Направо към съдържанието

Мартин Хайте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мартин Хайте
Martín Jaite
Информация
Държава Аржентина
Роден
9 октомври 1964 г.  (на 60 г.)
Височина / Тегло177 cm
Прякор(и)1983
Кариера
Професионална1993
Пари от наградни фондове1 873 881 щ.д.
Сингъл
Победи-загуби301–179
Титли от ATP12
Най-висока позиция10 (9 юли 1990)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия3-ти кръг
1992
Ролан Гарос1/4 финал
1985
Уимбълдън2-ри кръг
1986
ОП на САЩ3-ти кръг
1985, 1989
Двойки
Победи-загуби60–82
Титли от ATP1
Най-висока позиция59 (13 май 1985)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия1-ви кръг
1991
Ролан Гарос1-ви кръг
1985
ОП на САЩ1-ви кръг
1989, 1990
Отборно
Купа ДейвисАржентина
Информацията е актуална към 17 септември 2024

Мартин Хайте (на испански: Martín Jaite) е аржентински тенисист.

Мартин Хайте е роден на 9 октомври 1964 г. в Буенос Айрес, Аржентина в еврейско семейство.[1][2][3]

Мартин Хайте достига най-високо класиране на сингъл в световната ранглиста на АТР, до номер 10, постигнато през лятото на 1990 г. Той печели общо 12 титли и 1 873 881 долара от парични награди.[4]

Той участва за Аржентина на Летните олимпийски игри 1988 г. в Сеул, но губи от Брад Гилбърт.[4]

Мартин Хайте има общ рекорд за Купа Дейвис 14 – 20, 11 – 7 на сингъл на клей, от 1984 до 1999 г.[5]

Хайте играе важна роля в аржентинския тенис след оттеглянето си от игра. Той директор на ATP Буенос Айрес, Буенос Айрес Чалънджър и директор на фючърс турнирите в Аржентина. От юли 2007 г. до декември 2008 г. е треньор на Давид Налбандиан и му помага да стигне до титли на Мастърс в Мадрид и Париж, като Налбандиан става първия тенисист, победил двамата най-добри играчи в света, Роджър Федерер и Рафаел Надал в последователни турнири.[4]

През 2011 г. Хайте е назначен за капитан на аржентинския отбор за Купа Дейвис.[6][4][5]

Кариерна статистика

[редактиране | редактиране на кода]

ATP финали (12 титли; 19 финала)

[редактиране | редактиране на кода]
П–З Година Турнир Клас Настилка Опонент Резултат
Победа 1 – 0 1985 Аржентина Оупън Гран При Клей Диего Перес 6 – 4, 6 – 2
Загуба 1 – 1 1985 Ю Ес Про Чемпиънсшипс Гран При Клей Матс Виландер 2 – 6, 4 – 6
Загуба 1 – 2 1985 Вашингтон Оупън Гран При Клей Яник Ноа 4 – 6, 3 – 6
Победа 2 – 2 1986 Болоня Аутдор Гран При Клей Паоло Кане 6 – 2, 4 – 6, 6 – 4
Загуба 2 – 3 1986 Ю Ес Про Чемпиънсшипс Гран При Клей Андрес Гомес 5 – 7, 4 – 6
Победа 3 – 3 1986 Щутгарт Оупън Гран При Клей Йонас Свенсон 7 – 5, 6 – 2
Загуба 3 – 4 1987 Италия Оупън Гран При Клей Матс Виландер 3 – 6, 4 – 6, 4 – 6
Победа 4 – 4 1987 Барселона Оупън Гран При Клей Матс Виландер 7 – 6(7 – 5), 6 – 4, 4 – 6, 0 – 6, 6 – 4
Победа 5 – 4 1987 Сицилия Оупън Гран При Клей Карел Новачек 7 – 6(7 – 5), 6 – 7(7 – 9), 6 – 4
Загуба 5 – 5 1988 Монте Карло Гран При Клей Иван Лендъл 7 – 5, 4 – 6, 5 – 7, 3 – 6
Загуба 5 – 6 1989 Рио де Жанейро Оупън Гран При Килим (з) Луис Матар 4 – 6, 7 – 5, 4 – 6
Победа 6 – 6 1989 Щутгарт Оупън Гран При Клей Горан Пърпич 6 – 3, 6 – 2
Загуба 6 – 7 1989 Австрия Оупън Кицбюел Гран При Клей Емилио Санчес 6 – 7(1 – 7), 1 – 6, 6 – 2, 2 – 6
Победа 7 – 7 1989 Мадрид Гран При Гран При Клей Жорди Арезе 6 – 3, 6 – 2
Победа 8 – 7 1989 Сао Паоло Гран При Клей Хавиер Санчес 7 – 6(7 – 5), 6 – 3
Победа 9 – 7 1989 ATP Итапарика Гран При Твърда Джей Бергер 6 – 4, 6 – 4
Победа 10 – 7 1990 Гуария Оупън 250 серии Твърда Луис Матар 3 – 6, 6 – 4, 6 – 3
Победа 11 – 7 1990 Суис Оупън 250 серии Клей Серхи Бругера 6 – 3, 6 – 7(5 – 7), 6 – 2, 6 – 2
Победа 12 – 7 1991 Ница Оупън 250 серии Клей Горан Пърпич 3 – 6, 7 – 6(7 – 1), 6 – 3