Марк Аций Балб
| Марк Аций Балб | |
| римски политик | |
| Роден |
105 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 52 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Баща | Марк Аций Балб Стари |
| Майка | Помпея |
| Съпруга | Юлия Цезарис[1][2] |
| Деца | Ация Балба Цезония[1][3] |
| Марк Аций Балб в Общомедия | |
Марк Аций Балб Млади (на латински: Marcus Atius Balbus; * 105 пр.н.е., Ариция; † 52 пр.н.е.) е римски политик, сенатор и претор през късната Римска република и дядо на първия римски император Октавиан Август.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Син е на Марк Аций Балб Стари и съпругата му Помпея, която е сестра на Гней Помпей Страбон, бащата на Помпей Велики. Фамилията на Аций, Ациите, произлиза от сенаторско плебейско съсловие от Ариция (днес Аричия, Италия) на 25 км южно от Рим. Тяхното име (когномен) Балб (Balbus) означава преведено „заекващ“.
Марк Аций Балб се жени за Юлия Цезарис Млада, втората сестра на диктатор Гай Юлий Цезар. Юлия ражда на Балб три дъщери. Дъщеря им Ация Балба Цезония се омъжва за Гай Октавий и е майка на първия римски император Октавиан Август и на Октавия Младша (четвърта съпруга на триумвира Марк Антоний).
Балб служи през 62 пр.н.е. като претор. След това управлява провинция Сардиния като пропретор. По времето на Цезар през 59 пр.н.е. той е с Помпей Велики в комисията за разпределение на земите (vigintiviri) между плебеите по закона Юлия в Кампания.
Балб умира през 52 пр.н.е. Внуците на Марк Аций Балб са наследниците на Цезар. Цицерон цитира в писма до Атик, какво е казал Помпей за Балб: „...човек, който нищо не значи“.
Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия
[редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Цицерон, „Epistulae ad Atticum“, II 12, 2
- Светоний, „Жизнь 12 Цезарей“, „Божественный Август“, 4
- Светоний, The Lives of the Twelves Caesars, Augustus
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Coinage of Balbus Архив на оригинала от 2015-01-28 в Wayback Machine.
- William Smith: Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. Band 1, Boston 1867, S. 455 (online Архив на оригинала от 2015-01-28 в Wayback Machine.).