Машин Хед
- Вижте пояснителната страница за други значения на Machine Head.
| Machine Head | |
.jpg) | |
| Информация | |
|---|---|
| От | Оукланд, САЩ |
| Стил | груув метъл, траш метъл |
| Активност | от 1991 г. |
| Музикален издател | Roadrunner Records, Nuclear Blast |
| Уебсайт | machinehead1.com |
| Членове | Роб Флин Дейв Макклейн Фил Демел Джаред Макийчърн |
| Бивши членове | Крис Контос Логън Мейдър Арю Ластър Тони Констанца Адам Дюс Уолтър Раян |
| Machine Head в Общомедия | |
Machine Head е американска траш метъл[1] и груув метъл група, основана в град Оукланд, щата Калифорния, САЩ през 1991 г.
Формирана от вокала и китарист Роб Флин и басиста Адам Дюс, групата е претърпяла много промени в състава от основаването си. Съставът включва още Флин (вокалист и китарист), Дюс (басист), Фил Демел (китарист) и Дейв Макклейн (барабанист). Machine Head са сред пионерите в „новата вълна в американския хевиметъл“[2][3].
Въпреки че техният първи албум постига големи успехи, следващите им произведения предизвикват критиката, която ги „обвинява в комерсиализация“. Със своите четирима основатели, групата почти е разпусната през 2002 г., след като Roadrunner Records прекратяват подписаният договор, поради неуспех в продажбите на албуми и противоречия. Скоро след това бандата подписва отново с Roadrunner Records и оттогава издава два албума. През 2007 г., Machine Head издават творбата The Blackening, която им донася и първата Грами номинация.
История
[редактиране | редактиране на кода]Основаване и Burn My Eyes (1991 – 1996)
[редактиране | редактиране на кода]Machine Head е основана през 1991 г. в Оукланд, Калифорния от вокала и китарист Роб Флин и басиста Адам Дюс. Към своя проект двамата привличат китариста Логан Мейдър и барабаниста Тони Констанца. Името на групата е измислено от Роб Флин, тъй като то „звучало яко“, независимо от популярното мнение, че идва от албум на Deep Purple, който е със същото наименование. Групата започва да се събира и свири в местен склад, който споделят с още четири пънк групи.[4] Machine Head записват първото си демо в спалнята на приятел и влагат капитал от $800, който Дюс печели, правейки сделки за амфетамини и марихуана. [4]. По-късно те представят демото на Roadrunner Records, които решават да подпишат договор с Machine Head.
Machine Head влизат във Fantasy Studios в Бъркли, Калифорния за да запишат своя дебютен албум Burn My Eyes. Не след дълго, Констанца напуска бандата и е заместен от Крис Контос. По-голяма част от песните от албума са написани от Флин, както и от Дюс, когато Флин е отсъствал. Албумът е продуциран от Колин Ричардсън и е издаден на 9 август 1994 г. Албумът продава 400 000 копия по света, ставайки най-добре продваният дебютен албум на Roadrunner Records. Allmusic редакторът Джон Франк определя албума като „експеримент-месомелачка“ в бруталността.
Не много време след издаването на Burn My Eyes, Контос е изгонен от бандата, поради неспазването на ангажиментите към турнетата. Той бива заместен от Дейв Макклейн. С нов член, Machine Head започват усилени концертни прояви, представяйки албума си и свирейки като подгряваща група на траш титаните Slayer. След няколко месеца, групата се завръща на местата посетила със Slayer, за да изнесе нови концерти.[5]
The More Things Change... и The Burning Red (1997 – 1999)
[редактиране | редактиране на кода]След изнасянето на концерти и представянето на Burn My Eyes, групата влиза в звукозаписното студио отново, за да запише своя втори студиен албум наречен The More Things Change.... Продуцент и миксер е отново Ричардсън. Албумът е издаден на 25 март 1997 г. и дебютира под номер 138 на Billboard 200 албумните класации.[6] Machine Head за първи път участват на фестивала Ozzfest същата година, когато е издаден и вторият албум.[7] Под влияние на наркотици Мейдър започва да ругае и обижда останалите членове от групата, а на следващия ден напуска. Замества го Арю Ластър.[8] След три години турнета и работа с продуцента Рос Робинсън, Machine Head издават техния трети студиен албум, The Burning Red, на 10 август 1999 г. Ластър оказва влияние на групата, добавяйки нови елементи към музиката, включително рап вокали. Тази промяна предизвиква част от почитателите им, които ги обвиняват в комерсиализация. Макклейн обявява, че тяхната група няма за цел да звучи като популярните групи, а да бъдат различни и разнообразни. The Burning Red става най-продаваният албум на Machine Head от години и дебютира под номер 88 на Billboard 200.[6] [9]
Supercharger и Through the Ashes of Empires (2001 – 2006)
[редактиране | редактиране на кода]
