Марк Минуций Феликс
| Марк Минуций Феликс | |
| римски юрист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | около 260 г.
|
Марк Минуций Феликс (на латински: Marcus Minucius Felix; † ок. 250 г. в Рим[1]) е латинскоговорещ апологет през късния 2 и началото на 3 век, вероятно през 150 – 270 г. Той е бербер от Нумидия (днес Алжир) и църковен отец.[2]
В своето писание, диалогът „Octavius“ той защитава християнството от нападките на паганите.
Произлиза от род Минуции. Като млад става християнин и идва от Северна Африка в Рим, където работи като успешен юрист.
Издания
[редактиране | редактиране на кода]- Jean Beaujeu, Minucius Felix. Octavius. Les Belles Lettres, Paris 1964.
- Bernhard Kytzler, M. Minuci Felicis Octavius. Teubner, 2. Auflage, Stuttgart 1992, ISBN 3-8154-1539-X.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Carl Becker (Philologe), Der „Octavius“ des Minucius Felix. Heidnische Philosophie und frühchristliche Apologetik. Verlag der Bayerischen Akademie der Wissenschaften, München 1967.
- Christiane Ingremeau, Minucius Felix et ses sources. Le travail de l’écrivain. In: Revue des études augustiniennes et patristiques 45, 1999, S. 3 – 20.
- Bernhard Kytzler, Minucius Felix. In: Gerhard Krause, Gerhard Müller (Theologe), Theologische Realenzyklopädie, Bd. 23, Berlin u. a. 1994, S. 1 – 3, ISBN 3-11-013854-9.
- Pieter G. van der Nat, Zu den Voraussetzungen der christlichen lateinischen Literatur: Die Zeugnisse von Minucius Felix und Laktanz. Manfred Fuhrmann, Christianisme et formes littéraires de l’antiquité tardive en occident. Fondation Hardt, Genf 1977, S. 191 – 234.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Marcus Minucius Felix | Christian apologist // Посетен на 21 август 2016.
- ↑ Serralda, Vincent, Huard, André. Le Berbère-- lumière de l'Occident. Nouvelles Editions Latines. ISBN 9782723302395. p. 56. (на френски)