Направо към съдържанието

Марко Милянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марко Милянов
Марко Миљанов Поповић Дрекаловић
кучински войвода

Роден
Починал
2 февруари 1901 г. (67 г.)
Марко Милянов в Общомедия

Марко Милянов Попович (Дреколович – фамилно) е черногорски книжовник и войвода от племето кучи.

Войводата още от млад е буен хайдутин и участва за около 40 години във всички битки на черногорците с турците. Най-голямата си победа над турците постига на 2 август 1876 г. край Фундине.

По-късно Милянов влиза в конфликт с черногорския крал Никола I, тъй като се противопоставя на политиката за ограничаване правомощията на черногорските войводи.[1]

На стари години Марко Милянов придобива писмена култура и оставя след себе си писмена диря. Събира юнашки народни песни, описва традиционния живот и фолклора на черногорските племена кучи и братоножичи, както и на някои от северните албански племена.

Част от последните години на своя живот прекарва в Сърбия и Войводина. Почива в Херцег Нови и е погребан в родното си място Медун.[1]

  1. а б Друговац, Миодраг. Марко Миљанов и неговото дело, в: Марко Миљанов. Избор, Скопје 1976, с. 224 – 225.