Марко Поло (броненосен крайцер)
„Марко Поло“ Marco Polo | |
![]() Броненосният крайцер „Марко Поло“, италианска пощенска картичка | |
Флаг | ![]() |
---|---|
Клас и тип | Броненосен крайцер |
Следващ тип | Броненосни крайцери тип „Виттор Пизани“ |
Предшестващ тип | няма |
Производител | Regio Cantieri di Castellammare di Stabia, Кастеламаре ди Стабия, Италия |
Служба | |
Заложен | 1 юли 1890 г. |
Спуснат на вода | 27 октомври 1892 г. |
Влиза в строй | 21 юли 1894 г. |
Изведен от експлоатация | утилизиран през 1922 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 4583 t (стандартна); 4900 t (пълна) |
Дължина | 106,05 m |
Дължина между перпендикулярите | 99,7 m |
Ширина | 14,67 m |
Газене | 5,88 m |
Броня | на борда: 100 mm; на палубата: 25 mm; щитове оръдия: 50 mm; на бойната рубка: 50 mm |
Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; 4 парни котли |
Мощност | 10 633 к.с. (7500 КВ) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 17,8 възела (31 km/h) |
Далечина на плаване | 5800 морски мили при 10 възела ход |
Екипаж | 315 – 402 души |
Въоръжение | |
Артилерия | 6×1 152 mm; 10×1 120 mm 9×1 57 mm; 2×1 37 mm |
Торпедно въоръжение | 5×1 457 mm ТА |
Други | 2 картечници |
„Марко Поло“ в Общомедия |
Марко Поло (на италиански: Marco Polo) е първият броненосен крайцер на Италианският кралски флот. Построен е в единствен екземпляр в края на XIX век. Проектът претърпява развитие в броненосните крайцери „Виттор Пизани“.
Проектиране и построяване
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век всички страни от средиземноморието започват да създават съвременен военноморски флот. Поначало главният акцент е строителството на ескадрени броненосци. През 1890-та година, по проект на инженера Карло Виня, „Марко Поло“ е заложен за Кралските военноморски сили на Италия (на италиански: Regia Marina) като модифицирана версия на крайцерите от типа „Етна“, но по време на строежа проектът е преработен и „Марко Поло“ се превръща в първия броненосен крайцер на Италия[1].
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]
Предназначен за действия в ограниченото пространство на Средиземно море, този кораб, по отбранителните си и настъпателни свойства отстъпва на еднотипните чуждестранни крайцери: дебелината на неговият брониран пояс съставлява 100 мм по сравнение със 152-203-мм, а калибърът на главната артилерия е 152 мм по сравнение с 203-254-мм. Но за сметка на това водоизместимостта на италианския кораб е почти двойно по-малка, отколкото на неговите съвременници, – едва 4583 т.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Корабли всех времен и народов // Архивиран от оригинала на 2021-01-03. Посетен на 2021-06-14.
- ↑ Боевые корабли мира
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М, АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. ISBN 0-85177-133-5.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- MARCO POLO armoured cruiser (1894) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Марко Поло (броненосен крайцер)
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Марко Поло (броненосный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |