Марк Юний Брут
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Марк Юний Брут.
Марк Юний Брут Marcus Junius Brutus | |
римски политик | |
Роден |
около 85 г. пр.н.е.
|
---|---|
Починал | 23 октомври 42 г. пр.н.е.
|
Политика | |
Партия | Оптимати |
Семейство | |
Род | Юнии Брути |
Баща | Марк Юний Брут Старши,[1][2][3] Квинт Сервилий Цепион[1] |
Майка | Сервилия Цепиона,[2][4] Хортензия |
Братя/сестри | Марк Юний Силан Юния Терция[2][5] Юния Прима[2][6] Юния Секунда[2][7] |
Съпруга | Порция Катона (45 пр.н.е. – 43 пр.н.е.)[2][8] |
Партньор | Волумния |
Други роднини | Децим Брут |
Марк Юний Брут в Общомедия |
Марк Юний Брут (на латински: Marcus Iunius Brutus) е римски сенатор от периода на Късната Римска република. Става известен като един от убийците на Юлий Цезар.
Произхожда от плебейски род и вероятно е роден през 79 пр.н.е. Син е на Марк Юний Брут и сестрата на Марк Порций Катон Младши, Сервилия Цепионис, любовница на Юлий Цезар. Брут е осиновен от брата на своята майка Квинт Сервилий Цепион.
Брут в началото е противник на Помпей, убил баща му в Галия, но после се присъединява към него, когато той защитава делата на оптиматите. При битката при Фарсала в Тесалия (48 пр.н.е.) Брут минава на страната на Цезар, който приятелски го приема и през 46 г. му дава да управлява Цизалпийска Галия, а през 44 пр.н.е. става и претор, след което получава за управление Македония.
И въпреки всичко Брут застава начело на заговора против Цезар. Касий го привлича на своя страна. Примерът на Брут подбужда и други знатни римляни да участват в заговора срещу Цезар. В заговора са въвлечени около 60 сенатори. Целта е с убийството на Цезар да възстановят републиканския строй. Решено е да го нападнат на 15 март 44 пр.н.е. по време на последното заседание на сената преди Цезар да замине на Изток. По време на заседанието един от заговорниците приближава Цезар уж да го моли за амнистия на заточения си брат. Към него се присъединяват и останалите заговорници. След като един от тях дръпва Цезар за тогата, което е знак за нападението, останалите изваждат кинжали и започват да нанасят удари. В пиесата на Шекспир „Юлий Цезар“ последните думи на диктатора са „Et tu, Brute?“ („И ти ли, Бруте?“). Според Светоний Цезар казал на гръцки „και συ, τεkνον?“ („kai su, tecnon“, „дори ти, дете мое?“) (De Vita Caesarum, Liber I Divus Iulius, LXXXII).
След като Цезар е убит, на Брут и останалите заговорници не се удава да увлекат подире си и народа. След погребението на Цезар тълпата се втурва с факли към домовете на Брут и Касий. Същата година Марк Антоний убеждава римляните да прогонят убийците на Цезар. На следващата година самият Марк Антоний тръгва с легионите си да прогони от Модена Децим Брут и го убива. В битката при Филипи Брут, въпреки че първоначално побеждава Октавиан, в крайна сметка е победен и се самоубива.
Брут е женен за Порция Катона, дъщерята на Катон Млади, която е и негова първа братовчедка. С нея имат един син, който умира през 43 пр.н.е.
Родословно дърво
[редактиране на кода]Легенда:
- (1) - първа съпруга / първи съпруг
- (2) - втора съпруга / втори съпруг
- x - убиец на Цезар
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б journals.openedition.org
- ↑ а б в г д е M. Iunius (53) M. f. Brutus = Q. Servilius Caepio Brutus // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1973 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 3870 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 3963 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 3973 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 3901 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 3890 // Посетен на 10 юни 2021 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Информация за Марк Юний Брут от www.Greektext.com Архив на оригинала от 2010-01-23 в Wayback Machine.
|
|