Мария Примаченко
| Мария Примаченко | |
| украинска художничка | |
 | |
| Родена |
30 декември 1908 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Украйна |
| Националност |  Украйна |
| Кариера в изкуството | |
| Жанр | наивизъм |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.prymachenko.in.ua |
| Мария Примаченко в Общомедия | |
Мария Оксентиивна Примаченко (на украински: Марія Оксентіївна Примаченко) е украинска художничка, автор на наивистично фолклорно изкуство. През 1966 година Примаченко е наградена с украинската народна награда „Тарас Шевченко“. По повод 100-годишнината от рождението ѝ, ЮНЕСКО обявява 2009 година за година за отдаване на почит на Примаченко. Булевард в Киев и малка планета са кръстени на нейно име.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 12 януари 1909 година в селско семейство и целия си живот прекарва в родното си село Болотня в Иванкивски район, Киевска област, разположено само на 30 километра от Чернобил. Посещава училище четири години преди да се разболее от полиомиелит и да остане с физическо увреждане, което оставят отпечатък върху целия ѝ живот и изкуство. В детските ѝ години, майката на Мария я учи на бродерия и в края на 1920-те и началото на 1930-те години става член на Иванкивската бродерийна кооперация. Талантът ѝ е открит от художничката Тетяна Флору, която през 1935 година кани Примаченко да работи в експерименталната работилница към Киевския музей на украинското изкуство.
В Киев Примаченко претърпява две операции, които ѝ позволяват да стои изправена без опора. Там тя среща и партньора си Васил Маринчук, с когото имат син Федир, роден през 1941 година. Двамата не успяват да сключат брак, тъй като Маринчук е изпратен на фронта, където загива. Във войната загива и братът на Мария, убит от нацистите.
Синът ѝ Федир също става фолклорен художник и майстор на наивното изкуство, двамата ѝ внуци Петро и Иван също стават художници.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]
През 1936 година творби на Примаченко са изложени на Първата републиканска изложба за фолклорно изкуство, която обикаля Москва, Ленинград и Варшава. За участието си в изложбата Примаченко получава диплома първа степен. На следващата година творбите ѝ са изложени в Париж, където тя добива известност.
Произведенията на Примаченко са вдъхновени от украинското, и по-специално полесийските народни традиции. Включват препратки към природния и приказния свят.[1][2] През 1930-те години тя прави преход от приложното изкуство – бродирането, към изобразителното изкуство, развива своя смел и експресивен рисунък и започва да комбинира традиционните украински декоративни мотиви по нови начини.
В периода от 1960-те до 1980-те години стилът ѝ продължава да се развива, заменяйки акварелните рисунки с гваш и избирайки по-ярки цветни палитри и ярки фонове на творбите. През 1970-те години започва за поставя на гърба на платната си и кратки фрази и поговорки, свързани с темите на картините ѝ.
Награди и признание
[редактиране | редактиране на кода]През 1966 година Примаченко е удостоена с украинската народна награда „Тарас Шевченко“.
През 1998 година малката планета (142624) е наречена в чест на Мария Примаченко от астронома Клим Чурюмов.[3]
По повод 100-годишнината от рождението ѝ, ЮНЕСКО обявява 2009 година за година за отдаване на почит на Примаченко. През същата година киевският булевард „Лихачов“ е прекръстен в нейна чест.[4]
Наследство
[редактиране | редактиране на кода]Творбите на Примаченко са излагани из целия бивш Съветски съюз, Украйна и други държави като България, Канада, Полша, Франция. Албуми с репродукции на нейни творби са публикувани на много места в света и са отпечатвани на пощенски марки и монети в Украйна.[5]
Над 650 произведения на Примаченко се пазят в колекцията на Музея на народното фолклорно декоративно изкуство в Киев.[6]
Загуба на творбите
[редактиране | редактиране на кода]През 2022 година по време на руската инвазия в Украйна, Иванкивският музей за история и краезнание изгаря до основи, с което 25 творби на Примаченко, които са част от музейната колекция, биват безвъзвратно унищожени.
При все това, според публикация в социалната мрежа на журналиста Таня Гончарова, местните хора са успели да спасят от огъня някои от творбите на Мария Примаченко, съхранявани в музея.[7] По думите на правнучката на Мария Примаченко, Анастасия, в интервю пред вестник The Times, десет творби на художничката са спасени от местен жител, който влиза в музея, докато той гори.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Prymachenko Maria // Посетен на 1 March 2022.
- ↑ Kolisnyk, O. V., and M. O. Kovalenko. „Naive art: features of creative perception.“ Art and Design (2021).
- ↑ Schmadel, Lutz D. Dictionary of Minor Planet Names. Springer Science & Business Media, 10 June 2012. ISBN 978-3-642-29718-2.
- ↑ Prymachenko Maria // Посетен на 1 March 2022.
- ↑ Kosinski, Tomasz. Coins of UKRAINE 1901 – 2014: Coins of Europe Catalog 1901 – 2014. Tomasz Kosinski, 18 August 2014.
- ↑ Russian Forces Destroyed the Wild and Beautiful Art of Maria Prymachenko // Посетен на 2022-03-02.
- ↑ Картини Приймаченко врятовано. Селяни винесли їх з палаючого музею. Еспресо.Захід // Посетен на 2022-03-02.
- ↑ Schofield, Blanca. Russia-Ukraine war: How Maria Prymachenko’s art was saved from Putin’s troops // Посетен на 2022-03-05.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Prymachenko в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
