Направо към съдържанието

Мария Грубешлиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Грубешлиева
българска поетеса и писателка
Родена
Мария Иванова Грубешлиева
Починала
31 януари 1970 г. (69 г.)

Националност България
Работилапоет, писател
Литература
Жанровестихотворение, разказ
Семейство
СъпругЛюдмил Стоянов

Мария Иванова Грубешлиева е българска поетеса и писателка, народна деятелка на културата (1969).

Родена е на 13 юни 1900 г. в град Кюстендил. Още с първата си книга „Хляб и вино“ (1930 г.) е приета за член на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на периодичните издания „Хиперион“, „Вестник на жената“, „Студентска борба“, „Детски свят“, „Щит“, „Литературен преглед“, „Кормило“ и др. Член-учредител на Съюза на трудово-борческите писатели (1931). Издава стихосбирките „Стрели“ (1935), „Мост“ (1937) и „Улица“ (1942).

Приобщава се към антифашисткия културен фронт. Пише разкази и повести, в които отразява борбата срещу фашизма. Участва в работата на Международния конгрес на писателите за защита на мира и културата в Мадрид и Валенсия (1937). Плод на преживяното в република Испания е репортажната ѝ книга „Какво видях в Испания“. В годините на антифашистката борба е интернирана (заедно със съпруга си – писателя Людмил Стоянов) в Пазарджик и Сомовит.

След 9 септември 1944 г. завежда отдел „Белетристика“ в сп. „Пламък“ (от септември 1956 до 1970 г.). Пише стихове за строителството на социализма, за СССР, борбата за мир и стихове за деца. Превежда на български език творби от Джордж Байрон, Лев Толстой и др.

Умира на 31 януари 1970 г. в София.

  • „Хляб и вино“ (1930),
  • „Стрели“ (1935),
  • „Мост“ (1937),
  • „Улица“ (1942),
  • „Какво видях в Испания“ (1938),
  • „Женени хора“ (1935, 1943),
  • „Бягството на Методи Ников“ (1936),
  • „Чужденец“ (1937),
  • „Полюси“ (1938),
  • „Весело посрещане“ (1938),
  • „Радостна книжка“ (1938),
  • „Разминаване“ (1939),
  • „По надолнището“ (1940),
  • „Насрещен вятър“ (1941, 1963),
  • „Улица“ (1942),
  • „Стихотворения“ (1945),
  • „Детски дни“ (1946),
  • „През иглено ухо“ (1948),
  • „Знамена“ (1950),
  • „Гемия в морето“ (1952),
  • „Пред прага“ (1955),
  • „Игла самошийка“ (1955),
  • „Две братчета мечета“ (1956),
  • „Негърчето Бигър“ (1958, 1966),
  • „Грижи и радости“ (1960),
  • „Врагове“ (1964),
  • „Всеки ден“ (1965),
  • „Оказионен магазин“ (1967),
  • „Митко Палаузов“ (1971),
  • Избрани произведения (1952, 1970),
  • Избрани стихотворения (1960, 1970).[1]
  1. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 158.