Мария Кондратенко
 | Енциклопедичната значимост на обекта на тази статия е поставена под съмнение. Моля, помогнете за доказване на значимостта му за Уикипедия, като цитирате надеждни вторични източници, които са независими от обекта, и посочете медийното му отразяване освен тривиалното му споменаване. Ако значимостта не може да бъде установена, има вероятност статията да бъде слята, пренасочена или изтрита. (15:05, 19 юли 2024 (UTC)) |
| Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници. |
| Мария Кондратенко |
Мария Стефанова-Кондратенко е български учен, микробиолог
Родена и израснала в България. Завършва Института по хранителна промишленост в Пловдив през 1952 г. с първия випуск.[1] През 1973 г. тя ръководи екип от изследователи в разработването на закваски, важни за индустриалното производство на българско кисело мляко.[2] Кондратенко основава Genesis Laboratories, семейна компания, посветена на разширяването на границите на микробиологичните изследвания.
През 2003-та година пише книга, озаглавена "Българско Кисело Мляко", заедно с Желязко Симов, в която изследва значимостта на продукта от здравна гледна точка. Автор е също на книгата "Българското име на дълголетието" с подзаглавие Домашно приготовление на киселото мляко, която издава през 2005-та година. [3]
След издаването на книгата, режисьорът Румен Смилевски снима документален филм, озаглавен по същия начин, с участието на Юлия Григорова (вничка на д-р Стамен Григоров и ст.н.с д-р инж. Мария Ст. Кондратенко), филмът може да бъде намерен свободно онлайн под заглавието "Българското име на дълголетието: документален филм за българското кисело мляко" [4]
През 70-те години на миналия век инж. Кондратенко и нейният екип започват обиколка из селата, за да събират природни подкваси за кисело мляко. Целта им е да извлекат, селектират, комбинират и създадат закваска за промишлени цели, която да запази лечебните свойства на природната закваска. Задачата се оказва трудна. В природната закваска има два микроорганизма - Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus, които съжителстват в хармония. Специалистите пречистват различни щамове и ги комбинират отново, но симбиозата между двете бактерии се губи. След хиляди опити, те най-накрая успяват. С получените закваски, България започва да произвежда кисело мляко, което съдържа живи и здравословни микроорганизми до края на срока на годност, без никакви консерванти, стабилизатори или други добавки.[5]
България сключва многомилионни договори за продажба на български закваски с Финландия и Япония.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ст.н.с. д-р инж. Мария Стефанова-Кондратенко: Днес Финландия прави най-хубавото българско кисело мляко! // Блиц. 5 април 2013. Посетен на 19 юли 2024.
- ↑ Иванова, Миглена. Мария Кондратенко: Западът не успя да постигне тайната на българското кисело мляко // БНР. 18 юли 2017. Посетен на 19 юли 2024.
- ↑ Книжен пазар. Книжен пазар // 2008-04-15.
- ↑ Регионална библиотека "Захарий Княжевски". Youtube // 2006-06-03.
- ↑ Андреев, Кондратенко (2), Груев (3), Мутафова (4), Козарева (5), Еникова (6), Тодоров (7), А, М (2), П (3), К (4), М (5), Р (6), К (7). Българско кисело мляко. България, Земиздат, 1985. ISBN 9533122411.
- ↑ Министерство на икономиката и индустрията на Република България // 2022-05-13.