Мария Смолникова
| Мария Смолникова | |
| руска актриса | |
 16 април 2016 г. | |
| Родена |
17 декември 1987 г.
|
|---|---|
| Учила в | Руска академия за театрално изкуство |
| Награди | Златна маска |
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 2011 г. |
| Уебсайт | |
| Мария Смолникова в Общомедия | |
Мария Александровна Смолникова (родена на 17 декември 1987 г., Свердловск) е руска театрална и филмова актриса. Носител на наградата „Златна маска“[1] (2016 и 2020 г.).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Мария Смолникова е родена на 17 декември 1987 г. в град Свердловск (сега Екатеринбург).
Учи в експериментално училище в Екатеринбург.[2]
В младостта си тя играе в театъра за млади зрители в Нижни Новгород. При си третия опит тя влиза в ГИТИС за експериментален курс под ръководството на Евгений Каменкович и Дмитрий Кримов, който завършва през 2011 г.[3]
Работи в „Училище за драматично изкуство“ в теарралната лаборатория под ръководството на Дмитрий Кримов, играе в пиесите „Смъртта на жирафа“, „Катя, Соня, Поля, Галя, Вера, Оля, Таня ...“ , „Горки-10“, „Руски блус. Гъбарство“, „Опус No7“ и др. През 2016 г. работата и в пиесата „О. Късна любов“ е удостоена с наградата „Златна маска“ за най-добра актриса в конкурса за драматични театрални представления.[3]
През 2012 г. тя участва в главната роля във филма „Дъщеря“, режисиран от Наталия Назарова и Александър Касаткин. За тази роля актрисата получава награди от няколко филмови фестивала.[2] През 2016 г. играе филателистка, страдаща от церебрална парализа, в късометражния филм на Наталия Назърова „Светулка“, който също е награден на редица филмови фестивали.
През 2013 г. тя участва във филма на Фьодор Бондарчук „Сталинград“.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Заглавие | Роля |
|---|---|---|
| 2011 | Красные фонтаны | Катя, дъщеря на Андрей и Алина |
| 2012 | Без свидетелей | Маша Нефьодова |
| 2012 | Дочь | Инна Крайнова, ученичка |
| 2012 | У Бога свои планы | Вика |
| 2013 | Форт Росс: В поисках приключений | библиотекарка |
| 2013 | Сталинград | Катя |
| 2014 | Купри | Лиза |
| 2015 | Обратная сторона луны | Анфиса |
| 2015 | Рая знает | Вика, маникюристка |
| 2016 | После тебя | Алиса, преподавател в балетно училище |
| 2017 | Отчий берег | Лиля |
| 2018 | Гурзуф | Алина Морозова |
| 2018 | Спарта | Тоша, съдебно-медицински експерт |
| 2018 | Доктор Рихтер-2 | Полина Мишина |
| 2021 | Ёлки 8 | Снежанка |
| 2022 | Начальник разведки | Кити Опенхеймър |
| 2022 | Заключение | Женя |
| 2022 | Нина | Илона |
| 2023 | Шаляпин | Иола Торнаги |
| 2023 | Кафе Куба | Наташа |
| 2023 | Волшебный участок | Валентина Краснова, оперуполномощен[ неясно? ] |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ В Москве вручили премию «Золотая маска» // interfax.ru, 16 април 2016). Архивиран от оригинала на 23 септември 2016. Посетен на 17 юли 2029.
- ↑ а б Новые звезды: Мария Смольникова // thevoicemag.ru, 24 април 2014. Архивиран от оригинала на 23 септември 2016. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ а б «Мне страшно потерять себя» // newizv.ru, 17 април 2016. Архивиран от оригинала на 23 септември 2016. Посетен на 7 юли 2024.
|
