Направо към съдържанието

Марсий Пелски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за античния историк от Пела. За античния историк от Филипи вижте Марсий Филипийски.

Марсий Пелски
Μαρσύας Πελλαῖος
историк
Роден
Починал
предполага се IV век пр.н.е.

Марсий Пелски или Марсий от Пела (на старогръцки: Μαρσύας Περιάνδρου Πελλαῖος, в превод Марсий Периандров Пелец) е античен македонски гръцки историк. Марсий е наричан и Стария, за да се различава от Марсий Филипийски, с когото често е бъркан.[1]

Марсий е син на Периандър от Пела, Македония. Съвременник е на Александър III Македонски, с когото според „Суда“ получава заедно образование. „Суда“ го нарича брат на Антигон I Монофталм, един от диадохите, който става цар в Азия. Възможно е да става въпрос за брат по майка, тъй като бащата на Антигон се казва Филип. Тези две твърдения сочат благороден произход и са в противоречие с твърдението, че е просто професионален учител граматик (γραμματοδιδάσκαλος). Това твърдение според Самуел Роберт Гайер се отнася към Марсий Филипийски и наистина „Суда“ често ги бърка. Единственият друг факт известен ни за живота на Марсий е твърдението на Диодор, че той е назначен от Деметрий I Полиоркет да командва част от флота му в голямата морска битка при Саламин в 306 година пр. Хр. Това обстоятелство е достатъчно, за да покаже, че той е бил човек, участвал активно в обществените дела, а не е просто учител. Вероятно е следвал кариерата на доведения си брат Антигон.[1]

Основното произведение на Марсий е история на Македония в десет книги, започваща от най-ранните времена и стигаща до войните на Александър Велики в Азия, с внезапен край с връщането на Александър в Сирия, след завладяването на Египет и основането на Александрия. Многократно е цитиран от Атеней, Плутарх, Харпократион и други писатели. Дали Τα περι Αλέξανδρον, цитирано два пъти от Харпоратион е само част от същото произведение или различно, не е сигурно, но първата хипотеза изглежда по-вероятна. Някои автори обаче приписват тези фрагменти на Марсий Филипийски.[1]

„Суда“ също така говори за история на образованието на Александър като отделен труд и приписва на по-стария Марсий и трактат за старините на Атина (Αττικά) в 12 книги, които Готфрид Бернхарди и Гайер смятат за идентичен с „Археология“ (Αρχαιολογία) - труд на Марсий Филипийски.[1]

  1. а б в г Smith, William (editor). Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, vol. II. Boston, Little, Brown, and Co., 1867. p. 963. (на английски)