Мартина Видаич
| Мартина Видаич Martina Vidaić | |
| Родена | 19 февруари 1986 г. |
|---|---|
| Професия | поет, писател, преподавател |
| Националност |  Хърватия |
| Активен период | 2011 – |
| Жанр | лирика, драма |
| Направление | постмодернизъм |
| Известни творби | „Дървеници“ |
| Награди | награда „Янко Полич Камов“ награда за литература на ЕС |
Мартина Видаич (на английски: Martina Vidaić) е хърватска университетска преподавателка, поетеса и писателка на произведения в жанра лирика и социална драма.[1][2][3][4][5][6]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 19 февруари 1986 г. в Задар, Хърватия, по това време в пределите на Социалистическа федеративна република Югославия. Завършва хърватски език и литература в Задарския университет. След дипломирането си преподава същата специалност в университета.[1][2]
През 2011 г. печели наградата „Горан“ за млади поети до 30-годишна възраст за ръкописа на първия си поетичен сборник „Ерата на влечугите“ (''Era gmazova), издаден по-късно същата година. През 2016 г. е издадена втората ѝ книга с поезия – „Тъмният човек Биргер“ (Tamni čovjek Birger) – номинирана за наградата „Янко Полич Камов“.[1][2][3][4][5]
Стиховете ѝ са преведени на английски, македонски, румънски, италиански, унгарски, словенски, немски и словашки език. Те са публикувани и в антологията за млада поезия „Хърватска млада лирика 2014“ (Hrvatska mlada lirika 2014), в хърватско-румънската антология за млада поезия „Ритуалът на щастливия човек – 18 млади хърватски поети“ (Ritualul omului fericit – 18 poeti croati tineri), както и в литературните списания „Кворум“, „Връзки“, „Сараевски тетрадки“, „Задарски преглед“ и др. От 2015 г. участва в международния проект „Версополис“, който обединява единайсет престижни поетични фестивала с цел популяризиране на обещаващи европейски поети чрез превод и гостуване.[1][2][3][4][5]
През 2019 г. получава възстановената награда „Иван Горан Ковачич“ за стихосбирката си „Механика на цветния прашец“ (Mehanika peluda). Следващата ѝ стихосбирка „Площад, пазар, нож“ (Trg, tržnica, nož) е удостоена с наградата „Янко Полич Камов“.[1][2][3][4][5]
Освен поезия Видаич пише и проза. През 2019 г. е издаден първият ѝ роман „Анатомия на плъха“ (Anatomija štakora), последван през 2021 г. от отличения с наградата за литература на Европейския съюз „Дървеници“ (Stjenice).[6][1][2][3][4][5] Той представя историята на млада архитектка, която губи съпруга си при автомобилна катастрофа. Виждайки няколко петънца кръв по кожата си, тя решава, че в апартамента ѝ има дървеници, запалва свещи, излиза от жилището си и тръгва да скита. И това става едно пътуване назад към самата себе си, към семейството си.
Мартина Видаич живее в Задар.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- Era gmazova (2011, електронно издание 2017) – награда „Горан“ за млади поети[7]
- Tamni čovjek Birger (2016)
- Mehanika peluda (2018) – награда „Иван Горан Ковачич“[8]
- Trg, tržnica, nož (2021) – награда „Янко Полич Камов“[9][10]
Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Anatomija štakora (2019)[7]
- Stjenice (2021) – награда за литература на ЕС[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ((hr)) Биография и библиография в сайта на Дружеството на хърватските писатели
- ↑ а б в г д е ((en)) Биография и библиография в Blesok
- ↑ а б в г д ((en)) Биография в „Антология на млади поети”
- ↑ а б в г д ((en)) Биография и поезия на Мартина Видаич във Versopolis
- ↑ а б в г д ((hr)) Биография в сайта BEK
- ↑ а б в ((en)) и библиография в сайта на наградата за литература на Европейския съюз[неработеща препратка]
- ↑ а б ((hr)) Библиография в Goodreads
- ↑ ((hr)) Награда „Иван Горан Ковачич“ за най-добра поетична книга на Мартина Видаич
- ↑ ((en)) Кратък списък за наградата „Янко Полич Камов 2021”, списък с номинираните и обясненията на журито
- ↑ ((hr)) Награда „Янко Полич Камов” за 2021 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Дървеници“ от Мартина Видаич е поетичен роман, стъпил върху метафорите на ежедневието ни, от Светлозар Желев, БТА
|
