „Венити Феър“ съобщава за „Шега с Мегзит“ на актьора Брад Пит на 73-те филмови награди на Британската академия. По-рано изданието съобщава за анализ на фирмата за анализ на социални данни Брендуотч, която заключава, че терминът „Мегзит“ се използва в Туитър поне от началото на 2019 г. и е използван в негативни коментари, насочени към Меган. Скай нюз също твърди, че терминът се използва от интернет тролове през април 2019 г.[44] През ноември 2021 г. в панел на конференцията на сп. Wired, наречен Re:Wired, Хари заявява: „...терминът „Мегзит“ бе или е мизогинистичен термин и е създаден от трол, разтегнат e от кралски кореспонденти, и той нарасна, и нарасна, и нарасна в основните медии. Но започна с трол.“

Мотивации

[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след съобщението през януари 2020 г. журналистът Том Брадби[45] твърди, че на семейство Съсекс им е казано по време на шестседмичната им коледна ваканция (която се превръща в четиримесечен престой) на остров Ванкувър в Канада, че няма да участват в предложената „отслабена монархия".[46][47][48][49] Други повдигнати опасения включват възприеманото продължаващо враждебно отношение от страна на някои в британската таблоидна преса и предполагаеми въпроси за расизъм спрямо Меган.[50][51][52][53][54][55][56][57] В. „Гардиън“ съобщава, че принц Хари е изглеждал „да хвърля вината в краката на пресата".[54] В телевизионно интервю с Опра Уинфри през март 2021 г. Хари и Меган казват, че Мегзит е причинен от това, че не са получили помощта, която са потърсили, от кралската институция по въпроси като опровергаване на фалшиви таблоидни истории за Меган и получаване на помощ за нейното психично здраве.[58] Хари също посочва, че членовете на семейството му, които са най-близки до кралската институция, са в капан – британският конституционен учен Робърт Хазел се съгласява и твърди, че институцията изисква много значителна загуба на човешки права от някои от нейните членове.

Споразумението „Мегзит“

[редактиране | редактиране на кода]

В. „Таймс“ спекулира дали „Срещата на върха в Сандрингам“ ще доведе до „Твърд Мегзит“ или „Мек Мегзит“.[4][15][33][59][16][17] След срещата кралица Елизабет II прави изявление от първо лице,[18][60] в което заключава, че е постигнато съгласие за „период на преход, в който Съсексците ще прекарват известно време в Канада и Обединеното кралство“.[18][19][20][60] След малко по-малко от четири месеца в Канада Хари и Меган се местят със сина си Арчи в Съединените щати, където се ражда дъщеря им Лилибет през 2021 г.

Окончателно споразумение

[редактиране | редактиране на кода]

Изявлението за „Мегзит“ дава краен срок „пролет 2020 г.“ за завършване на споразумението, а конкретните известни подробности са както следва:[42][61][21][22]

Основни подробности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Двойката вече няма да представлява кралицата. Това е в контраст с по-ранното изявление на двойката на техния уебсайт sussexroyal.com, че ще изпълняват бъдещи задължения за кралицата.[42][62]
  • Те ще запазят обръщението „Кралско височество“, но няма да го използват и ще се наричат Хари, херцог на Съсекс, и Меган, херцогиня на Съсекс.[42][63]
  • Те ще бъдат финансово независими от британския данъкоплатец/ хазна (и ще изплатят разходите за обновяване на Фрогмор Котидж (Уиндзор) от 2,4 млн. паунда);[42]
  • Хари ще прекрати задълженията си към всички свои британски военни назначения (включително капитан-генерал на Кралските морски пехотинци) и повече няма да представлява официално кралското семейство на военни церемонии.[21][64]

Други детайли

[редактиране | редактиране на кода]
  • Двойката ще прекарва по-голямата част от времето си в Северна Америка.[21]
  • Фрогмор Котидж ще продължи да функционира като техен британски дом, но те ще плащат „търговски наем“ за него.[62]
  • Двойката ще запази личните си патронажи и асоциации (напр. Игри „Инвиктъс“), но не и кралските (напр. Младежки посланик на Британската общност).[60]
  • Принц Чарлз ще продължи да предоставя финансова подкрепа.[21]

Невключени въпроси

[редактиране | редактиране на кода]
  • Споразуменията за сигурност на двойката са неясни, като изявлението на кралицата коментира само, че „Има добре установени независими процеси за определяне на необходимостта от обществено финансирана охрана“.[61]
  • Не е ясно дали може да се използва марката „Съсекс Роял“.[21]

По-нататъшно развитие

[редактиране | редактиране на кода]

В. „Таймс“ съобщава, че Меган е подписала договор за озвучаване с Уолт Дисни Къмпъни, като казва, че „споразумението предлага намек за бъдещия живот на двойката, използвайки статута им на знаменитости в полза на избраните от тях каузи“.[65] Финансовият уебсайт „Бизнес Инсайдър“, говорейки с различни експерти по марката, съобщава: „Мегзит: как Хари и Меган биха могли да изградят марка за милиарди долари“.[66]

На 19 януари 2020 г. е съобщено, че принц Чарлз ще предостави на двойката „частна финансова подкрепа“ (но не и средства от Херцогство Корнуол) за цяла година, за да им даде време да се установят и да се справят със страховете от увеличените разходи за предложения от тях нов начин на живот.[67] По-късно Хари заявява, че охраната и финансовата подкрепа са били прекъснати от кралското семейство през „първото тримесечие“ на 2020 г. и той е успял да осигури семейството чрез парите, които е наследил от майка си, която му е оставила 6,5 млн. паунда, които са инвестирани и са събрали значителна лихва, а около 10 млн. паунда са дадени на Хари на 30-ия му рожден ден.[68][69] По време на брифинг на Кларънс Хаус за финансите, предшестващ годишния доклад за Безвъзмездната помощ на суверена, говорител заявява, че Чарлз е „отделил значителна сума“ в подкрепа на херцога и херцогинята до лятото на 2020 г.[70] Представители на двойката отговарят, че изявленията на Хари са „по отношение на първото тримесечие на фискалния отчетен период“, който започва през април.[68]

На 21 януари 2020 г. канадският премиер Джъстин Трюдо отново отказва да каже кой ще поеме раздела за разходите за сигурността след съобщеното завръщане на Хари в Канада същия ден. Отделно канадската национална новинарска агенция „Канадската преса“ потвърждава, че Хари, Меган и Арчи са отседнали в къща под наем северно от Виктория, Британска Колумбия.[71]

На 14 февруари 2020 г. е съобщено, че двойката е решила да затвори офиса си в Бъкингамския дворец, което довежда до отстраняването на поне 15 служители.[72]

На 19 февруари 2020 г. е обявено, че двойката ще продължи да изпълнява кралски задължения до 31 март, след което ще се оттегли и повече няма да поема ангажименти от името на Кралицата. Двойката ще продължи ангажиментите от името на организациите, с които участват, включително Лондонския маратон 2020 г. през април и Игри „Инвиктъс“ през май (въпреки че последните две събития са отложени съответно за октомври 2020 г. и 2021 г. поради пандемията от COVID-19). Те ще престанат да използват своите титли на техни кралски височества, докато херцогът ще запази военните си звания, но ще не и почетните военни длъжности, които заема. След това ситуацията ще бъде преразгледана след дванадесет месеца, през март 2021 г. Освен това, опитът на двойката да използва думата „Кралски“ като част от планираното им начинание с марката „Съсекс Роял“ е подложен на преразглеждане, като съобщението ще бъде направено при официалното стартиране на планираната организация.[73]

На 21 февруари 2020 г. двойката твърди, че няма да използва марката „Съсекс Роял“ на никоя територия след оттеглянето им от обществения живот през пролетта на 2020 г. и всички заявления, подадени за търговска марка на името, са премахнати. Говорител на двойката добавя, че те ще продължат да работят със съществуващите си патронажи в допълнение към създаването на организация с нестопанска цел.[74]

На 27 февруари 2020 г. Бил Блеър, канадският министър на обществената безопасност и готовността за извънредни ситуации, излиза с изявление, в което се казва: „Тъй като херцогът и херцогинята понастоящем са признати за лица с международна закрила, Канада има задължението да предоставя помощ за сигурността при необходимост. По искане на столичната полиция RCMP предоставя помощ на Met от пристигането на херцога и херцогинята в Канада." В изявлението се казва още, че Канада ще спре да осигурява сигурност за двойката на 31 март, „в съответствие с промяната в статута им“.[75] В същото съобщение е потвърдено, че Кралската канадска конна полиция е осигурила сигурността на двойката при необходимост от пристигането им в Канада през ноември 2019 г.[75] По време на петмесечния си престой на остров Ванкувър Хари и Меган са защитени от Метрополната полиция и Кралската канадска конна полиция на цена на канадските данъкоплатци от $56 384,00 (CAD).[76] През февруари 2020 г. и след като е договорено излизането им от монархията, терминът „хора с международна защита“ е премахнат от уебсайта им.[77]

В края на март 2020 г. е съобщено, че двойката се е преместила в Съединените щати. В отговор на коментарите на президента на САЩ Доналд Тръмп, че правителството на САЩ няма да плати за сигурността на двойката, представител на двойката казва, че те „нямат планове да искат от правителството на САЩ ресурси за сигурност“.[78][79] През първите месеци на двойката в Калифорния Тайлър Пери им осигурява сигурна къща (в Бевърли Хилс), докато успеят да направят алтернативен план.[80] С базираната в Америка частна фирма за сигурност Gavin de Becker and Associates, в крайна сметка е сключен договор да осигури мерки за сигурност на двойката.[81]

На 30 март 2020 г. двойката обявява, че повече няма да използва своя акаунт в Инстаграм „SussexRoyal“ или уебсайта. Освен това е съобщено, че след затварянето на офиса им в Бъкингамския дворец нов екип ще управлява публичния имидж на двойката и филантропските интереси в САЩ със Съншайн Закс, наети да управляват имиджа им, и Катрин Сен Лоран, бивш служител на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, за да служи като техен началник на персонала и да управлява тяхната организация с нестопанска цел.[82]

На 6 април 2020 г. е съобщено, че двойката е започнала практиките в САЩ за нова организация с нестопанска цел, която ще се казва Арчуел (Archewell) (кръстена на техния син Арчи и от гръцката дума „архи“).

На 20 април 2020 г. херцогът и херцогинята обявяват, че вече няма да си сътрудничат с британските таблоиди, включително с „Дейли Мейл“, „Сън“, „Дейли Мирър“ и „Дейли Експрес“, както и с неделните и онлайн издания на тези издания.[83][84]

През юли 2020 г. херцогът и херцогинята купуват имение в Монтесито, Калифорния с намерението да го превърнат в свой семеен дом.[85] По-късно кралските репортери Омид Скоби и Каролин Дюранд заявяват, че двойката е взела ипотека върху новия си дом.[86] През септември 2020 г. херцогът изплаща изцяло разходите за обновяване на Фрогмор Котидж на стойност около 2,4 млн. паунда.[87] През ноември и декември 2020 г. е съобщено, че неговата братовчедка принцеса Юджин и нейният съпруг Джак Бруксбанк са се преместили в и са напуснали Фрогоре Котиджe в Хоум Парк, Уиндзор след шест седмици престой.[88][89][90]

На 15 февруари 2021 г. Си Би Ес разкрива, че херцогът и херцогинята на Съсекс ще дадат интервю на Опра Уинфри. Меган ще обсъди с Уинфри „встъпването в живота като кралска особа, брака, майчинството, филантропската работа (и) как се справя с живота си под силен обществен натиск“. Хари ще се присъедини към тях, за да „говорят за преместването им в Съединените щати и бъдещите им надежди и мечти за разширяващото се семейство".[91]

През април 2021 г. данните, получени след подаване на искане съгласно Закона за свобода на информацията, разкриват, че службата на шерифа на окръг Санта Барбара се е занимавала с „обаждания, записани като телефонни заявки, активирания на аларми и имуществени престъпления“ между юли 2020 г. и февруари 2021 г., всички които са свързани с проблемите на сигурността на двойката в резиденцията им в Монтесито.[92] През същия месец „Дейли Телеграф“ съобщава, че Хари и Меган са провели срещи около „добре разработени предложения“ с вече несъществуващата стрийминг услуга Quibi година преди напускането им от кралското семейство. Съобщава се, че двойката се е срещала с Джефри Катценберг и други ръководители през 2019 г. с предполагаеми планове да „обсъдят [..] собствената си серия от 10-минутни видеоклипове“.[93]

През януари 2022 г. е разкрито, че Хари е в правна битка от септември 2021 г., за да оспори отказа на Министерството на вътрешните работи да му позволи да плати за полицейска защита в лично качество, когато е в Обединеното кралство. Неговият законен представител заяви, че Хари първоначално е направил предложението по време на срещата на върха в Сандрингам, но то е било отхвърлено.[94][95] След като се оттегля от задълженията си, Кралският и VIP изпълнителен комитет (RAVEC) го поставя в „изключителна категория“, в резултат на което бъдещата му полицейска защита в Обединеното кралство ще зависи от причината и обстоятелствата на всяко посещение като както и функциите, които изпълнява.[96][97] След като получава молби от херцога и Министерството на вътрешните работи част от делото да остане поверително, Върховният съд постановява през март 2022 г., че някои части от него ще останат поверителни.[98] Г-н Джъстис Суифт също реагира на правния екип на херцога, който изпраща копие от решението на някого, който не е адвокат, описвайки го като „напълно неприемливо“.[98] Адвокатите на Хари по-късно твърдят, че предложението му да плати за охраната му не е било предадено правилно на комисията от членове на Кралското домакинство, включително личния секретар на кралицата сър Едуард Йънг, чието членство в комисията не му е било известно и с когото Хари е изправен пред „значително напрежение“. Адвокатите на Министерството на вътрешните работи заявяват, че напрежението между Хари и кралското домакинство е без значение за промяната на статута му и неговите представителства пред комисията не биха променили резултата.[99] През юли 2022 г. г-н съдия Суифт дава разрешение част от иска на Хари да премине към съдебно разглеждане.[100]

През април 2022 г. и на път да присъстват на Игри „Инвиктъс“ в Нидерландия, двойката прави първото си съвместно посещение в Обединеното кралство от оттеглянето си от кралските задължения и се среща с кралица Елизабет II и принц Чарлз. Преди това херцогът е сам в Обединеното кралство за погребението на дядо си, херцог Филип, през април 2021 г. и за откриването на статуя на майка си Даяна през юли 2021 г.[101] Двойката прави първата си официална поява в Обединеното кралство през юни 2022 г., докато присъства на Благотворителната служба по случай Платинения юбилей на кралицата (70 г. на трона) в Катедрала „Свети Павел“ в Лондон.[102] Очаква се те да посетят Обединеното кралство и Германия през септември 2022 г. за редица благотворителни събития в Манчестър, Дюселдорф и Лондон.[103]

През май 2022 г. полицейското управление на Санта Барбара получaва доклади за два инцидента с проникване в дома на Хари и Меган в Калифорния в рамките на 12 дни. Към юли 2022 г. те са имали общо шест инцидента със сигурността в имота от май 2021 г., въпреки че един от тях е настъпил, след като алармата е била „задействана по погрешка“.[104] През август 2022 г. Хари завежда дело срещу Министерството на вътрешните работи и Метрополната полиция, оспорвайки решението на RAVEC от януари 2022 г., в което се посочва, че държавната сигурност не може да бъде предоставяна на частни лица, дори ако те желаят сами да плащат за нея.[105]

