Маркова трапеза
Скалното светилище „Маркова трапеза“ се намира в местността Остър камък, край село Чокоба, област Сливен.
Описание и особености
[редактиране | редактиране на кода]Стените на най-източната скала при светилището са изсечени отвесно, на върха на която е оформена т.нар. „Маркова трапеза“, с издълбан в скалата жертвеник – образуван от вписването на два правоъгълника един в друг. На североизток от оформената с жертвеник площадка, на по-ниско ниво на скалата, са изсечени две „щерни“.[1]
При мегалитния жертвеник се наблюдават изсичания под формата на ями и улеи, които според народните вярвания са следи от кучето, гегата и солницата на Крали Марко. В съседство се намират и т.нар. „стъпки“ на героя – обикновено пълни с дъждовна вода, която се стича по улеи от трапезата. На това място преди обичая Бунец момите от Чокоба излизат да се измият с вода от „стъпките на Крали Марко“, както и да завържат червен конец на шипковия храст в съседство. На мястото според народните култово-обредни практики водят младите булки от селото, както и снахите, които идват от други села, за да се умият с вода от стъпките и завържат червен конец на храста. Според проф. Васил Марков и в двата случаи се наблюдават следи от обреди на преход, свързани с мегалитното светилище.[2][3]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Кралимарковите следи
- Кралимаркова стъпка (Сталево)
- Марков камък (Долно Ябълково)
- Маркова скала
- Маркова стъпка (Кралев дол)
- Стъпката на Крали Марко (Габрене)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бънов П., Демирев В., „Мегалитите в Сливенско и култът към слънцето“ (Интердисциплинарни изследвания), БАН, София 1988 г., стр.99-100
- ↑ Фол, Валерия, „Скалата, конят и огънят“, ИК Агрес, София 1993 г.
- ↑ В.Марков „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“; УИ „Неофит Рилски“, Благоевград 2007 г., ISBN 978-954-680-493-8, стр.156-157
| |||||||