След като Machine Head завършват концертното представяне на последния си албум, те отново влизат в звукозаписното студио, за да запишат техния следващ албум Supercharger, с продуцент Джони К (на английски: Johnny K). Новата творба е издадена на 2 октомври 2001 г. и достига 115-а позиция на Billboard 200. В него отново присъстват рап вокали, за което групата е залята от нови критики, запратени от фенове и критици.[10] Machine Head осъществяват издаването на сингъла „Crashing Around You“, както и на музикално видео. Видеото е издадено няколко седмици след атентатите от 11 септември 2001 г., като материала включва и падащи сгради и поради тази причина MTV забранява излъчването му. В същото време, Roadrunner Records очаквайки печалби от албумните промоции, спира финансирането на групата и тя е принудена да напусне лейбъла.[11] По същото време, по което бандата напуска Roadrunner Records, Ластър я изоставя поради различия в музикалните идеи. За да завършат договорните задължения, момчетата от Machine Head издават първия си лайф албум, Hellalive, който включва няколко записа, на които Демел свири на китара. Независимо от това, че групата е прекратила договора с американския клон на Roadrunner Records, Machine Head подписват отново договор с Roadrunner International.
След европейското им турне, Демел се завръща към семейния бизнес, а групата започва да функционира като трио. През март 2003 г. Демел се присъединява като постоянен китарист и започва да пише заедно с групата. През юни 2003 г. те влизат в звукозаписно студио, а продуцент става Флин. На 27 октомври 2003 г. издават Through the Ashes of Empires в Европа.
Много лейбъли отказват на Machine Head, докато Roadrunner USA не проявяват интерес към новия албум и не им предлагат да подпишат нов договор. Групата приема отправеното предложение при единственото условие, че музиката която те творят, е 100% тяхно притежание. На 20 април 2004 г. Through the Ashes of Empires е издаден в САЩ с бонус-запис, заради дългото чакане на американците за излизането на албума.[12] Новата творба достига до 88-а позиция в класацията на Billboard 200. По-късно бандата издава и сингъла „Imperium“, чийто видеоклип постига голяма честота на излъчване по канала MTV.[13] През 2005 г. Machine Head свирят на сцената на True Metal пред най-голямата си публика до този момент – около 40 000 почитатели.[14] Групата издава и DVD през декември 2004 г., което съдържа цял концерт от Brixton Academy, документална част и музикални видеа. DVD-то се изкачва на 13 позиция на американските музикални видео класации.[15] През 2005 г. свирят на Dubai Desert Rock Festival, което е и първото им участие в Близикия Изток.
The Blackening (2007 – 2010)
[редактиране | редактиране на кода]Шестият студиен албум на Machine Head, озаглавен The Blackening, е издаден в Северна Америка на 27 март 2007 г. Той достига 53 позиция на Billboard 200, което е тяхното най-високо постижение. През първата седмица са продадени 15 000 копия от творбата. Тя също успява да влезе и в Топ 20 на някои европейски държави.
Албумът получава положителни отзиви от музикални критици, като някои го обявяват и за най-добрия метъл албум на 2007 г. Редакторът Дон Кай от Blabbermouth.net му дава оценка 9,5 от максимално възможна 10, казвайки че The Blackening е един от най-чистите и най-силни изрази на модерния хевиметъл и си позволява да го сравни с албума на Metallica Master of Puppets.[16] Machine Head провеждат турнета в Северна Америка с Lamb of God, Trivium и Gojira в началото на 2007 г., където представят The Blackening и също така са били подгряваща група на Megadeth и Heaven and Hell през април 2007 г. Групата взема участие и във фестивала Download Festival.[17] Скоро след това, тя обявява новината за провеждане на турне в Япония, Европа и Австралия, наречено The Black Crusade, от октомври до декември. На 12 юни 2007 г., на Metal Hammer наградите групата е наградена за „Най-добър албум“, а Флин за „Златен бог“.[18] Групата също печели и наградата „Албум на годината“, присъдена от списание Kerrang. Бандата заменя Bullet For My Valentine, които са подгряваща група на Metallica, по време на концерт на стадиона Уембли на 8 юли 2007 г.[19] Machine Head също изнасят концерти в Северна Америка с групите Hellyeah, Nonpoint и Bury Your Dead в началото на 2008 г.[20] Световното турне на трашърите завършва през месец март 2008 г., когато те посещават места като Тел Авив, Израел и Дубай, ОАЕ.[21]
През октомври 2008 г., групата изнася концерти със Slipknot в Австралия [22], а през ноември и декември освен със Slipknot, „обикаля“ и с Children of Bodom в Европа.[23] Групата е направила смазващ кавър на класиката на Iron Maiden „Hallowed Be Thy Name“ за предстоящата компилация на списание Kerrang!, озаглавена „Maiden Heaven: A Tribute to Iron Maiden“.