Патронажи и звания

[редактиране | редактиране на кода]

На 19 февруари 2021 г. Бъкингамският дворец потвърждава, че двойката няма да се върне като работещи членове на кралското семейство. Освен това те добавят, че двойката няма да „продължи с отговорностите и задълженията, които идват с живота на обществена служба". В резултат на това херцогът и херцогинята трябва да се откажат от няколко военни, почетни и благотворителни назначения. Сред покровителствата и назначенията, от които се отказва херцогът, са:[106]

  • Генерал-капитан на Кралските морски пехотинци
  • Почетен авиационен командир на Кралските военновъздушни сили Хонингтън
  • Главен командир на Малките кораби и гмуркане на Кралския флот
  • Президент на Тръста на Кралицата за Общността на нациите
  • Патрон на Футболният съюз по ръгби
  • Патрон на Ръгби футболната лига

По същия начин херцогинята се отказва от ролите си като:[106]

  • Вицепрезидент на Тръста на Кралицата за Общността на нациите
  • Патрон на Кралският национален театър
  • Патрон на Асоциацията на университетите на Британската общност

Хари запазва патронажа си над Фондация „Игри „Инвиктъс““, Sentebale, Уелчайлд и Walking With The Wounded, докато Меган остава патрон на Смарт Уъркс и Мейхю.[106][107] Говорител на двойката заявява, че Хари и Меган „са предложили своята постоянна подкрепа на организации... независимо от официалната им роля“ и уверява, че „услугата е универсална“.[108]

Реакции

[редактиране | редактиране на кода]

Във Великобритания

[редактиране | редактиране на кода]
Восъчните фигури на херцога и херцогинята на Съсекс впоследствие са преместени от експозицията на кралското семейство в Музея на Мадам Тюсо в Лондон.

Първоначалните британски реакции на съобщението от 8 януари са изненада и загриженост дали решението е правилно обмислено;[109][110] историята доминира в британския новинарски цикъл.[33] В. „Уошингтън Пост“ отбелязва няколко британски социологически проучвания, които показват обща подкрепа за желанието на двойката да се премести, но със загриженост относно бъдещото използване на британската хазна от двойката (и проблеми с разходите за реновиране на Фрогмор Котидж), и с неодобрение, че от Кралицата не е поискано одобрение за тяхната обява.[4][49]

Британският премиер Борис Джонсън се дистанцира от новината, заявявайки: „Кралското семейство е едно от големите, големите активи на тази страна. Сигурен съм, че те ще го оправят и не мисля, че непременно е подпомогнато от коментар от мен.“[111] Ен Би Си Нюз съобщава за анализ, който предполага, че въздействието върху британската икономика от загубата на двойката може да бъде значително.[112][113] Музеят на Мадам Тюсо незабавно премества своите восъчни фигури на Хари и Меган далеч от другите членове на британското кралско семейство, в отделна зона.[114]

На 19 януари в. „Дейли Телеграф“ описва окончателното споразумение между двойката и кралското семейство като „най-трудния възможен Мегзит“[22] – мнение, споделяно от много други британски новинарски източници;[23][24][115] и че „Кралската история е създадена“.[115] В. „Гардиън“ съобщава, че „резултатът може би не е ролята на наполовина вътре, наполовина навън, която двойката изглежда е очаквала“.[42] На 20 януари 2020 г. кралският биограф Пени Джунор също каза пред в. „Ню Йорк Таймс“, че „семейството се опитва да предотврати споразумение наполовина навътре, наполовина навън, което не работи“.[116] На 22 януари в. „Гардиън“ публикува карикатура на илюстратора Анджей Краузе, озаглавена „Брекзит и Мегзит“, в която се казва, че „Останалата част от ЕС е хипнотизирана, докато Обединеното кралство се готви за Брекзит – и Хари и Меган започват своя преход към напускане на кралското семейство“.[117]

В Канада

[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалните новини са в по-голямата си част положително приети в Канада, където Херцогинята на Съсекс се е установила със сина си Арчи.[118] Министър-председателят на Канада, Джъстин Трюдо, публично приветства двойката[119] и посочва, че Канада ще финансира сигурността на двойката, докато пребивават там.[120] В. „Уолстрийт Джърнъл“ съобщава: „„Мегзит“ предизвиква глобален шум. Канада вдига рамене"[10]

Проучване на общественото мнение на „Нешънъл Поуст“ установява, че 61% от 1515 анкетирани канадци искат Хари да стане генерал-губернатор на Канада.[121] Крис Сели от изданието е циничен по отношение на националния отговор и анкетата, като пише: „Перспективата Съсексците да се оттеглят в Канада изглежда е активирала нещо като спящ монархизъм в много от нас или поне оценка за „модерната приказка" – и това на свой ред вбеси докрай онези, които смятат монархиите за гротесков анахронизъм и не могат да разберат защо всички останали не са съгласни с тях".[122] В. „Глоуб ънд Мейл“ публикува редакционна статия, която отхвърля идеята двойката да се премести в Канада, заявявайки, че нарушава „негласно конституционно табу“ относно това, че Канада поддържа дистанция от монархията, която се очаква да управлява отдалеч, заявявайки: „Те управляват от разстояние. Близо до сърцата ни, далеч от нашите огнища." Редакционната статия също призовава канадското правителство да отхвърли плановете за преместване.[123][124][125][31] Въпреки това председателят на Монархическата лига на Канада коментира, че това „не променя конституционния статут на кралицата или вицекралете“ в страната.“[126]

В анкета, публикувана на 15 януари от института Ангъс Райд, 70% от анкетираните канадци следват развитието на Мегзит. В същата анкета половината от анкетираните канадци заявяват, че не ги интересува дали двойката е прекарала значително време в Канада, докато 39% от анкетираните подкрепят това, а 11% намират това за разстройващо. Подкрепата за двойката, която прекарва значително време в Канада, е най-силна в Атлантическа Канада и Онтарио и е най-слаба в Квебек. Въпреки това 73% от анкетираните от Ангъс Рийд казват, че разходите за сигурност трябва да бъдат поети от самата двойка.[127][128] Онлайн петиция от Федерацията на канадските данъкоплатци събира повече от 90 хил. подписа до 23 януари 2020 г., настоявайки двойката да плати от собствения си джоб за сигурността си,[129] която според Федерацията на канадските данъкоплатци възлиза на 56 384 канадски долара в извънреден труд и разходи за частта от ноември 2019 г. до януари 2020 г. от техния престой, който приключва в средата на март 2020 г. Арън Вудрик, федерален директор на CTF, казва: „Горди сме, че дадохме глас на огромното мнозинство канадци, които смятат, че субсидирането на начина на живот на Съсекс е възмутително използване на данъчни долари.“[130] Към февруари 2021 г. общият размер на разходите за сигурност, както и възстановяванията, направени от Съсексците, ако има такива, не са разкрити от RCMP.[130][131]

