Марк Бароуклиф

Марк Бароуклиф
Mark Barrowcliffe
	Марк Бароуклиф Mark Barrowcliffe
Псевдоним	М. Д. Лаклън
Роден	14 юли 1964 г. (60 г.) Ковънтри, Англия
Професия	писател, журналист
Националност	Англия,; Великобритания
Активен период	2000 -
Жанр	фентъзи, научна фантастика, приключенски роман, исторически роман, детска литература, документалистика
Течение	ладлит
	Повлиян от Джордж Р. Р. Мартин, Робърт Холдсток, Хилари Мантел, Иън Банкс, Артър Конан Дойл;

Марк Бароуклиф (на английски: Mark Barrowcliffe) е английски писател, автор на на произведения в различни жанрове – драма, фентъзи, научна фантастика, хорър, приключенски роман, исторически роман, мемоари и документалистика. Пише фентъзи под псевдонима М. Д. Лаклън (на английски: M. D. Lachlan) и историческо фентъзи под псевдонима Марк Олдър (Mark Alder).

Биография и творчество

Марк Даниел Бароуклиф е роден на 14 юли 1964 г. в Ковънтри, Западен Мидланд, Англия. Като дете страни от момичета и „готини деца“, и е запленен от ролевата игра „Dungeons & Dragons“. По-късно описва преживяванията си в документалната си книга „The Elfish Gene“ (Елфийският ген). Следва в университета на Съсекс. След дипломирането си работи журналист, пишейки хумористични и лайфстайл статии за „Fleet Street“, а също и като комик.

Заедно с работата си започва да пише романи. Постигна ранен успех в края на 90-те години като част от движението LadLit (книги от мъже за млади въже), въпреки че неговото творчество няма много общо с това на другите писатели, които са класифицирани към движението.

Първият му роман „Girlfriend 44“ (Приятелка 44) е издаден през 2000 г. Ранните му творби са характерни със своя цинизъм и черен хумор, а романът му „Lucky Dog“ (Щастливо куче) е характерен със своя комедиен магически реализъм.

Първият му роман „Капан за върколаци“ от поредицата „Върколаци срещу богове“ е издаден през 2010 г. Поредицата „Върколаци срещу богове“ се основава на скандинавската митология, за да разкаже историята на върколак, хванат в капана на схемите на боговете, обречен да се преражда безкрайно. Книгите от поредицата са номинирани за наградата „Дейвид Гемел Мемолиал“.

Марк също пише фентъзи под псевдонима Марк Олдър – поредица му „Знамената на кръвта“ е поставена в алтернативна 100-годишна война, където ангели и дяволи дебнат земята.

Преподавал е творческо писане във Фондация Арвон, Университета на Съсекс и Университета на Кингстън. Пише и като писател в сянка за Дани Дайър за книгата му „Светът според Дани Дайър: Уроци на живота от Ийст Енд“.

Марк Бароуклиф живее със семейството си в Брайтън и Южен Кеймбриджшър.

Произведения

Като Марк Бароуклиф

Самостоятелни романи

Girlfriend 44 (2000)
Infidelity for First-time Fathers (2001)
Lucky Dog (2004)

Документалистика

The Elfish Gene (2007) – мемоари
Mr Wrong (2008)

Като М. Д. Лаклън

Серия „Върколаци срещу богове“ (Wolfsangel)

Wolfsangel (2010)
Капан за върколаци, изд.: ИК „Бард“, София (2012), прев. Владимир Зарков
Fenrir (2011)
Фенрир, изд.: ИК „Бард“, София (2012), прев. Владимир Зарков
Lord of Slaughter (2012)
Valkyrie's Song (2013)
The Night Lies Bleeding (2018)

Като Марк Олдър

Самостоятелни романи

Devil's Blade (2020)

Серия „Знамената на кръвта“ (Banners of Blood)

Son of the Morning (2014)
Son of Night (2017)

Източници

((en)) Биография и библиография като Марк Бароуклиф , като М. Д. Лаклън и като Марк Олдър във „Fantasticfiction“
((en)) Биография и библиография като Марк Бароуклиф и като М. Д. Лаклън в „Goodreads“
((en)) Информация в „Linkedin“

Външни препратки

Марк Бароуклиф (М. Д. Лаклън) в Internet Speculative Fiction Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mark Barrowcliffe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.