Мартин Ришави
| Мартин Ришави Martin Ryšavý | |
| Роден | 5 април 1967 г. |
|---|---|
| Професия | писател, сценарист, режисьор |
| Националност |  Чехословакия, Чехия |
| Активен период | 2002 – |
| Жанр | драма |
| Известни творби | „Врач“ |
| Награди | „Магнезия Литера” „Йозеф Шкворецки“ |
| Уебсайт | |
Мартин Ришави (на чешки: Martin Ryšavý) е чешки сценарист, режисьор и писател на произведения в жанра социална драма.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Мартин Ришави е роден на 5 април 1967 г. в Прага, Чехословакия. Завършва биология в Природонаучния факултет на Карловия университет и сценаристика и драматургия в Академията за филмово изкуство в Прага (FAMU). Сред дипломирането си, в периода 2009 – 2016 г. е ръководител на катедра „Сценаристика и драматургия“ в академията, а след това работи в нея като асистент.[1][2][3][4]
Автор е на редица документални филми, някои от тях са свързани със Сибир („Аргиш“, „Сибир - души в музея“, „Афонка повече не иска да пасе северни елени“, „Мечешките острови“ и др.), и за виетнамците („Кой ще ме научи половин знак“, „Страната на мечтите“ – за проблема с безработицата в голямата виетнамска общност в Чешката република, и др.). Режисьор е на пълнометражния филм „Плаването“. Пише през 2001 г. написал сценария за филма от 2003 г. „Горски пешеходци“ (Lesní chodci) на режисьора Иван Войнар, който през 2011 г. пренаписва в едноименната книга с подзаглавие „Джобна сага“. В него описва съдбите на двама скитници и неудачници, Руфъс и Черчил, в тоталитарна Чехословакия.[1][2][3][4]
Привързаността му към темата за девствените земи го вдъхновява за двутомния му роман „Пътувания до Сибир“ (Cesty na Sibiř) от 2008 и 2011 г. Романът е характерен с дългите описателни пасажи от местната среда, размишления върху етнографски, социологически и исторически въпроси, които са оформени в историята на главния герой и разказвач, човек, който търси себе си. Романът печели престижната чешка литературна награда „Магнезия Литера“ за проза.[1][2][3][4]
През 2010 г. е издаден романът му „Врач“ (в превод „лъжец“). Той разглежда темата за абсурда на съвременна Русия. Централна фигура в романа е бившият режисьор Гусев, който е минал през редица регионални и експериментални театри, след това като чистач и накрая диспечер на московските общински служби. Чрез неговия трагикомичен монолог са описани както бившия Съветски съюз и днешна Москва, „високият“ свят на изкуството и ниският“ свят на общинските служители, абсурда на човешките съдби на руската сцена. Романът е отличен с наградата „Магнезия Литера“ за проза и наградата „Йозеф Шкворецки“.[1][2][3][4]
Романът му „Станция „Островът на четирите стълба“ (Stanice Čtyřsloupový ostrov) от 2011 г. развива темата от неговия документален филм „Мечешките острови“ (Medvědí ostrovy) и представя живота на руска полярна станция – такава каквато си я представяме – всички пият, така че нищо не работи; нищо не работи, така че всеки предпочита да пие, което води до гибелта на станцията.[1][2][3][4]
През 2011 г. е издаден романът му „Златна визия“ (Zlaté vidění). В епистоларна форма той представя представя житейските преживявания на писателка, която през целия си живот е свързана със суровата и призрачна севернобохемска област, и изпраща писмата си на мъж, който е събудил доверие в нея след една-единствена кратка среща, макар да няма отговор от него.[1][2][3][4]
Мартин Ришави живее в Прага.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Lesní chodci (2001, 2011)[1][2][3][4][5]
- Cesty na Sibiř (2008, 2011) – награда „Магнезия Литера“
- Vrač (2010) – награда „Магнезия Литера“ и награда „Йозеф Шкворецки“[6]
Врач, изд.: ИК „Ерго“, София (2018), прев. Маргарита Рачева - Stanice Čtyřsloupový ostrov (2011) – награда на Австрийската банка
- Zlaté vidění (2019)
- Tundra a smrt (2021)[5]
Сценарии
[редактиране | редактиране на кода]- Lesní chodci (2003)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Argiš (1995) – късометражен документален филм за живота на номадите ненци от полуостров Таймир
- Rozprava o metodě (1997) – късометражен филм за Факултета по природни науки на Карловия университет
- Bílá indiánka (1999) – късометражен
- Sibiř – duše v muzeu (2000)
- Afoňka už nechce pást soby (2004) – документален
- Kdo mě naučí půl znaku (2006) – документален за виетнамци
- Malupien, Olšový Spas (2008) – документален
- Země snů (2009) – документален за виетнамци, награда „Павел Кутецки“
- Banánové děti (2009) – тв филм за виетнамци
- Medvědí ostrovy (2010) – документален
- Na vodě (2015)
- Slepý Gulliver (2017)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж ((cs)) Биография и библиография в „Чешка литература” Архив на оригинала от 2024-03-28 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж ((cs)) Биография и библиография в iLiteratura
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография в IDF
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография в Words without Borders
- ↑ а б ((cs)) Библиография в Goodreads
- ↑ ((cs)) „Мартин Ришави печели наградата Шкворецки за чешка литература”, в Ceska pozice, 2011 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Martin Ryšavý в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