На други места

[редактиране | редактиране на кода]
  • На 20 януари американската обществена новинарска програма PBS NewsHour има материал, озаглавен „Защо Мегзит-ът на Хари и Меган е кръстопът за Обединеното кралство по отношение на расата“, казвайки, че: „Мегзит показва къде Обединеното кралство не успява да се съобрази с расата“ и поставя под въпрос „мита за „пострасовите“ общества“.[132]
  • На 21 януари в. „Саут Чайна Монинг Поуст“ публикува мнение на Мелиса Стивънс: „Защо Мегзит е победа за жените и момичетата: в истинския живот има много повече от това да бъдеш принцеса“ и задавайки въпроса „коя жена, особено самопровъзгласила се феминистка, наистина би се задоволила да живее живот, в който не може да говори или да действа без кралско разрешение?"[133]
  • На 22 януари Армстронг Уилямс изявява своето мнение във в. „Хил“, озаглавено: „Мегзит, Тръмп и разделението между поколенията“, което заключава: „Ако някой обърне внимание само на расата на Обама или Маркъл, може да види социалната еволюция, която търси. Но ако се погледне социалното и икономическо разделение, което те също обитават, може да се разбере и защо реакцията срещу тях, сред работническата класа, е толкова рязка.”[134]
  • На 23 януари журналистът Майкъл Барбаро е домакин на подкаст за в. „Ню Йорк Таймс“ със заглавие „Хари и Меган. (И защо тяхната сага има значение.)“ с мотото: „От тях се очакваше да модернизират бивша империя в момент на политически преход. Вместо това Хари и Меган си тръгнаха" и как теми в съвременна Великобритания като „раса“, „разнообразие“ и „Брекзит“ може да са оформили решението на двойката.[14]
  • На 27 януари университетският професор по политология Айлийн Хънт Ботинг пише своето мнение във в. „Вашингтон поуст“, озаглавено „„Мегзит“ не би изненадал политическите мислители от 18 век“, в което отбелязва, „докато Брекзит поставя етапа на излизането на Великобритания от Европейският съюз след оспорван народен референдум Мегзит драматизира различна и в известен смисъл по-дълбока форма на демократизация“.[135]
  • На 18 март Кейтлин Фланаган пише в сп. „Атлантик“, че „Меган и Хари са преиграли" и че „Мегзит е най-сложното, самостоятелно, грандиозно, късогледо писмо за частична, със стиснати палци, оставка в историята".[136]

Съсекс Роял

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 юли 2019 г. в Регистъра на компаниите в Обединеното кралство са подадени документи, регистриращи учредяването на „Съсекс Роял: Фондацията на Херцога и Херцогинята на Съсекс[137], в които Херцогът и Херцогинята са посочени като директори. От август до октомври 2019 г. те назначават телевизионния оператор и бивш водещ на радиопрограмата „Дезърт айландс Дискс“ Кърсти Йънг,[138] финансиста и филантропа Стефан Алеш-Тейлър,[139] бизнес лидера и медиен изпълнителен директор Карън Блекет[140] и банкера Стивън Купър да служат като директори на тяхната фондация.

На 8 януари 2020 г. двойката предоставя допълнителни подкрепящи изявления към публикацията си в Инстаграм[141] чрез връзка в публикацията си там към новия уебсайт sussexroyal.com – платформа на марката, която първоначално се очаква да формира важна част от техните планове за финансова независимост и които публикуват последващи изявления след тяхното съобщение.[28] Уебсайтът е проектиран от същия канадски екип, който изгражда блога The Tig за Меган през 2017 г., и е завършен през коледните празници, когато двойката е в Канада.

До 10 януари вестниците съобщават, че двойката е подала заявка за търговска марка за „Съсекс Роял“ за набор от артикули, включително дрехи и печатни артикули,[142] въпреки че става ясно, че италиански кандидат е регистрирал заявление в ЕС за продукти със запазена марка, използващи марката „Съсекс Роял“.[142] Думата „Роял“ (на бълг. „кралски“) и изображенията на кралски корони имат специална защита съгласно закона за интелектуалната собственост на Обединеното кралство.[142][143]

На 11 януари в. „Дейли Телеграф“ съобщава, че двойката ще стартира своята „Кралска фондация „Съсекс““ през април, моделирана по модела на Фондация „Обама“, Фондация „Клинтън“ и Фондация “Бил и Мелинда Гейтс“.[144] Последващи доклади показват, че двойката е подала търговски марки на Световната организация за интелектуална собственост за „Съсекс Роял: Фондацията на Херцога и Херцогинята на Съсекс“.[145] През 2019 г. тя се оттегля от Кралската фондация, която ръководи съвместно с Херцога и Херцогинята на Кеймбридж. По-късни доклади показват, че няма да създаде собствена фондация.[146]

От окончателното споразумение на 18 януари не става ясно как ще бъде засегната марката „Съсекс Роял“ или дали може да се използва от двойката по предвидения начин.[21] В. „Гардиън“ съобщава думите на източници от двореца: „Перспективата Съсексци да сключат търговски сделки, докато все още понякога представляваше монарха, бе твърде голям риск за репутацията на Дом Уиндзор и монархията“.[42] Той отбелязва, че предишен опит на принц Едуард, граф на Уесекс да получи финансова независимост от британското кралско семейство, се е провалил.[54]

На 21 февруари 2020 г. е потвърдено, че „Съсекс Роял“ няма да се използва като търговска марка за двойката. Очаква се Хари и Меган да създадат организация с нестопанска цел по-късно през 2020 г.[74][147] Междувременно Фондацията „Съсекс Роял“ е преименувана на MWX Foundation на 5 август 2020 г. и се разпуска същия ден.[148] Досиетата на Регистъра на компаниите в Обединеното кралство показват, че Съсекс Роял е имала повече от 280 624 паунда (380 хил. долара) през 2020 г. и е похарчила 41 084 паунда (55 600 долара) за адвокати.[149]

През март 2021 г. е съобщено, че благотворителната комисия за Англия и Уелс извършва преглед на организацията в „случай за регулация и съответствие“ по отношение на нейното поведение съгласно закона за благотворителността по време на разпускането. Представители на двойката твърдят, че Съсекс Роял се управлява от настоятелство и че предположението за лошо управление, насочено изключително към херцога и херцогинята, е неправилно.[150] Представители на двойката заявяват, че около 350 хил. долара са прехвърлени от Съсекс Роял към Травалист – организация с нестопанска цел, създадена от Хари, „за която [той] не получава никаква търговска или финансова печалба“.[151]

„Да намериш свободата“ и противоречия

[редактиране | редактиране на кода]

През май 2020 г., два месеца след раздялата на двойката, изд. „Харпър Колинс“ обявява публикуването на „Да намериш свобода: Хари, Меган и създаването на модерното кралско семейство“ (Finding Freedom: Harry, Meghan and the Making of a Modern Royal Family) – биография на херцога и херцогинята, написана от кралските репортери Омид Скоби и Каролин Дюран. Съобщава се, че книгата описва подробно събитията, довели до Мегзит, и разкрива „неизвестни подробности за съвместния живот на двойката“ с „участието на най-близките до двойката“.[152] Медиите съобщават, че семейство Съсекс е дало интервю на авторите на книгата преди кралското си оттегляне, което представители на двойката отричат.[153]

Откъси от книгата излизат в серии във в. „Таймс“ и „Сънди Таймс“ в седмиците преди нейното издаване.[154] Книгата е пусната на 11 август 2020 г.[155] Впоследствие тя оглавява списъците с бестселъри в Обединеното кралство и Съединените щати.[156] Тя получава смесени отзиви от критиците.[157][155][158] [159] В. „Ню Йорк Таймс“ пише, че докато книгата е направила „по-лесно да се разбере защо двойката е почувствала необходимостта да напусне фирмата“, като излага медийната политика и конкурентната бюрокрация на британското кралско семейство, „твърде много място“ е отделено в усилия за предоставяне на подробности за „контекста за коригиране на записи“.[159] Книгата е забелязана заради уточняване на интимни подробности като „текстовите съобщения на херцога и херцогинята на Съсекс“, описание на личната всекидневна на кралицата в Бъкингамския дворец и предоставяне на противоречиви подробности за личните отношения между двойката и Херцога и Херцогинята на Кеймбридж.[160] Тя също е критикуван за момента си на излизане, като в. „Гардиън“ заявява, че „Не е грешка на Хари и Меган, че книгата им излезе по време на глобална пандемия, но тя подчертава тяхната частична глухота през втората половина на книгата."[157] Книгата също така е критикувана за разкриването на интимни подробности за двойка, която очевидно е напуснала Великобритания, за да защити личния си живот. Тези подробности включват дословния съвет на принц Уилям към Хари за брака с Меган, перфектните йога пози на Меган и обажданията по Фейстайм от ваната наред с други неща. Както през юли 2020 г. „Спектейтор“ пише: „Въпреки разкриването на подробности, които предполагаемо само хората, които са били в стаята, когато се е случило, биха могли някога да знаят, от нас се очаква да повярваме, че Каролин Дюран и Омид Скоби са написали „Да намериш свобода“ без информация от Съсексци".[161]

След издаването на книгата, говорител повтори, че двойката „не е била интервюирана и не е допринесла за книгата“.[162] През ноември 2020 г. правният екип на Меган признава, че тя е позволила на близък приятел да общува със Скоби и Дюран, „така че истинската позиция... може да бъде съобщена на авторите, за да се предотврати по-нататъшно погрешно представяне“, потвърждавайки участието на херцогинята в книгата.[163]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Booth, William. Harry and Meghan aim to 'step back' as senior royals and split time between Britain and North America // The Washington Post. 9 януари 2020. Архивиран от оригинала на 9 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  2. ↑ а б Landler, Mark. Going Rogue: Prince Harry and Meghan Caught the Palace Off Guard. 9 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  3. ↑ Dymond, Jonny. Harry and Meghan drop royal duties and HRH titles // BBC News. 19 януари 2020. Архивиран от оригинала на 18 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  4. ↑ а б в Adam, Karla. Britons muse on 'Megxit': 'Diana would be so proud'. // The Washington Post. 11 January 2020. Архивиран от оригинала на 11 ятуари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  5. ↑ McGee, Zoe. New royal tell-all reveals alleged origins of rift between Princes William and Harry // ABC News. 19 октомври 2020. Архивиран от оригинала на 2 ноември 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  6. ↑ а б Prince Harry, Duke of Sussex. Statement: January 2020 // SussexRoyal.com. Посетен на 16 септември 2022. We intend to step back as 'senior' members of the Royal Family, and work to become financially independent, while continuing to fully support Her Majesty The Queen
  7. ↑ 'What are Harry and Meghan thinking?': How the world's newspapers reported Sussexes stepping back from royal family // The Independent. 9 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  8. ↑ Deacon, Michael. Why Brexiteers should get behind Megxit // Daily Telegraph. 11 януари 2020. Архивиран от оригинала на 11 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  9. ↑ а б в Ainge Roy, Eleanor. 'Megxit' dominates as world pores over Meghan and Harry splinter group // The Guardian. January 2020. Архивиран от оригинала на 9 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  10. ↑ а б Monga, Vipal. 'Megxit' Causes Global Uproar. Canada Shrugs. // The Wall Street Journal. 15 януари 2020. Архивиран от оригинала на 16 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  11. ↑ The best Megxit memes and jokes reacting to Meghan and Harry's news // The Evening Standard. 10 януари 2020. Архивиран от оригинала на 10 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  12. ↑ а б Low, Valentine. Megxit turns into a moneyspinner // The Times. 15 януари 2020. Архивиран от оригинала на 15 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  13. ↑ а б Landler, Mark. 'Megxit' Is the New Brexit in a Britain Split by Age and Politics // The New York Times. 15 януари 2020. Архивиран от оригинала на 15 ятуари 2020. Посетен на 16 септември 2022. The debate over Harry and Meghan's push for greater independence from royal life is uncannily like the Brexit debate, with young liberals favoring the couple and older conservatives backing the queen.
  14. ↑ а б Barbaro, Michael. Harry and Meghan. (And Why Their Saga Matters.) // The New York Times. 23 януари 2020. Архивиран от оригинала на 23 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  15. ↑ а б в Low, Valentine. Hard or soft Megxit? What's on the table // The Times. 13 януари 2020. Архивиран от оригинала на 13 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  16. ↑ а б Harry and Meghan: What's on the agenda for the 'Sandringham summit'? // BBC News. 13 януари 2020. Архивиран от оригинала на 13 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  17. ↑ а б Ward, Victoria. Sandringham Summit: Queen expresses regret as she confirms Prince Harry and Meghan departure // The Daily Telegraph, 13 януари 2020. Архивиран от оригинала на 13 ятуари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  18. ↑ а б в 'Megxit' summit: Queen Elizabeth gives blessing for Prince Harry and Meghan Markle to go it alone // South China Morning Post. 14 януари 2020. Архивиран от оригинала на 15 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  19. ↑ а б в Booth, William. How Megxit put Queen Elizabeth II in the role of crisis manager once again // The Washington Post. 15 януари 2020. Архивиран от оригинала на 7 юни 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  20. ↑ а б McGurn, William. Long Live the Queen // The Wall Street Journal. 13 януари 2020. Архивиран от оригинала на 7 June 2020. Посетен на 16 септември 2022. The queen's statement suggests that she's prudently rejected a hard Megxit (the severing of all royal ties) for a soft Megxit (some lesser royal role and a transition period in which the couple would split their time between the U.K. and Canada).
  21. ↑ а б в г д е ж Holden, Michael. UK's Harry and Meghan to drop titles and retire as working royals // Reuters. 19 януари 2020. Архивиран от оригинала на 18 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  22. ↑ а б в г Tominey, Camilla. Queen delivers hardest possible 'Megxit' as cost of Harry and Meghan's decision becomes clear // The Daily Telegraph. 16 септември 2022. Архивиран от оригинала на 19 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  23. ↑ а б в г Newspaper headlines: 'Freedom at a price' as Queen seals 'hard Megxit' // BBC News. Посетен на 16 септември 2022. [.] as a result of what many of the front pages are calling "Megxit" – the exit of the Duke and Duchess of Sussex as front-line royals.
  24. ↑ а б в Perraudin, Frances. 'Hard Megxit': UK papers revel in Harry and Meghan's royal dismissal // The Guardian. 19 January 2020. Архивиран от оригинала на 19 January 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  25. ↑ Matthews, Riah. Meghan and Harry's 'Megxit review' could see them stripped of titles // 7 December 2020. Архивиран от оригинала на 11 December 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  26. ↑ SPRING 2020 TRANSITION // Sussex Royal. Посетен на 16 септември 2022.
  27. ↑ Buckingham Palace statement on The Duke and Duchess of Sussex // The Royal Family. Посетен на 16 септември 2022.
  28. ↑ а б в Weaver, Caity. Prince Harry and Meghan Stepping Back, Explained // The New York Times. 9 January 2020. Архивиран от оригинала на 11 January 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  29. ↑ Prince Harry says 'Megxit' is a misogynistic term aimed at his wife Meghan // The Guardian. 2021-11-10. Посетен на 16 септември 2022.
  30. ↑ Megxit // Collins Dictionary. Посетен на 16 септември 2022.
  31. ↑ а б Falvey, Deirdre. Collins Dictionary word of the year for 2020 revealed // The Irish Times. 10 November 2020. Архивиран от оригинала на 10 November 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  32. ↑ Malvern, Jack. Words of the year: Meghan and Harry have left but Megxit is in dictionary to stay // The Times. 10 November 2020. Архивиран от оригинала на 17 November 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  33. ↑ а б в Hassan, Jenniffer. 'Queen sad, Charles furious': Britain's media reacts to Megxit // The Washington Post. 9 January 2020. Архивиран от оригинала на 10 January 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  34. ↑ Chudy, Emily. #Megxit trends after Duke and Duchess of Sussex announcement // Irish Independent. 8 January 2020. Архивиран от оригинала на 12 January 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  35. ↑ Davies, Gareth. Meghan declined to take part in Sandringham summit because she and Harry deemed it 'unnecessary', source reveals // The Daily Telegraph. 14 January 2020. Архивиран от оригинала на 17 January 2020. Посетен на 16 септември 2022. The duchess is reportedly the driving force behind the Sussexes wish to step back as frontline royals, become financially independent and live part of the year in Canada.
  36. ↑ Low, Valentine. Prince Harry in turmoil over cutting his royal links // The Times. 13 January 2020. Архивиран от оригинала на 11 May 2020. Посетен на 16 септември 2022. The Duchess of Sussex is determined to step away from the royal family but Prince Harry would be 'heartbroken' if he had to sever links altogether, a source close to the couple has said.
  37. ↑ Puente, Maria. 'Megxit' divides U.K.: Is Meghan Markle to blame for royal shocker? // USA Today. 10 January 2020. Архивиран от оригинала на 16 June 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  38. ↑ Prince Harry and Meghan: How the internet reacted to #Sussexit // BBC News. 9 January 2020. Архивиран от оригинала на 10 January 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  39. ↑ British MPs finally approve Brexit deal // The Hindu. 9 January 2020. Архивиран от оригинала на 15 January 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  40. ↑ Maltby, Kate. Harry and Meghan aren't actually quitting the family business // CNN News. 10 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  41. ↑ Wright, Robin. Prince Harry and Meghan Markle step back from royal duties // Financial Times. 8 January 2020. Архивиран от оригинала на 12 January 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  42. ↑ а б в г д е ж Davies, Caroline. Harry and Meghan sought a half-in half-out deal, but are 'out' // The Guardian. 18 януари 2020. Архивиран от оригинала на 19 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  43. ↑ Kerns, Laura. What if your client wants to do a 'Megxit'? // Financial Times. 28 януари 2020. Архивиран от оригинала на 28 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  44. ↑ Mills, Rhiannon. Extreme and malicious: How racist trolls are openly abusing Meghan // Sky News. 20 април 2019. Посетен на 16 септември 2022.
  45. ↑ Power, Ed. Secrets of the 'royal whisperer': Why Harry and Meghan opened up to Tom Bradby // The Daily Telegraph. 21 октомври 2019. Архивиран от оригинала на 10 December 2019. Посетен на 16 септември 2022.
  46. ↑ Queen Elizabeth moves to control 'Megxit' crisis as Meghan Markle heads to Canada // South China Morning Post. 11 януари 2020. Архивиран от оригинала на 10 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  47. ↑ Puente, Maria. Harry & Meghan's Megxit: Theories abound about what led to their New Year 'surprise' // USA Today. 11 януари 2020. Архивиран от оригинала на 16 юни 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  48. ↑ Wood, Vincent. Harry and Meghan believe they are being 'driven out' by Buckingham Palace, says friend // The Independent. 11 януари 2020. Архивиран от оригинала на 11 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022. The Duke and Duchess of Sussex feel they are being 'driven out' of the royal family after they were told they would not have major roles in a 'slimmed-down monarchy,' a friend has claimed.
  49. ↑ а б Adam, Karla. Meghan flies back to Canada; Prince Harry in 'crisis' talks with Prince Charles // The Washington Post. 10 January 2020. Архивиран от оригинала на 11 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  50. ↑ How racism in Britain contributed to 'Megxit' // MSNBC. 11 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  51. ↑ Jacobs, Sherelle. It is absurd to blame the Harry and Meghan fiasco on 'British racism' // Daily Telegraph. 10 януари 2020. Архивиран от оригинала на 11 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  52. ↑ Boucher, Phil. Prince Harry Speaks Out About His Fight to Protect Meghan Markle in New Interview // 20 октомври 2019. Посетен на 16 септември 2022.
  53. ↑ Harry & Meghan: An African Journey - Full Documentary - FFTV // Daily Motion, 2019. Посетен на 16 септември 2022.
  54. ↑ а б в Davies, Caroline. Prince Harry: we had 'no other option' than to stand down as royals // The Guardian. 19 януари 2020. Архивиран от оригинала на 19 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  55. ↑ Dymond, Jonny. No other option but to step back, says Harry // BBC News. 20 януари 2020. Архивиран от оригинала на 20 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  56. ↑ Guy, Jack. Read Prince Harry's full speech after royal split // CNN. 20 януари 2020. Архивиран от оригинала на 21 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  57. ↑ Dymond, Jonny. Harry and Meghan: The royal couple are looking for the exit // 13 януари 2020. Архивиран от оригинала на 16 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  58. ↑ White, Peter. Prince Harry & Meghan Markle Bombshell Interview: Race Concerns From "The Firm", Suicidal Thoughts, Megxit & How Lucrative Streaming Deals Happened // Deadline. 7 март 2021. Посетен на 16 септември 2022.
  59. ↑ Ship, Chris. Queen summons Charles, William and Harry to Sandringham to resolve crisis // itv.com. 11 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  60. ↑ а б в Harry and Meghan: Queen's statement in full // BBC, 13 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  61. ↑ а б Statement from Her Majesty The Queen // 18 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  62. ↑ а б Harry and Meghan drop royal duties and HRH titles // BBC News. 19 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  63. ↑ "Harry and Meghan drop royal duties and HRH titles". BBC News. 19 January 2020. Архивиран от оригинала на 18 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022
  64. ↑ Harry ends military posts as part of 'Megxit' // ITV News. 18 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  65. ↑ Low, Valentine. Harry and Meghan: Voiceover deal with Disney hints at future career path // The Times. 11 януари 2020. Архивиран от оригинала на 20 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  66. ↑ Borden, Taylor. Actually, it would be pretty easy for Meghan Markle and Prince Harry to build a billion-dollar brand // Business Insider. Посетен на 16 септември 2022.
  67. ↑ Wood, Victoria. Prince Charles to fund the Sussexes for a year // The Daily Telegraph. 19 януари 2020. Архивиран от оригинала на 19 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  68. ↑ а б Giordano, Chiara. Charles gave Harry and Meghan 'substantial sum' despite their claim to be financially cut off // The Independent. 24 юни 2021. Посетен на 16 септември 2022.
  69. ↑ Ensor, Josie. Princess Diana foresaw Prince Harry's departure from Royal family, Duke claims // The Telegraph. 10 март 2021. Посетен на 16 септември 2022.
  70. ↑ Valentine Low, Emily Gosden. Prince Charles 'gave substantial sum' to Prince Harry for new life abroad // The Times. 24 юни 2021. Посетен на 16 септември 2022.
  71. ↑ Trudeau stays mum on Sussexes' security costs as Harry returns to B.C. // infoNEWS.ca, a division of Infotel Multimedia, Ltd., 21 януари 2020. Архивиран от оригинала на 21 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  72. ↑ Foster, Max. Prince Harry and Meghan to close office at Buckingham Palace // CNN, 14 февруари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  73. ↑ Harry and Meghan's royal duties ending 31 March // BBC News. 19 февруари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  74. ↑ а б Young, Julius. Prince Harry, Meghan Markle won't use 'Sussex Royal' after stepping back as senior members of royal family // Fox News, 21 февруари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  75. ↑ а б Dyer, Evan. Canada will not pay for Prince Harry and Meghan's security after March // CBC News. Canadian Broadcasting Corporation, 27 февруари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  76. ↑ Prince Harry and Meghan's security cost RCMP more than $50K, June 15, 2020. // vancouverisland.ctvnews.ca. CTV News, 15 юни 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  77. ↑ O'Malley, Katie. Meghan Markle And Prince Harry's Security Will No Longer Be Funded By Canada // Elle. 28 февруари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  78. ↑ Trump says Harry and Meghan must pay for security // BBC. 29 март 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  79. ↑ Stieg, Cory. Trump says US won't cover Prince Harry and Meghan Markle's security costs // CNBC, 29 март 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  80. ↑ Ritschel, Chelsea. Meghan and Harry reveal Tyler Perry offered his security after royal family stripped theirs // The Independent. 8 март 2021. Посетен на 16 септември 2022.
