Направо към съдържанието

Мартина Шимковичова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мартина Шимковичова
Martina Šimkovičová
Родена
29 август 1971 г. (1971-08-29) (53 г.)

Националност Словакия
Учила вУниверситет „Коменски“, Братислава
Политика
ПартияСловашка национална партия
(от 2023 г.);
„Глас народен“
(2018 – 2021);
„Ние сме семейство“ (2015 – 2016)
Министър на културата на Словакия
от 25 октомври 2023 г.
Семейство
СъпругИгор Шимкович
(2005 – 2019)
Деца3

Мартина Шимковичова (на словашки: Martina Šimkovičová) е словашка политичка и телевизионна водеща. Била е депутатка в Националния съвет на Словакия (2016 – 2020). От 25 октомври 2023 г. е министър на културата на Словакия в четвъртото правителство на Роберт Фицо.

Родена е на 29 август 1971 г. в град Модра, Братиславски край, Словашка социалистическа република, Чехословакия.[1] Има две по-големи сестри на име Ева и Дада.[2] Завършва Университета „Коменски“ в Братислава с магистърска степен, а след това придобива научната степен „доктор по педагогика“.[3]

Тя започва работа в дистрибуторска компания.[2] През 1998 г. започва работа в най-големия частен комерсиален телевизионен канал Markíza, чийто генерален директор е Павол Руско.[4][5] През същата година Мариан Кочнер поема контрола над телевизионния канал.[6]

Мартина Шимковичова става водеща на спортни новини, а през 2005 г. започва да води основната новинарска емисия Televízne noviny с Патрик Швайда. През 2010 г. става водеща на танцовото шоу Let's Dance (словашка версия на Dancing with the Stars).[7]

След раждането на третото си дете през 2013 г. тя прекъсва кариерата си и излиза в отпуск по майчинство.[7]

През февруари 2015 г. се завръща в телевизионния канал Markíza, като е водеща на клюкарското шоу за знаменитости Reflex špeciál. Участва само в пет епизода на шоуто.[7] През лятото на 2015 г. е уволнена заради публикация на страницата си във „Фейсбук“ срещу сирийските бежанци.[8][9]

След уволнението си аполитичната дотогава Мартина Шимковичева е представяна като крайнодясна медийна звезда.[9][10] Тя е основното лице в неуспешния опит за стартиране на телевизионния канал INTV в съответното направление.[11] През 2018 г. е номинирана от Института по правата на човека за титлата хомофоб на годината. През 2021 г. става водеща на интернет телевизия Slovan (известна от словашкия проект O médiách, управляван от медийния анализатор Мирослава Кернова, с излъчване на „руска пропаганда, подкрепата на антиваксъри, хомофобски изявления и сътрудничество с далеч по десни партии“).[12]

Политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

На парламентарните избори през 2016 г. е избрана за депутат от партия „Ние сме семейство“.[1] През юни обаче председателят на партията Борис Колар я изключва за нарушаване на партийната дисциплина заради участието ѝ във фракцията заедно с Петер Марчек и Растислав Холубек. До края на мандата си е независим депутат в парламента.[13]

На изборите за Европейски парламент през 2019 г. тя оглавява листата на партия „Кметове и независими кандидати“.[14]

На парламентарните избори през 2020 г. оглавява листата на партия „Глас народен“ (съществувала през 2018 – 2021 г., с председател Петер Марчек). Партията успява да премине 5-процентната изборна бариера. През 2021 г. се създава партия „Република“, към която се слива партия „Глас народен“.

На парламентарните избори през 2023 г. е избрана за депутат от Словашката национална партия. Участва 12-а в партийната листа. След назначаването ѝ в правителството мандатът ѝ преминава към Адам Лучански.[15]

На 25 октомври 2023 г. е назначена за министър на културата на Словакия в правителството, ръководено от министър-председателя Роберт Фицо (от „Посока – социална демокрация“).[16]

  1. а б Mgr. PaedDr. Martina Šimkovičová // nrsr.sk. Посетен на 12 май 2024. (на словашки)
  2. а б Nie som trpiteľka. Obľúbená moderátorka MARTINA ŠIMKOVIČOVÁ (34) by mala byť šťastná. Má milujúcu rodinu a prácu, ktorá ju baví. Paradoxne, pre manžela a robotu sa nad jej hlavou občas preháňajú čierne mraky. // zivot.pluska.sk, 5 април 2007. Посетен на 12 май 2024. (на словашки)
  3. Šimkovičová dehonestuje post ministerky kultúry. Chýba jej odbornosť aj predošlé skúsenosti, uviedla Plaváková // slovensky-vecernik.sk, 10 май 2024. Посетен на 12 май 2024. (на словашки)
  4. Словацкий суд приговорил к 19 годам тюрьмы бывшего вице-премьера за мошенничество // kommersant.ru, 27 февруари 2020. Посетен на 12 май 2024. (на руски)
  5. Полиция задержала бывшего вице-премьера Словакии // tass.ru, 16 декември 2020. Посетен на 12 май 2024. (на руски)
  6. „I was raised to do good“ // spectator.sme.sk, 13 ноември 2006. Посетен на 12 май 2024. (на английски)
  7. а б в Šimkovičovej bodka za manželstvom! Už je rozvedená // koktail.pravda.sk, 25 януари 2019. Посетен на 12 май 2024. (на словашки)
  8. Martina Šimkovičová otvorene o utečencoch: Toto je jej názor // pluska.sk, 27 септември 2015. Посетен на 12 май 2024. (на словашки)
  9. а б Kto sú poslanci SNS: lekár, ktorý chce riešiť chemtrails, bývalá hviezda Markízy aj policajný generál, čo nechce byť v NATO // dennikn.sk, 3 октомври 2023. Посетен на 12 май 2024. (на словашки)
  10. Ľudia s konšpiračným pozadím nikdy neboli tak blízko k moci. Kto je Martina Šimkovičová, kandidátka na ministerku kultúry? // tvnoviny.sk, 17 октомври 2023. Посетен на 12 май 2024. (на словашки)
  11. Bublina okolo INTV spľasla // omediach.com, 20 юли 2016. Посетен на 12 май 2024. (на словашки)
  12. "В ад на белом коне". Словакия и Венгрия заведут своих "иноагентов" // svoboda.org, 19 октомври 2023. Посетен на 12 май 2024. (на руски)
  13. Kollár vyhodil z klubu troch poslancov. Je to neurotik, odkázali mu // domov.sme.sk, 8 юни 2016. Посетен на 12 май 2024. (на словашки)
  14. Voľby do európskeho parlamentu 2019: Pozrite si zoznam kandidátov // domov.sme.sk, 26 февруари 2019. Посетен на 12 май 2024. (на словашки)
  15. Pellegriniho zvolili za predsedu NR SR. O obštrukciu sa postaral Matovič, v rozprave mu tvrdo vynadal // spravy.pravda.sk, 25 октомври 2023. Посетен на 12 май 2024. (на словашки)
  16. Новый министр культуры Словакии возобновила сотрудничество с Россией и Белоруссией // zavtra.ru, 23 януари 2024. Посетен на 12 май 2024. (на руски)