Марко Милянов
Марко Милянов Марко Миљанов Поповић Дрекаловић | |
кучински войвода | |
Роден | |
---|---|
Починал | 2 февруари 1901 г.
|
Марко Милянов в Общомедия |
Марко Милянов Попович (Дреколович – фамилно) е черногорски книжовник и войвода от племето кучи.
Войводата още от млад е буен хайдутин и участва за около 40 години във всички битки на черногорците с турците. Най-голямата си победа над турците постига на 2 август 1876 г. край Фундине.
По-късно Милянов влиза в конфликт с черногорския крал Никола I, тъй като се противопоставя на политиката за ограничаване правомощията на черногорските войводи.[1]
На стари години Марко Милянов придобива писмена култура и оставя след себе си писмена диря. Събира юнашки народни песни, описва традиционния живот и фолклора на черногорските племена кучи и братоножичи, както и на някои от северните албански племена.
Част от последните години на своя живот прекарва в Сърбия и Войводина. Почива в Херцег Нови и е погребан в родното си място Медун.[1]
-
Останки от крепост на мястото на древния град Метеона
-
Гробът на Марко Милянов до църквата на крепостта
-
Музей на Марко Милянов близо до крепостта
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((sr)) Нещо за братонжичите от Марко Милянов
- ((sr)) Марко Милянов – писма
|