  81. ↑ Hoyles, Ben. Harry and Meghan 'looked after by £7,000-a-day bodyguards to the stars' // The Times. 2 юни 2020. Архивиран от оригинала на 7 август 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  82. ↑ Landler, Mark. Prince Harry and Meghan Scale Down Their Royal P.R. Machine // The New York Times. Посетен на 16 септември 2022.
  83. ↑ Gold, Hadas. Meghan and Harry tell four British tabloids they can expect 'zero engagement' // CNN Business, 20 април 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  84. ↑ McCarthy, Tyler. Meghan Markle, Prince Harry announce they'll no longer cooperate with certain British tabloids // Fox News, 20 април 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  85. ↑ Gumbel, Andrew. Montecito: the super-wealthy enclave Harry and Meghan now call home // Guardian Media Group, 14 август 2020. Архивиран от оригинала на 20 октомври 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  86. ↑ Avery, Rachel. The truth about Prince Harry and Meghan Markle's £11m property purchase // Hello! Canada. 27 януари 2022. Посетен на 16 септември 2022.
  87. ↑ Prince Harry: Frogmore Cottage renovation cost repaid // BBC News. 7 септември 2020. Архивиран от оригинала на 31 октомври 2020. Посетен на 16 септември 202.
  88. ↑ Roberto, Melissa. Princess Eugenie moves into Meghan Markle, Prince Harry's Frogmore Cottage: source // 21 ноември 2020. Архивиран от оригинала на 21 ноември 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  89. ↑ Perry, Simon. Princess Eugenie Moves Into Prince Harry and Meghan Markle's Frogmore Cottage Home // People. 20 ноември 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  90. ↑ Kirkpatrick, Emily. Princess Eugenie and Her Husband Have Reportedly Already Moved Out of Harry and Meghan's Old House // 14 декември 2020. Архивиран от оригинала на 14 декември 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  91. ↑ Harry and Meghan to be interviewed by Oprah Winfrey // BBC, 16 февруари 2021. Посетен на 16 септември 2022.
  92. ↑ Harry and Meghan: Police called to alerts at couple's California home nine times in nine months // Sky News, 8 април 2021. Посетен на 16 септември 2022.
  93. ↑ Tominey, Camilla. Harry and Meghan were in talks with video platform a year before 'Megxit' // The Daily Telegraph, 2 април 2021. Посетен на 16 септември 2022.
  94. ↑ Lee, Joseph. Prince Harry in legal fight to pay for UK police protection // BBC. 15 януари 2022. Посетен на 16 септември 2022.
  95. ↑ Davies, Caroline. UK too dangerous for us to visit, says Prince Harry // The Guardian. 16 януари 2022. Посетен на 16 септември 2022.
  96. ↑ Casciani, Dominic. Prince Harry says UK still his home as he bids for police security on visits // BBC. 18 февруари 2022. Посетен на 16 септември 2022.
  97. ↑ Quinn, Ben. Prince Harry ‘does not feel safe in UK’, lawyers tell high court // The Guardian. 18 февруари 2022. Посетен на 16 септември 2022.
  98. ↑ а б Therrien, Alex. Prince Harry: Parts of legal case to be kept secret, court says // BBC. 24 март 2022. Посетен на 16 септември 2022.
  99. ↑ Lee, Joseph. Prince Harry faced tensions with royal officials as security downgraded, court hears // BBC. 7 юли 2022. Посетен на 16 септември 2022.
  100. ↑ Bowden, George. Prince Harry wins bid to challenge security decisions // BBC. 22 юли 2022. Посетен на 16 септември 2022.
  101. ↑ Faulkner, Doug. Harry and Meghan visit Queen on way to Invictus // BBC News. 15 април 2022. Посетен на 16 септември 2022. (на британски английски)
  102. ↑ Relph, Daniela. Prince Harry and Meghan navigate a tricky return to duty // BBC. 3 юни 2022. Посетен на 16 септември 2022.
  103. ↑ Harry and Meghan to visit UK in September for charity events // BBC. 15 август 2022. Посетен на 16 септември 2022.
  104. ↑ Vanderhoof, Erin. Meghan and Harry Reportedly Had Two Security Breaches in Two Weeks // Vanity Fair. 25 юли 2022. Посетен на 16 септември 2022.
  105. ↑ Royston, Jack. Harry Files New Lawsuit Against U.K. Government in Sign Tensions Remain // Newsweek. 4 август 2022. Посетен на 16 септември 2022.
  106. ↑ а б в Harry and Meghan not returning as working members of Royal Family // BBC, 10 февруари 2021. Посетен на 16 септември 2022.
  107. ↑ Kimble, Lindsay. Prince Harry & Meghan Markle Confirm They Won't Return to Royal Roles: 'All Are Saddened,' Says Queen // 19 февруари 2021. Посетен на 16 септември 2022.
  108. ↑ Rob Picheta, Max Foster. Prince Harry and Meghan will not return as working members of royal family // 19 февруари 2021. Посетен на 16 септември 2022.
  109. ↑ Tominey, Camilla. Queen calls Royal family crisis meeting as Meghan flies back to Canada // [he Daily Telegraph. 9 януари 2020. Архивиран от оригинала на 9 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  110. ↑ Elston, Laura. Harry and Meghan's 'extraordinary' decision not thought through // Belfast Telegraph. 8 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  111. ↑ Petter, Olivia. Boris Johnson 'absolutely confident' that royal family will resolve 'Megxit' // The Independent. 14 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  112. ↑ Pflum, May. 'Megxit' could pack a punch to the British economy // NBC News. 9 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  113. ↑ Paton, Elizabeth. Losing Meghan, Prince Harry and (Potentially) Billions of Pounds // The New York Times. 9 януари 2020. Архивиран от оригинала на 15 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  114. ↑ Megxit latest: Meghan and Harry removed from Madame Tussauds line-up // Irish Times. 10 януари 2020. Архивиран от оригинала на 10 January 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  115. ↑ а б White, Josh. 'Royal history was made': How the papers reacted to 'Megxit' // 19 January 2020. Архивиран от оригинала на 19 January 2020. Посетен на 19 January 2020.
  116. ↑ Landler, Mark. Harry and Meghan's Hard Exit // The New York Times. 20 януари 2020. Архивиран от оригинала на 20 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  117. ↑ Krauze, Andrzej. Andrzej Krauze on Brexit and Megxit – cartoon // The Guardian. 22 януари 2020. Архивиран от оригинала на 22 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  118. ↑ How "Megxit" May Wind Up Settling Down In Canada // NPR. 16 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  119. ↑ Bilefsky, Dan. Could 'Megxit' Be a Royal Fairy Tale for Canada? // The New York Times. 11 януари 2020. Архивиран от оригинала на 11 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  120. ↑ Jobson, Robert. Revealed: Canada says it will pick up Harry and Meghan's security bill while they are in the country // Evening Standard. 13 януари 2020. Архивиран от оригинала на 13 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  121. ↑ 'Celebrities': Will Prince Harry take over the post of governor general? Canadians are hopeful, poll says // National Post. 9 януари 2020. Архивиран от оригинала на 9 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  122. ↑ Selley, Chris. Chris Selley: Megxit really is messing with giddy Canadians' heads // National Post. Архивиран от оригинала на 14 януари 2020. Посетен на 14 януари 2020.
