Марко Симеонов
| Марко Симеонов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1866 г.
|
|---|---|
| Починал | 26 ноември 1933 г.
|
| Марко Симеонов в Общомедия | |
Марко Симеонов (Симонов) Плешка[1][2] е български революционер, дебърски селски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Марко Симеонов е роден през 1866 година в дебърското село Галичник, тогава в Османската империя. Остава без образование, присъединява се към ВМОРО през 1893 година и действа като куриер. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в Дебърско. Между 1904 и 1906 година е легален работник и куриер в родния си край, а между 1906 и 1910 година в Ениджевардарско, Солунско и Воденско, където активно подпомага Апостол войвода и Ичко Димитров.
През Балканската война е доброволец в Нестроевата рота на I дебърска дружина от Македоно-одринското опълчение заедно със сина си Стоян Марков Плешка.[3] Става активен член на Илинденската организация. Умира в София на 26 октомври или ноември 1933 година.[4][5][6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 79.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 86.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 572.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 150.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 425.
- ↑ Марко Симеоновъ - Плешка // Илюстрация Илиндень 1 - 2 (51 - 52). Илинденска организация, Ноемврий-Декемврий 1933. с. 12.
