Мария Петерс

Мария Петерс
Maria Peters
	Мария Петерс Maria Peters
нидерланска филмова продуцентка, режисьорка, сценаристка и писателка
	Мария Петерс, 2011 г.
Родена	30 март 1958 г. (66 г.) Вилемстад, Кюрасао
Националност	Нидерландия
Работила	режисьор, филмов продуцент, сценарист, писател
Литература
Период	1981 -
Жанрове	драма, биография
Известни творби	„Диригентката”
Режисура
Активност	1981 -
Семейство
Съпруг	Дейв Шрам (? – )
Деца	Куинтен, Теса
Уебсайт	Страница в IMDb
	Мария Петерс в Общомедия

Мария Петерс (на нидерландски: Maria Peters) е нидерланска филмова продуцентка, режисьорка, сценаристка и писателка на произведения в жанра драма. Съоснователка е на филмовата компания „Shooting Star Film“.

Биография и творчество

Мария Петерс е родена на 30 март 1958 г. във Вилемстад, Кюрасао. Получава бакалавърска степен по право от Амстердамския университет. След това следва в Холандската филмова академия в Амстердам, където завършва филмово изкуство през 1983 г. с късометражния игрален филм „Alle vogels vliegen“ (Всички птици летят). След дипломирането си работи върху различни продукции във филмовата индустрия.

През 1987 г., заедно със съпруга си Дейв Шрам и Ханс Пос, основават филмовата продуцентска компания „Shooting Star Filmcompany“ в Амстердам. За компанията пише сценарии, режисира и продуцира филми.

През 2018 г. е режисьор на филма „De dirigent“ (Диригентката), който е вдъхновен от истинската история на Антония Брико – първата жена диригент, застанала начело на най-големите симфонични оркестри в Европа и САЩ, като дори води концерт в Ню Йорк, с оркестър, съставен само от жени. През 2019 г. е филмът е развит в романа ѝ „Диригентката“.

Мария Петерс живее със семейството си в Амстердам. Двамата ѝ сина Куинтен и Теса Шрам са актьори.

Филмография

Режисура

Schijntijd (1981)
Alle vogels vliegen (1983)
De Tasjesdief (1995)
Lovely Liza (1997)
De Angst van Zorg (1997)
Een echte hond (1998)
Kruimeltje (1999)
Eerste kind op de maan (2001)
Pietje Bell: De film (2002)
Pietje Bell 2: De Jacht op de Tsarenkroon (2003)
My Skateboard (2004)
Afblijven (2006)
Sonny Boy (2011)
De groeten van Mike! (2012)
De Dirigent. Biopic over Antonia Brico (2018)

Продуцент

Loos (1989)
Spelen of sterven (1990)
Daens (1992)
Transit (1992)
De nietsnut (1994)
Brylcream Boulevard (1995)
De Tasjesdief (1995)
Blind Date (1996)
Lovely Liza (1997)
Een echte hond (1998)
De Pijnbank (1998)
Left Luggage (1998)
Johnny ATB (1999)
Kruimeltje (1999)
Eerste kind op de maan (2001)
Baby Blue (2001)
Bella Bettien (2002)
Pietje Bell, de Film (2002)
Spagaat (2002)
Pietje Bell 2: De Jacht op de Tsarenkroon (2003)
My Skateboard (2005)
Film(s)hit (2005)
Dalziel and Pascoe (2005)
Boks (2006)
Ongewisse Tijd (2006)
Afblijven (2006)
Timboektoe (2007)
Kapitein Rob en het geheim van professor Lupardi (2007)
Radeloos (2008)
Filmspot (2008)
Rico's Vleugels (2009)
Lover of loser (2009)
Sonny Boy (2011)
De groeten van Mike! (2012)

Произведения

Самостоятелни книги

De jacht op de tsarenkroon (2003) – с Крис ван Абкуде
Ich will alles und noch mehr: Ausgebrannt auf dem Weg zur Perfektion (2015)
De Dirigent (2019) – за Антония Брико
Диригентката, изд.: „Унискорп“, София (2021), прев. Милена Генова

Сценарии

Schijntijd (1981)
Alle vogels vliegen (1983)
De Tasjesdief (1995)
Een echte hond (1998)
Kruimeltje (1999)
Pietje Bell: De film (2002)
Pietje Bell 2: De Jacht op de Tsarenkroon (2003)
My Skateboard (2005)
Afblijven (2006)
Timboektoe (2007)
Radeloos (2008)
Lover of loser (2009)
Sonny Boy (2011)
De groeten van Mike! (2012)
Spijt! (2013)

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Peters в Уикипедия на нидерландски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.