Матей Матеев (архитект)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Матей Матеев.
Матей Матеев | |
български архитект | |
Роден | Матей Йорданов Матеев
1910 г.
|
---|---|
Починал | |
Награди | Св. св. равноапостоли Кирил и Методий |
Матей Йорданов Матеев е български архитект.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Матей Матеев е роден в 1910 г. в Станимака. Завършва средно образование в родния си град. През 1935 г. се дипломира в Политехническия институт в Бърно, Чехословакия, като инженер-архитект. В периода 1936 – 1939 г. работи като частен архитект в Асеновград и като ръководител на техническата служба към общината на Асеновград, главен архитект на града и районен инженер. От 1941 до 1944 г. е кмет на Асеновград. В периода 1954 – 1964 г. е главен архитект на Българска инвестиционна банка (БИБ) – Пловдив и старши инженер и началник-отдел „Качество“ при Държавно стопанско обединение „Градстрой“ – Пловдив. От 1964 до 1968 г. е главен архитект при Национален институт на паметниците на културата (НИПК) – клон Пловдив, а до 1972 г. е архитект при Окръжен съвет за изкуство и култура (ОСИК) – Пловдив След пенсионирането си работи като доброволен сътрудник на Археологическия музей, развива активна обществена дейност.[1] Архитект е на сградата на Археологическия музей в Пловдив.[2] Член е на Съюза на архитектите от основаването му.[1]
Отличен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен.[2] Умира на 13 април 1997 г. в Пловдив.[1]
Личният му архив се съхранява във фонд 1613 в Държавен архив – Пловдив. Той се състои от 74 архивни единици от периода 1924 – 1981 г.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Архитект е на следните сгради в Пловдив:
Автор е на монография „Филипопол-древният Пловдив. Архитектура и градоустройство“, 1993.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Матей Йорданов Матеев // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 12 март 2020 г.
- ↑ а б в Изявени пловдивчани. Пловдив, Издателство ТАЛАНТ/ВУАРР, 2016. ISBN 978-619-203-173-2. с. 202.
|