Мафалда Фаверо
| Мафалда Фаверо | |
| италианска оперна певица | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 3 септември 1981 г.
|
| Учила в | Болонска консерватория |
| Музикална кариера | |
| Псевдоним | Mafalda |
| Инструменти | вокал |
| Глас | сопран |
| Мафалда Фаверо в Общомедия | |
Джузепина Фаверо, известна като Мафалда Фаверо, е италианска оперна певица, лирично сопрано.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Мафалда Фаверо е родена на 5 януари 1903 г в Портомаджоре, близо до Ферара.[1] Когато е 17-годишна, започва да учи при Алесандро Вецани в Болонската консерватория и привлича вниманието на Франко Алфано. Тя започва професионалната си кариера в началото на 20-те години на XX век в Кремона, преди да се премести в Парма, където пее няколко роли. През 1929 г. дебютира в Ла Скала като Ева в „Нюрнбергските майстори певци под ръководството на Артуро Тосканини.
Тя остава една от редовните певици в Ла Скала до 1950 г., в допълнение към пеенето в Лондон (Кралската опера) през 1937 и 1939 г. и в Съединените щати (Метрополитън опера и операта на Сан Франциско) през 1938 г.
Мафалда Фаверо има богат репертоар, включващ и много съвременни произведения. В репертоара ѝ има най-малко четиридесет и девет опери от двадесет и седем автори, а за осем роли тя е първата изпълнителка.[1] Пее на световните премиери на няколко съвременни опери: „Последният лорд“ на Франко Алфано, „Пинота“ на Пиетро Маскани, „Любовен фарс“ на Рикардо Зандонай, Жената в „Бедният моряк“ от Дариус Мийо, „Звънчето“ на Ермано Волф-Ферари и други.[1][2]
Въпреки че първоначално е привлечена от ролята на „Мадам Бътерфлай“ на Пучини, тя по-късно обвинява тази роля за ранното си пенсиониране през 1954 г.; Фаверо казва, че „ролята на Чо-Чо-сан беше моето съсипване... да я пея така, както го направих, давайки всичко, което имах, а след това и още, изискваше огромна цена... напълно наясно съм, че Бътерфлай съкрати кариерата ми с поне пет години".
Мафалда Фаверо завършва кариерата си през 1961 с изпълнение на Мими от „Бохеми“ в Реджо Емилия, а неин партньор като Рудолф е дебютиращият Лучано Павароти.[2]
Джулиета Симионато отбелязва нейната „животинска чувственост“ и казва, че „[Фаверо] раздаде голяма част от себе си – повече, отколкото беше добре за нея – но резултатът беше изключително вълнуващ“.
Мафалда Фаверо умира на 3 септември 1981 г. в Милано.[1]
Записи
[редактиране | редактиране на кода]Preiser публикува колекция от записи на Фаверо на CD в поредицата Lebendige Vergangenheit (Mono 89162). Поредицата съдържа „Черешов дует“ от 1937 г. (Suzel, buon di) с Тито Шипа от L'amico Fritz на Маскани.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Rasponi, Lanfranco. The Last Prima Donnas. Knopf, 1982. ISBN 0394521536.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Tiberi, Maurizio. FAVERO, Giuseppina, detta Mafalda // Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 45 (1995).
- ↑ а б Мафалда Фаверо // musicaperpetua.com. Посетен на 3 януари 2025.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mafalda Favero в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |