Матия Мазарек
| Матия Мазарек Mattaeus Massarech | |
| католически духовник | |
| Роден |
1726 г.
|
|---|---|
| Починал | 8 декември 1808 г.
|
| Религия | Католическа църква[1] |
| Работил | епископ |
Матия Мазарек (на хърватски: Matija Mazarek; на латински: Mattaeus Massarech) е католически духовник от XVIII–XIX век, прелат на Римокатолическата църква.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1726 година в косовското католическо село Янево в големия род Мазарек.[2] Негов предшественик е Петър Мазарек - архиепископ на римокатолическата Барска архиепархия.[3] В началото на XX век е известен Никола Мазарек - католически проавстрийски свещеник.[4]
Произходът на рода е спорен. Ноел Малкълм смята, че родът е с албански произход, който постепенно се е славянизирал, като за доказателства привежда топоними от албанската област Малесия. Други автори смятат, че името има славянски произход. Лука Майоки смята, че името е от групита на смесените черногорско-албански племенни имена.[5]
Епископство
[редактиране | редактиране на кода]Преди 1743 година Йован Николович (Гьон Никола) изпраща Мазарек да учи за свещеник в Италия.[6] На 7 юни 1756 година е ръкоположен за свещеник.[2] На 18 декември 1758 година е назначен за архиепископ на Скопската епархия.[2] Според друг източник в 1750 година вече е архиепископ на Скопие.[7]
Мазарек пише изключително ценни като исторически извор доклади до Римската курия през втората половина на XVIII век. Докладите му включват описания на миграцията на хора от Малесията – днес разделена между Албания и Черна гора, към Косово, което Мазарек назовава Сърбия. В 1792 година Мазарек докладва, че в селата около Дяково са се заселили католици от Албания.[8] Мазарек не е проалбански настроен. В докладите си до Курията пише за жестокия натиск от страна на мюсюлманските албанци и на емигрантите от Малесията.[9][10] Мазарек подчертава също така високото ниво на раждаемост сред албанците.[11] Сред молитвите му е и Ab albanensibus libera nos Domine (Гоподи, отърви ни от албанците).[10][12]
Умира на 8 декември 1808 година.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ massarm // Посетен на 19 октомври 2020 г.
- ↑ а б в г д Archbishop Mattaeus Massarech † // Catholic Hierarchy. Посетен на 27 октомври 2015.
- ↑ Enciklopedija Jugoslavije. Jugoslavenski leksikografski zavod, 1955. с. 591. Petar Mazarek ili Massarechi
- ↑ Herbert, Aubrey. Albania's Greatest Friend: Aubrey Herbert and the Making of Modern Albania: Diaries and Papers 1904-1923. I.B.Tauris, 15 юни 2011. ISBN 978-1-84885-444-4. с. 57. Saw Don Nikolla Mazarek, [pro-]Austrian priest, ...
- ↑ Maiocchi, Luca. The Coexistence of Catholic and Muslim Communities in 18th Century Kosovo // Christen und Muslime: interethnische Koexistenz in südosteuropäischen Peripheriegebieten. LIT Verlag Münster, 2009. ISBN 978-3-643-50058-8. с. 98.
- ↑ Maiocchi, Luca. The Coexistence of Catholic and Muslim Communities in 18th Century Kosovo // Christen und Muslime: interethnische Koexistenz in südosteuropäischen Peripheriegebieten. LIT Verlag Münster, 2009. ISBN 978-3-643-50058-8. с. 100.
- ↑ Zanella, Luana. L'altra guerra del Kosovo: il patrimonio della cristianità serbo-ortodossa da salvare. Casadei Libri, 2006. ISBN 978-88-89466-07-0. с. 29.
- ↑ Grothusen, Klaus Detlev. Jugoslawien: Integrationsprobleme in Geschichte und Gegenwart: Beitr̈age des Südosteuropa-Arbeitskreises der Deutschen Forschungsgemeinschaft zum V. Internationalen Südosteuropa-Kongress der Association internationale d'études du Sud-Est européen, Belgrad, 11.-17. September 1984. Vandenhoeck & Ruprecht, 1 януари 1984. ISBN 978-3-525-27315-9. с. 139. So berichtet Matteo Mazrreku 1792 von einigen Dörfern in der Umgebung von Gjakova, daß sie Zuzug von Katholiken aus Albanien erhalten hätten, „venuti per motivo della fame dalle Montagne dell'Albania" = Archivio storico ...
- ↑ Simoniti, Vasko. Fanfare nasilja. Slovenska Matica, 2003. ISBN 978-961-213-105-0. с. 368. V drugi polovici 18. stoletja je tako npr. katoliški nadškof Matija Masarek v Skopju pisal o hudih pritiskih muslimanskih Albancev („Libera nos, Domine, ab Albanensibus!“) in stalnih sporih s predstavniki pravoslavne vere, ki so silili katolike k ...
- ↑ а б Maiocchi, Luca. The Coexistence of Catholic and Muslim Communities in 18th Century Kosovo // Christen und Muslime: interethnische Koexistenz in südosteuropäischen Peripheriegebieten. LIT Verlag Münster, 2009. ISBN 978-3-643-50058-8. с. 101.
- ↑ Courbage, Youssef, Todd, Emmanuel. A Convergence of Civilizations: The Transformation of Muslim Societies Around the World. Columbia University Press, 27 октомври 2015. ISBN 978-0-231-52746-0. с. 87.
- ↑ Pipa, Arshi, Repishti, Sami. Studies on Kosova. East European Monographs, 1984. ISBN 978-0-88033-047-3. с. 34. He prays: "Ab albanensibus libera nos Domine."90 He may have had a personal reason for doing so. Nevertheless, Mazrreku's report is interesting because it points out the significant role of the Albanians in the Ottoman Empire...
| Томас Томичич | → | скопски архиепископ (18 декември 1758 – 8 декември 1808) |
→ | Матей Красники |
