Мария Хубчева
| Мария Хубчева | |
| българска революционерка | |
| Родена |
1856 г.
|
|---|---|
| Починала | не по-рано от 1943 г.
|
Мария Момчилова Стайкова Хубчева е българска революционерка, деятелка на Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в 1856 година[2] в ахъчелебийското село Аламидере, тогава в Османската империя, днес Полковник Серафимово, България. Включва се дейно в освободителното движение на българите и става деятелка на ВМОК. До 1906 година, когато е арестувана за пробългарска дейност, Мария Хубчева развива широка дейност по укриване, прехрана и спомагане по всякакъв начин на революционери на организацията, преминали през селото.[1] В 1906 година турска войска блокира селото, тъй като са издадени революционерите, които в това време са в него, като част от тях са в къщата на Хубчева. Комитите успяват да се измъкнат, но Мария Хубчева заедно с други дейци на организацията е арестувана и закарана в Пашмакли, а от там в Одрин. Осъдена е на три години строг военен надзор. Лежи в Одринския затвор за революционната си дейност до Хуриета, когато е помилвана при общата амнистия. Завръща се в родното си село, където живее към 1943 година.[3]
На 25 март 1943 година, като жителка на Полковник Серафимово, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 278.
- ↑ Към 25 март 1943 година е на 87 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 279.