Unto the Locust (2010 – 2012)
[редактиране | редактиране на кода]През ноември 2010 г. Machine Head започват работа и демо записи на нов материал за техния седми студиен албум, „Unto the Locust“, записите за който официално започват на 16 април 2011 г. в Green Day's Jingletown Studios в Оукланд, щата Калифорния. Първата официална песен от албума „Locust“ е официално пусната на 14 юни 2011 г.[24] Албумът на свой ред излиза на 27 септември 2011 г.[25] Machine Head правят турне в САЩ през лятото на 2011 г. на Rockstar Energy Mayhem Festival, в който подгряват на Megadeth, Godsmack и Disturbed през първите девет дати и са хедлайнери през останалите 18 дати. На 14 ноември 2011 г. става известно, че Machine Head ще са на турне в Северна Америка, подгрявани от Suicide Silence и Darkest Hour.
Bloodstone & Diamonds (2013 –)
[редактиране | редактиране на кода]На 22 февруари 2013 г. Адам Дюс напуска групата. Впоследствие са проведени прослушвания за нов басист на два етапа – първият се състои в изпращане на записи на изпълнение от страна на кандидат-басистите на няколко песни на Machine Head. Вторият етап е лично прослушване от бандата на живо. На 24 юни 2013 г. групата излиза с официално изявление в интернет, че след двуетапното прослушване за нов басист са се спрели на Джаред Макийчърн, бивш басист на групата Sanctity.
През април 2013 г., бандата пуска демо версия на песен от новия албум, който впоследствие се разбира, че ще се казва „Bloodstone & Diamonds“. Песента се казва „Killers & Kings“, а в EP-то е включен и кавър на песните „Bleeding и Our Darkest Days“ на американската хардкор група Ignite.
Новият албум „Bloodstone & Diamonds“ е издаден на 7 ноември 2014 г. Това е осмият им дългосвирещ албум, първи с новия басист Джаред Макийчърн и първи такъв с новия им лейбъл – Nuclear Blast Records. Вторият сингъл към този албум е песента „Now We Die“, към която има и записан видеоклип.
Стил и влияния
[редактиране | редактиране на кода]Machine Head смесва няколко стила като траш метъл, груув метъл и чист хевиметъл.[26] Повлияни са от траш банди като Metallica, Exodus, Slayer и Testament, груув групите Pantera и Exhorder, а също и някои представители на грънджа като Nirvana, Soundgarden и Alice in Chains.[27] Своето влияние им оказват и пионерите в хевиметъла Judas Priest, Iron Maiden, Rush и Black Sabbath.
Първите албуми на Machine Head Burn My Eyes и The More Things Change... са определени като груув и траш и звучат подобно на Pantera. Включват брутални и технични барабани от Крис Контос и Дейв Маклейн.[28][29] Групата променя малко звученето си в албумите The Burning Red и Supercharger в съответствие с набралата популярност ню метъл вълна. Тези албуми включват и рапиране от Роб Флин в съчетание с прости китарни рифове, но не изключват типичния агресивен звук за бандата. Промяната е приета негативно от голямата част от феновете на групата.[30][31][32][33]
Machine Head се завръща към своите груув и траш корени с албума Through the Ashes of Empires, който бележи успех. Unto the Locust съдържа тежки и бързи рифове от Роб Флин и Фил Демел, повлияни от класическата музика.
Членове
[редактиране | редактиране на кода]Настоящи членове
[редактиране | редактиране на кода]- Роб Флин: вокали, китара (1991– )
- Фил Демел: китара (2002– )
- Дейв Макклейн: барабани (1995– )
- Джаред Макийчърн: бас китара, беквокали (2013– )
Бивши членове
[редактиране | редактиране на кода]- Логън Мейдър: китара (1991 – 1998)
- Арю Ластър: китара (1998 – 2002)
- Тони Констанца: барабани (1992 – 1994)
- Крис Контос: барабани (1994 – 1995)
- Адам Дюс: бас китара, беквокали (1991 – 2013)
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Албуми
[редактиране | редактиране на кода]| Заглавие и снимка | Издаден на | Издател | Позиция в класациите | Продажби в САЩ |
| Burn My Eyes | 9 август 1994 г. | Roadrunner Records | ? | 185 000 |
| The More Things Change... | 25 март 1997 г. | Roadrunner Records | Billboard 200 – #138 | 125 104 |
| The Burning Red | 10 август 1999 г. | Roadrunner Records | Billboard 200 – #88 | 144 418 |
| Supercharger | 2 октомври 2001 г. | Roadrunner Records | Billboard 200 – #115 | 54 994 |
| Through the Ashes of Empires | 27 октомври 2003 г. 20 април 2004 г. 
|
Roadrunner Records | Billboard 200 – #88 | ? |
| The Blackening | 26 март 2007  27 март 2007 г.
|
Roadrunner Records | Billboard 200 – #54 | 380 825 |
| Unto the Locust | 27 септември 2011 г. | Roadrunner Records | Billboard 200 – #22 | ? |
| Bloodstone & Diamonds | 7 ноември 2014 г. | Nuclear Blast | Billboard 200 – #21 | ? |
| Catharsis | 2018 г. |
Сингли
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Заглавие | От албума |
| 1995 | Old“ | Burn My Eyes |
| 1997 | „Take My Scars“ | The More Things Change... |
| 1999 | „From This Day“ | The Burning Red |
| Year of the Dragon | ||
| Year of the Dragon Tour Diary: Japan | ||
| „Silver (Take My Hand)“ | ||
| 2001 | „Crashing Around You“ | Supercharger |
| 2004 | „Days Turn Blue to Gray“ | Through the Ashes of Empires |
| 2007 | „Now I Lay Thee Down“ | The Blackening |
| „Aesthetics of Hate“ | ||
| Halo“ | ||
| „The Blackening & Beyond EP“ |
DVD-та
[редактиране | редактиране на кода]| Дата на издаване | Заглавие | Издател | Позиция в британските класации |
| 11 октомври 2005 г. | Elegies (Machine Head DVD) | Roadrunner Records | #13 („Топ музикални видеа“) |
Музикални видеа
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Песен | Режисьор | Албум |
| 1995 | „Old“ | Крис Хафнър | Burn My Eyes |
| „Davidian“ | |||
| 1997 | „Ten Ton Hammer“ | The More Things Change... | |
| „Take My Scars“ | |||
| 1999 | „From This Day“ | Майкъл Мартин | The Burning Red |
| 2001 | „Crashing Around You“ | Нейтън Кокс | Supercharger |
| 2003 | „The Blood, The Sweat, The Tears“ (live) | Роб Флин | Hellalive |
| „Imperium“ | Майк Слоут | Through the Ashes of Empires | |
| 2004 | „Days Turn Blue to Gray“ | ||
| 2005 | „Seasons Wither“ (live) | Elegies | |
| 2007 | „Aesthetics of Hate“ | The Blackening | |
| „Now I Lay Thee Down“ | |||
| 2008 | „Halo“ |
Machine Head в България
[редактиране | редактиране на кода]Machine Head идват в България на 11 декември 2004 г., след като са зъвършили тяхно представление в съседна Република Македония. Оборудването, с което пристигат е поместено в цял тир, а екипът от техници и мениджъра са общо 16. Посещението е част от тяхното европейско турне, наречено „World Turns Blue To Gray Tour“, което е започнало през месец октомври същата година. Machine Head свирят в зала „Фестивална“, София. [34]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.allmusic.com
- ↑ www.roadrunnerrecords.com[неработеща препратка]
- ↑ www.metalexpressradio.com // Архивиран от оригинала на 2009-09-17. Посетен на 2008-07-20.
