Марта Попова
| Марта Попова | |
.jpg) Портрет от плаката „Българско сценично изкуство 1900-1932“. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Родена | 17 февруари 1891 г. |
|---|---|
| Починала | |
| Националност |  България |
| Професия | актриса и рецитаторка |
| Близки | Златина Недева, Невяна Тенева |
| Марта Попова в Общомедия | |
Марта Иванова Попо̀ва е българска драматична актриса и една от първите рецитаторки в България. Сестра е на Златина Недева и Невяна Тенева.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 17 февруари 1891 г. в Трявна. Завършва гимназия в София. В продължение на една година учителства в село Церово. От 1910 г. е стажант-актриса в Народния театър и участва в хора на Константин Рамаданов. От 1911 до 1913 г. учи пеене и драматично изкуство в Прага.[2] След завръщането си в България е актриса в Народния театър. През 1925 г. става част от драматичната школа на Николай Масалитинов.[1]
Почива на 11 април 1974 г.[1] На 28 май 2008 г. в квартал „Лозенец“ в София е открита паметна плоча на Марта Попова. На нея е изписано: „В памет на голямата българска актриса Марта Попова, лауреат на държавни отличия и награди, с признателност.“[3]
Роли
[редактиране | редактиране на кода]Марта Попова се превъплъщава в десетки роли, по-известни са:
- Дорина – „Тартюф“ от Молиер[2]
- Беатриче – „Много шум за нищо“ от Уилям Шекспир
- Гина – „Дивата патица“ от Хенрик Ибсен[1]
- Ана Андреевна – „Ревизор“ от Николай Гогол
- Соня Мармеладова – „Престъпление и наказание” от Фьодор Достоевски[2]
- Костанда – „Свекърва“ от Антон Страшимиров
- Славка – „Тревога“ от Орлин Василев[1][4]
Книги
[редактиране | редактиране на кода]През 1972 г. е издадена мемоарната ѝ книга „На сцената и в живота“.[1]
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 30 декември 1946 г. — удостоена е с орден „9 септември 1944“, II степен;[5]
- 9 септември 1947 г. — удостоена е със званието „Заслужила артистка“;[6]
- март 1948 г. – наградена е с „Почетна значка на Столичния народен съвет“, II степен;[7]
- 30 април 1950 г. — удостоена е със званието „Народен артист“;[8]
- 27 юни 1961 г. — по случай 50-годишната ѝ сценична и обществена дейност е удостоена е с орден „Георги Димитров“.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3524.
- ↑ а б в Димитрова, Десислава. Марта Попова – сърце, изпълнено с театър // БНР, 17.02.2021. Посетен на 08.05.2022.
- ↑ Решение № 226 на Столичния общински съвет от 24 април 2008 г. // Столичен общински съвет, 24 април 2008. Архивиран от оригинала на 2013-03-18. Посетен на 27 януари 2015.
- ↑ Дунчев, Александър. Откровенията на Марта Попова // в. „Дума“, 6 юли 2006. Посетен на 27 януари 2015.
- ↑ ЦДА, ф. 43К, оп. 2, а.е. 1
- ↑ ЦДА, Ф. 43К, оп. 2, а.е. 2
- ↑ ЦДА, Ф. 43К, оп. 2, а.е. 3
- ↑ ЦДА, Ф. 43К, оп. 2, а.е. 4
- ↑ ЦДА, Ф. 43К, оп. 2, а.е. 5