  123. ↑ Cachero, Paulina. One of Canada's biggest newspapers said Prince Harry and Meghan Markle are not welcome // Insider. 16 January 2020. Архивиран от оригинала на 23 March 2020. Посетен на 31 January 2020.
  124. ↑ Harry and Meghan, and why members of the Royal Family can't live in Canada // The Globe and Mail. The Woodbridge Company, 13 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  125. ↑ Scribner, Herb. Canada's largest newspaper says Prince Harry and Meghan Markle shouldn't move to Canada // Deseret. 17 януари 2020. Архивиран от оригинала на 31 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  126. ↑ Brown, Ian. Would Harry and Meghan's move to Canada degrade the ideals of the Crown? // The Globe and Mail. The Woodbridge Company, 17 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  127. ↑ Royal Tab: Vast majority don't want to pay costs associated with the Sussexes' move to Canada // Angus Reid Institute, 15 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  128. ↑ Coletta, Amanda. Canadians don't mind if Harry and Meghan stay a while. But they don't want to pay for them. // The Washington Post. 23 януари 2020. Архивиран от оригинала на 23 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  129. ↑ Roberto, Melissa. Canadians demand Meghan Markle, Prince Harry pay for their own security in new petition // Fox News, 23 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  130. ↑ а б Wood, James. RCMP bill for Meghan and Harry topped $50,000 // Canadian Taxpayers Federation. Посетен на 19 февруари 2021.
  131. ↑ Prince Harry and Meghan Markle chalked up nearly $42,000 in security fees in Canada // The Jakarta Post. 18 юни 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  132. ↑ Vinopal, Courtney. Why Harry and Meghan's 'Megxit' is a crossroads for the UK on race // PBS. 20 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  133. ↑ Stevens, Melissa. Why Megxit is a win for women and girls: there's a lot more to real life than being a princess // South China Morning Post. 21 януари 2020. Архивиран от оригинала на 22 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  134. ↑ Williams, Armstrong. Megxit, Trump and the generational divide // The Hill. 22 януари 2020. Архивиран от оригинала на 23 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  135. ↑ Hunt Botting, Eileen. 'Megxit' wouldn't surprise these 18th-century political thinkers // Washington Post. 27 януари 2020. Архивиран от оригинала на 27 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  136. ↑ Flanagan, Caitln (18 March 2020). "Meghan and Harry Overplayed Their Hand". The Atlantic. Архивиран от оригинала на 10 ноември 2020. Посетен на 16 септември 2020.
  137. ↑ MWX FOUNDATION - Filing history (free information from Companies House) // find-and-update.company-information.service.gov.uk. Посетен на 16 септември 2020. (на английски)
  138. ↑ Spranklen, Annabelle. Kirsty Young to become director of Harry and Meghan's charity // Tatler. 16 октомври 2019. Посетен на 16 септември 2020. (на британски английски)
  139. ↑ Harry and Meghan appoint philanthropist as new director of charity // belfasttelegraph. 11 септември 2019. Архивиран от оригинала на 23 януари 2021. Посетен на 16 септември 2020.
  140. ↑ Furness, Hannah. Duke and Duchess of Sussex appoint media executive as new charity director // The Telegraph. 22 август 2019. Архивиран от оригинала на 2 декември 2019. Посетен на 16 септември 2020.
  141. ↑ Igoe, Catherine J. (9 January 2020). "Meghan and Harry's New Website Was Created by "The Tig" Designers". Marie Claire. Архивиран от оригинала на 14 January 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  142. ↑ а б в Quinn, Ben. Harry and Meghan could face fight to protect 'Sussex Royal' brand // The Guardian. 11 януари 2020. Архивиран от оригинала на 11 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  143. ↑ Use of Royal Arms, Names and Images // Royal.uk. Lord Chamberlain's Office. Посетен на 16 септември 2022.
  144. ↑ Bird, Steve. Sussex Royal foundation expected to launch in April as couple face stumbling block over Hollywood celebrity donations // The Daily Telegraph. 11 януари 2020. Архивиран от оригинала на 13 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  145. ↑ Quinn, Ben. Harry and Meghan seek global trademark for 'Sussex Royal' brand // The Guardian. 12 януари 2020. Архивиран от оригинала на 14 януари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  146. ↑ MacKelden, Amy. Meghan Markle and Prince Harry Are Creating a Non-Profit Instead of the Sussex Royal Foundation // Harper's Bazaar. 22 февруари 2020. Архивиран от оригинала на 24 февруари 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  147. ↑ Perry, Simon. Meghan Markle and Prince Harry Take Another Formal Step Away from Their Ex-Royal Life // People. 3 юли 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  148. ↑ Herald, NZ. Harry and Meghan officially rename charity Markle Windsor Foundation // nzherald.co.nz, 26 август 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  149. ↑ Ng, Kate. Report reveals how much money Meghan and Harry's charity raised in first year // The Independent. 5 януари 2022. Посетен на 16 септември 2022.
  150. ↑ Newell, Claire. Exclusive: Charity Commission reviewing Prince Harry and Meghan's Sussex Royal organisation // The Telegraph. 7 март 2021. Посетен на 16 септември 2022.
  151. ↑ Betancourt, Bianca. Prince Harry's Reps Shut Down Claims of Mishandling Sussex Royal and Royal Foundation Funds // Harper's Bazaar. 21 юли 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  152. ↑ A Definitive Prince Harry and Meghan Markle Biography Is Coming Out this Summer // Oprah Magazine. 4 май 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  153. ↑ Harry And Meghan Talk Of 'Finding Freedom' By Cooperating With Authors Of New Tell-All Biography // Deadline. 3 май 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  154. ↑ Everything we now know about the Duke and Duchess of Sussex's biography // www.tatler.com. 26 юли 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  155. ↑ а б Puente, Maria. 'Finding Freedom' tells Harry and Meghan's reasons for flight: 'Blindsided' by racism, tabloid coverage // USA Today, 11 август 2020. Архивиран от оригинала на 28 октомври 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  156. ↑ Coke, Hope. The Duke and Duchess of Sussex's biography tops UK bestseller list // Tatler. 19 август 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  157. ↑ а б Freeman, Hadley. Finding Freedom by Omid Scobie and Carolyn Durand – Harry and Meghan and the making of a modern royal family // The Guardian. 10 август 2020. Архивиран от оригинала на 2 ноември 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  158. ↑ Low, Valentine. Finding Freedom review — the truth behind Megxit? // The Times. 10 август 2020. Архивиран от оригинала на 27 декември 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  159. ↑ а б Mzezewa, Tariro. Happily Ever After? Harry and Meghan Will Settle for Normal // New York Times. 11 август 2020. Архивиран от оригинала на 27 ноември 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  160. ↑ Meghan book Finding Freedom puts target on Kate // NZ Herald, 13 август 2020. Архивиран от оригинала на 23 януари 2021. Посетен на 16 септември 2022.
  161. ↑ Williams, Joanna. The myth of a 'privacy loving' Harry and Meghan | The Spectator // www.spectator.co.uk. 27 юли 2020. Посетен на 16 септември 2022. (на английски)
  162. ↑ 5 revelations about Prince Harry and Meghan Markle in a new biography // Los Angeles Times. 17 август 2020. Посетен на 16 септември 2022.
  163. ↑ Nicholl, Katie (18 ноември 2020). "Meghan Markle Admits She Really Did Help with Finding Freedom". Vanity Fair. Архивирано от оригинала на 12 декември 2020. Посетено на 7 декември 2020.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Megxit в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мегзит&oldid=12045216“.