Направо към съдържанието

Мария Бистрица

Мария Бистрица
Marija Bistrica
46.0042° с. ш. 16.1186° и. д.
Мария Бистрица
Страна Хърватия
ЖупанияКрапинско-загорска жупания
Площ68,6 km²
Надм. височина192 m
Население1107 души (2001)
Пощенски код49 246
Телефонен код049
Официален сайтwww.marija-bistrica.hr
Мария Бистрица в Общомедия

Мария Бистрица (на хърватски: Marija Bistrica) е град в Северна Хърватия в историческата област Загорие на 20 км северно от столицата Загреб. Градът е най-големият поклоннически център в страната, посещаван ежегодно от стотици хиляди туристи.

Мария Бистрица се споменава за първи път в историческите извори през 1209 г. като владение на унгарския крал Андраш II. Първите сведения за изградената тук църква на Св. Петър и Павел датират от 1334 г. Едно местно предание разказва, че през 1545 г. свещеникът на селището скрил дървена статуя на Дева Мария с младенеца на тайно място в църквата, за да не попадне тя в ръцете на османците, но тайната за това къде точно е скривалището отнесъл в гроба. Четири десетилетия по-късно през 1588 г. статуята била открита, тъй като излъчвала силно сияние. Оттогава тя е почитана като чудотворна и огромно множество поклонници се стичат всяка година в храма, за да се поклонят пред нея и да се помолят за изцеление.

През 1710 г. хърватският парламент взима решение да отпусне финансови средства за нов олтар на църквата и такъв е поставен пет години по-късно. През 1731 г. църквата е разширена и преосветена в чест на Св. Дева Мария, а през 1750 г. папа Бенедикт XIV включва Мария Бистрица в списъка на богородичните свети места като предоставя индулгенции на поклонниците, които я посещават.

Между 1879 и 1882 г. е изградена нова сграда за църквата в стил неоренесанс, а около нея са издигнати аркади. През 1923 г. църквата получава почетен статус на малка базилика от папа Пий XI.

На 3 октомври 1998 г. църквата е посетена от папа Йоан Павел II като той лично обявява хърватския архиепископ Алоизие Степинац за блажен.[1]

Според преброяването от 2001 г. община Мария Бистрица наброява 6612 жители, от които 98,87 % са хървати,[2] а само в рамките на града живеят 1107 жители.[3]

В Мария Бистрица до наши дни са запазени голям брой стари занаяти – грънчарство, ковачество, изработване на лицитари и дървени детски играчки, както и различни религиозни символи от дърво като Христови разпятия, статуетки на Дева Мария и др.[4]

  1. Bunson, Matthew and Margaret (1999). „John Paul II's book of saints“. pp. 90–92. ISBN 978-0-87973-934-8
  2. Population by ethnicity, by towns/MUNICIPALITIES, CENSUS 2001 // Архивиран от оригинала на 2016-04-07. Посетен на 2018-05-07.
  3. Population by sex and age, by settlements, CENSUS 2001 // Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 2018-05-07.
  4. Tradicijski zanati // Архивиран от оригинала на 2018-02-28. Посетен на 2018-05-07.