Мария Грубешлиева
| Мария Грубешлиева | |
| българска поетеса и писателка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Литература | |
| Жанрове | стих |
| Семейство | |
| Съпруг | Божин Грубешлиев Людмил Стоянов |
| Деца | Леонид Грубешлиев |
Мария Иванова Грубешлиева е българска поетеса и писателка, народна деятелка на културата (1969).[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 13 юни 1900 година в град Кюстендил, България, като Мария Иванова Жибарова. Баща ѝ Иван Жибаров, офицер от Българската армия, умира, когато Мария е още малка. Според самата Мария Грубешлиева майка ѝ е имала мания по аристократизма, високи очаквания от дъщеря си и се отнасяла с презрение към феминистките. Мария е привлечена към музиката, театъра и пътуванията, но по желание на майка ѝ се жени веднага след като завършва гимназия за офицера Божил Грубешлиев. Грубешлиев има юридическа работа в Атина, където Мария започва да се занимава с писане. В 1925 година публикува стихотворения във „Вестник на жената“.[1]
Първата ѝ стихосбирка „Хляб и вино“ излиза в 1930 година. Самата Мария Грубешлиева я описва като дневник на самотната неразбрана жена. Критиката отбелязва тромавостта на изказа и неяснотата на лирическата идентичност. В 1931 година Грубешлиева става членка на Клуба на българските писателки. За втората си книга в 1931 година получава награда от Министерството на просвещението.[1]
В същата 1931 година напуска мъжа си, за да започне връзка с левия журналист и писател Людмил Стоянов, като оставя детето си Леонид Грубешлиев на майка си.[1]
Сътрудничи на периодичните издания „Хиперион“, „Вестник на жената“, „Студентска борба“, „Детски свят“, „Щит“, „Литературен преглед“, „Кормило“ и др. Член-учредител на Съюза на трудово-борческите писатели (1931). Издава стихосбирките „Стрели“ (1935), „Мост“ (1937) и „Улица“ (1942).
Приобщава се към антифашисткия културен фронт. Пише разкази и повести, в които отразява борбата срещу фашизма. Участва в работата на Международния конгрес на писателите за защита на мира и културата в Мадрид и Валенсия в 1937 година по време на Гражданската война в страната. Плод на преживяното в република Испания е репортажната ѝ книга „Какво видях в Испания“.
След пътуването си в Испания, Грубешлиева изоставя сантименталното вторачване в аза и започва за описва градската беднота, дехуманизиращия[1] модерен бит и социалната несправедливост. Това положително развитие е признато от Съюза на българските писатели, който я кани за своя членка.[2]
В годините на Втората световна война е интернирана с Людмил Стоянов в Пазарджик и Сомовит.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година, от септември 1956 година до 1970 година завежда отдел „Белетристика“ в списание „Пламък“. Пише стихове за строителството на социализма, за СССР, борбата за мир и стихове за деца. Превежда на български език творби от Джордж Байрон, Лев Толстой и други.
Умира на 31 януари 1970 година в София.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Хляб и вино“ (1930),
- „Стрели“ (1935),
- „Мост“ (1937),
- „Улица“ (1942),
- „Какво видях в Испания“ (1938),
- „Женени хора“ (1935, 1943),
- „Бягството на Методи Ников“ (1936),
- „Чужденец“ (1937),
- „Полюси“ (1938),
- „Весело посрещане“ (1938),
- „Радостна книжка“ (1938),
- „Разминаване“ (1939),
- „По надолнището“ (1940),
- „Насрещен вятър“ (1941, 1963),
- „Улица“ (1942),
- „Стихотворения“ (1945),
- „Детски дни“ (1946),
- „През иглено ухо“ (1948),
- „Знамена“ (1950),
- „Гемия в морето“ (1952),
- „Пред прага“ (1955),
- „Игла самошийка“ (1955),
- „Две братчета мечета“ (1956),
- „Негърчето Бигър“ (1958, 1966),
- „Грижи и радости“ (1960),
- „Врагове“ (1964),
- „Всеки ден“ (1965),
- „Оказионен магазин“ (1967),
- „Митко Палаузов“ (1971),
- Избрани произведения (1952, 1970),
- Избрани стихотворения (1960, 1970).[3]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Звън на кристал (1985)
- Синята лампа (1974), 10 серии – (в 10 с. „Разходка с мустанг“) - сценарист на „Разходка с мустанг“ е Марко Семов
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Gigova, Irina. The Feminisation of Bulgarian Literature and the Club of Bulgarian Women Writers // Aspasia. International Yearbook of Central, Eastern, and Southeastern European Women's and Gender History 2 (1). 2008. DOI:10.3167/asp.2008.020106. ISSN 1933-2882. p. 101. (на английски)
- ↑ Gigova, Irina. The Feminisation of Bulgarian Literature and the Club of Bulgarian Women Writers // Aspasia. International Yearbook of Central, Eastern, and Southeastern European Women's and Gender History 2 (1). 2008. DOI:10.3167/asp.2008.020106. ISSN 1933-2882. p. 102. (на английски)
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 158.
|