- ↑ а б www.machinehead1.com, архив на оригинала от 26 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071026020331/http://www.machinehead1.com/bio.html, посетен на 24 юли 2008
- ↑ www.absolutmetal.com
- ↑ а б web.archive.org, архив на оригинала от 29 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070929122930/http://www.billboard.com/bbcom/retrieve_chart_history.do?model.chartFormatGroupName=Albums&model.vnuArtistId=37027&model.vnuAlbumId=899442, посетен на 29 септември 2007
- ↑ ozzfest.com
- ↑ www.roadrunnerrecords.com, архив на оригинала от 7 август 2010, https://web.archive.org/web/20100807124026/http://www.roadrunnerrecords.com/blabbermouth.net/, посетен на 20 юли 2008
- ↑ www.roadrunnerrecords.com, архив на оригинала от 6 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110606225912/http://www.roadrunnerrecords.com/blabbermouth.net/news.aspx?mode=Article&newsitemID=3145, посетен на 26 юли 2008
- ↑ www.roadrunnerrecords.com, архив на оригинала от 17 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081017232045/http://www.roadrunnerrecords.com/blabbermouth.net/showreview.aspx?reviewID=51, посетен на 26 юли 2008
- ↑ www.metalunderground.com
- ↑ www.lambgoat.com
- ↑ www.allmusic.com
- ↑ www.machinehead1.com, архив на оригинала от 29 октомври 2003, https://web.archive.org/web/20031029021125/http://www.machinehead1.com/diary.html, посетен на 27 юли 2008
- ↑ web.archive.org, архив на оригинала от 29 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070929130015/http://www.billboard.com/bbcom/esearch/chart_display.jsp?cfi=383&cfgn=Videos&cfn=Billboard+Comprehensive+Music+Videos&ci=3062015&cdi=8462966&cid=10%2F29%2F2005, посетен на 29 септември 2007
- ↑ www.roadrunnerrecords.com, архив на оригинала от 15 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071015224258/http://roadrunnerrecords.com/blabbermouth.net/showreview.aspx?reviewID=1066, посетен на 27 юли 2008
- ↑ www.roadrunnerrecords.com[неработеща препратка]
- ↑ www.roadrunnerrecords.com[неработеща препратка]
- ↑ www.roadrunnerrecords.com, архив на оригинала от 18 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090218165211/http://www.roadrunnerrecords.com/blabbermouth.net/news.aspx?mode=Article&newsitemID=83324, посетен на 28 юли 2008
- ↑ www.roadrunnerrecords.com, архив на оригинала от 17 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080217153210/http://www.roadrunnerrecords.com/blabbermouth.net/news.aspx?mode=Article&newsitemID=90726, посетен на 28 юли 2008
- ↑ www.metalisrael.com
- ↑ channelv.com.au, архив на оригинала от 28 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080928044503/http://channelv.com.au/V/Gig.aspx?ID=700, посетен на 28 юли 2008
- ↑ www.machinehead1.com, архив на оригинала от 3 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110903041517/http://www.machinehead1.com/tours.html, посетен на 28 юли 2008
- ↑ www.roadrunnerrecords.com, архив на оригинала от 24 август 2011, https://web.archive.org/web/20110824041205/http://www.roadrunnerrecords.com/news/Machine-Head-To-Release-First-Single-June-14th-Album-Due-Out-This-September-23047.aspx?utm_source=Facebook&utm_medium=FB+(MH+Locust+PR)&utm_campaign=FB+(MH+Locust+PR), посетен на 15 януари 2012
- ↑ www.machinehead1.com, архив на оригинала от 2 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110902073749/http://www.machinehead1.com/news.html, посетен на 15 януари 2012
- ↑ Machine Head // Guitarmasterclass.net, 27 юни 2008. Посетен на 15 април 2012.
- ↑ Interview Machine Head – Robb Flynn (part 2) // YouTube, 7 януари 2011. Посетен на 15 април 2012.
- ↑ Encyclopaedia Metallum: The Metal Archives – Machine Head – Burn My Eyes – Reviews // The Metal Archives. Посетен на 15 април 2012.
- ↑ Machine Head – The More Things Change... (album review) // Sputnikmusic, 28 септември 2008. Посетен на 15 април 2012.
- ↑ The Burning Red – Machine Head // Allmusic.
- ↑ No Life 'til Metal – CD Gallery – Machine Head // Nolifetilmetal.com. Посетен на 23 февруари 2013.
- ↑ Machine Head - The Burning Red Review - Thrashpit.com // Rocknworld.com. Посетен на 23 февруари 2013.
- ↑ The Album Review: Supercharger: Machine Head // Metaljudgement.com. Архивиран от оригинала на 2013-11-09. Посетен на 19 април 2014.
- ↑ musik.dir.bg[неработеща препратка]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт
- ((en)) Machine Head в Encyclopaedia Metallum
- Страница в MySpace
- Кратка биография на Machine Head
- Machine Head – Descend the Shades of Night (Live Elegies)
| ||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Machine Head (band) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |