Мария София Баварска
Мария София Баварска Marie Sophie Amalie in Bayern | |
кралица на Двете Сицилии | |
1875 г. | |
Родена | Мария София Амалия фон Вителсбах
4 октомври 1841 г.
Замък Посенхофен, Кралство Бавария |
---|---|
Починала | |
Погребана | Базилика „Света Клара“ (Неапол) |
Религия | Католицизъм |
Герб | |
Семейство | |
Род | Вителсбахи по рождение, Неаполитански Бурбони по брак |
Баща | Максимилиан Йозеф Баварски |
Майка | Лудовика Баварска |
Братя/сестри | Лудвиг Вилхелм Баварски Елена Баварска Карл Теодоро Баварски Елизабет Баварска (Сиси) Матилда Лудовика Баварска София Шарлота Августа Баварска Максимилиан Емануил Баварски още 2 |
Съпруг | Франциск II от Двете Сицилии |
Деца | Мария Кристина Пия Извънбр.ː Матилда Мария (Дейзи) |
Мария София Баварска в Общомедия |
Мария София Амалия, херцогиня в Бавария (на немски: Marie Sophie Amalie, Herzogin in Bayern, 4 октомври 1841 г., замък Посенхофен, Кралство Бавария – 19 януари 1925 г., Мюнхен, Ваймарска република), е последната кралица на Кралството на двете Сицилии чрез брака си с Франциск II от Двете Сицилии.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Мария София е дъщеря е на баварския херцог Максимилиан Йозеф и на принцеса Лудовика Баварска – дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф. Тя е шестото от десетте им деца и едно от осемте, оцелели до зряла възрастː
- Лудвиг Вилхелм (1831 – 1920), херцог на Бавария, морганатичен съпруг на Хенриета Мендел, отказва се от правата си;
- Елена Каролина Тереза (1834 – 1890), херцогиня на Бавария и принцеса Турн и Таксис като съпруга на Максимилиан Антон фон Турн и Таксис;
- Елизабет Баварска (Сиси) (1837 – 1898), херцогиня на Бавария, императрица на Австрия като съпруга на австрийския император Франц Йосиф I;
- Карл Теодор (1839 – 1909), херцог на Бавария, съпруг на София Мария Саксонска и на инфанта Мария Жозефина Португалска.
- Матилда Лудовика (1843 – 1925), херцогиня на Бавария, графиня де Трани като съпруга на граф Людовик де Трани.
- София Шарлота Августа (1847 – 1897), херцогиня на Бавария, херцогиня на Аленсон и на Орлеан като съпруга на херцог Фердинанд Аленсонски.
- Максимилиан Емануил (1849 – 1893), херцог на Бавария, съпруг на Амалия Сакс-Кобургготска.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години и брак
[редактиране | редактиране на кода]Мария София и нейните братя и сестри се радват на неформално детство, споделено между замъка Посенхофен през лятото и Двореца на херцог Макс в Мюнхен през зимата.
През зимата на 1857 г., на 16-годишна възраст, ръката й е поискана от Франциск II от Двете Сицилии, херцог на Калабрия и най-голям син на краля на Двете Сицилии Фердинанд II. Бракът е политически, тъй като Фердинанд II желае да се съюзи с императора на Австрия Франц Йозеф I, могъщ колега абсолютист, и така да засили връзката между Хабсбургите и Неаполитанските Бурбони. По това време кралството му вече е застрашено от революционни сили.
Мария София не е имала менархе и е подложена на лечение за предизвикване на менструация.[1] Тя трябва да научи и италиански език. Официалният годеж се състои на 22 декември 1858 г. Тя пътува и до Виена, за да прекара известно време със сестра си Елизабет.
Омъжва се чрез представител на 8 януари 1859 г. Няколко дена по-късно отива в Триест, където я очакват бурбонските кораби „Танкред“ и „Фулминанте“, на борда на които пристига в Бари на 1 февруари и се среща със съпруга и свекъра си. Там тя сключва брак на 3 февруари. На 7 март младоженците и свекърът отпътуват за столицата на кралството Неапол.
Кралица на Двете Сицилии
[редактиране | редактиране на кода]На 22 май 1859 г. свекърът на Мария София умира и съпругът ѝ се възкачва на неаполитанския престол като Франциск II. Тя става кралица на Двете Сицилии малко преди кралството да бъде победено от войските на Джузепе Гарибалди и армията на Кралство Сардиния-Пиемонт в периода на Рисорджименто.
През септември 1860 г., докато гарибалдинските войски се придвижват към столицата на кралството Неапол, Франциск II решава да напусне града. В началото той планира да организира съпротива в Капуа. Въпреки това, след като този град също е загубен от гарибалдинците в резултат на битката при Волтурно, той и Мария София намират убежище в силната крайбрежна крепост на Гаета, 80 км северно от Неапол. По време на обсадата на Гаета в 5 ноември 1860 г. до 13 февруари 1861 г. силите на Виктор Емануил II бомбардират и в крайна сметка надвиват защитниците. Това е тази кратка последна битка на Бурбоните, която печели на Мари София репутацията на силна кралица-войн, която остава с него до края на живота й. Тя е неуморна в усилията си да обедини защитниците, като им дава собствена храна, грижи се за ранените и предизвиква нападателите да се приближат в обсега на крепостните оръдия. На 13 февруари 1861 г. крепостта капитулира и по този начин Кралството на двете Сицилии престава да съществува, като на практика сваля Франциск II и Мария София от трона.
Живот в Рим
[редактиране | редактиране на кода]С падането на Гаета и Кралството на двете Сицилии Мария София и нейният съпруг отиват в изгнание в Рим, столицата на това, което в продължение на 1000 години е огромната Папска държава, голяма част от Централна Италия, но която до 1860 г. е намалено до самия град Рим, тъй като армиите на Виктор Емануил II се спускат от север, за да се присъединят към Гарибалди, завоевателя на юг. Крал Франциск създава правителство в изгнание в Рим, което се радва на дипломатическо признание от повечето европейски държави за няколко години като все още законно правителство на Кралството на двете Сицилии.
Богатството и привилегиите на Мария София са до известна степен засенчени от лични трагедии. Бракът й не е консумиран дълги години, тъй като съпругът й страда от фимоза, изпитва стеснение и е религиозен фанатик, което пречи на двойката да установи по-интимни отношения. Докато е в изгнание в Рим, Мария София забременява извънбрачно от папския лекопехотинец Еманюел дьо Лаваис-Шатобур. За да избегне публичен скандал, тя сочи здравословни причини като причина спешно да отиде в къщата на родителите си в Посенхофен. На семеен съвет е решено тя да се оттегли в манастира на урсулинките в Аугсбург, където на 24 ноември 1862 г. ражда дъщеря си Матилда Мария София Хенриета Елизабета Луиза, известна като Дейзи. Детето веднага е дадено на приемни родители – графа и графинята дьо Женест, които я отглеждат в замъка Гарвак в Тарн. Въпреки това Мария София успява да поддържа връзка с дъщеря си до смъртта й през януари 1886 г. и присъства на погребението й в Париж. Тази история е разкрита от праправнучка на Женест в книга, публикувана през 2021 г. Графиня Мария Луиза фон Лариш-Валерзее, племенница на Мария София, разпространява историята, че бащата на детето е белгийски офицер от папската гвардия на име граф Арман дьо Лаваис. Въпреки че биографът на графиня Лариш, Брижит Сокоп, опровергава това твърдение и спекулира, че възможен баща на детето е испанският дипломат Салвадор Бермудес де Кастро (по-късно херцог на Рипалда и Санта Лусия), често виждан в компанията на неаполитанската кралска двойка и за когото също се твърди, че е имал любовна връзка (а също и извънбрачна дъщеря) със сестрата на Мария София, Матилда Лудовика, графиня на Трани, Лорейн Калтенбах установява, че бащата на незаконната дъщеря на Мария София е Феликс-Емануел дьо Лавес, папски зуав, който официално признава Дейзи за своя дъщеря на 16 май 1867 г., малко преди смъртта си на 18 април 1868 г.
Година по-късно, по съвет на семейството си, Мария София решава да признае аферата на съпруга си. След това отношенията между двамата се подобряват за известно време. Франциск се подлага на операция, която му позволява да консумира брака и Мария София забременява от него. И двамата са щастливи от развоя на събитията и изпълнени с надежда. На 24 декември 1869 г., след 10-годишен брак, тя ражда дъщеря им Мария Кристина Пиа на рождения ден на нейната леля, императрица Елизабет (Сиси), която става нейна кръстница. За съжаление обаче бебето живее само три месеца и умира на 28 март 1870 г. Мария София и съпругът й нямат друго дете.
Късен живот
[редактиране | редактиране на кода]През 1870 г. Рим е превзет от войските на Италия, а Мария София и съпругът ѝ бягат в Бавария, където през 1894 г. той умира. След като прекарва известно време в Мюнхен, Мария София се премества в Париж, където организира нещо като неаполитански двор в изгнание. Според слуховете тя е замесена в организирането на анархисткия атентат над италианския крал Умберто I през 1900 г. с надеждата да дестабилизира новата италианска държава. Съвременни историци съживяват този слух въз основа на очевидното доверие, дадено на тази конспиративна теория от тогавашния министър-председател на Италия Джовани Джолити . Други смятат историята за анекдотична.
По време на Първата световна война Мария София е активно на страната на Германската империя и Австро-Унгария във войната им с Кралство Италия. Според слуховете тя участва в саботаж и шпионаж срещу Италия с надеждата, че италианско поражение ще разкъса нацията и че Неаполитаското кралство ще бъде възстановено.
През живота си тя създава почти култова атмосфера на възхищение дори сред политическите си врагове. Габриеле Д'Анунцио я нарича „суровия малък баварски орел“, а Марсел Пруст говори за „кралицата-воин на укрепленията на Гаета". Тя и сестра й Елизабет са смятани за едни от големите красавици на своето време.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Мария София умира в Мюнхен през 1925 г. на 83-годишна възраст. От 1984 г. останките ѝ почиват до тези на съпруга и дъщеря ѝ в неаполитанската църква „Санта Киара“.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ 8 януари 1859 (пълномощник), 3 февруари 1859 в Бари (лично) за Франциск I (16 януари 1836, Неапол – 27 декември 1894, Арко), последен крал на Двете Сицилии (1859 – 1861), от когото има една дъщеряː
- Мария Кристина Пия (* 24 декември 1869; † 28 март 1870)
Има една извънбрачна дъщеря от Еманюел дьо Лаваис-Шатобур (* 3 април 1836, † 18 април 1868), роднина на Жул Верн и папски лекопехотинецː
- Матилда Мария София Хенриета Елизабета Луиза, известна като Дейзи (* 24 ноември 1862, Аугсбург, † 6 януари 1886, Париж)
Генеалогия
[редактиране | редактиране на кода]Вилхелм Баварски | ||||||||||||||||
Пий Август Баварски | ||||||||||||||||
Мария Анна фон Цвайбрюкен-Биркенфелд | ||||||||||||||||
Максимилиан Йозеф | ||||||||||||||||
Лудвиг-Мария фон Аренберг | ||||||||||||||||
Амалия Луиза фон Аренберг | ||||||||||||||||
Анна де Майли-Несле | ||||||||||||||||
Мария София | ||||||||||||||||
Фридрих-Михаел фон Пфалц-Цвайбрюкен | ||||||||||||||||
Максимилиан I Йозеф Баварски | ||||||||||||||||
Мария-Франциска фон Зулцбах | ||||||||||||||||
Людовика Баварска | ||||||||||||||||
Карл Лудвиг фон Баден | ||||||||||||||||
Каролина Баденска | ||||||||||||||||
Амалия фон Хесен-Дармщат | ||||||||||||||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Alio, Jacqueline (2018). Queens of Sicily 1061–1266. Sicilian Medieval Studies. New York: Trinacria
- Hamann, Brigitte (1986). The Reluctant Empress: A Biography of Empress Elisabeth of Austria. New York: Alfred A. Knopf
- Küchler, Carl (1910). Queen Maria Sophia of Naples, A Forgotten Heroine (Hardback). Life Stories for Young People. Translated by Upton, George P. Chicago: A. C. McClurg
- Kaltenbach, Lorraine (2021). Le secret de la reine soldat: L'extraordinaire soeur de Sissi (in French). Monaco: Éditions du Rocher
- Sokop, Brigitte (1985). Jene Gräfin Larisch: Marie Louise Gräfin Larisch-Wallersee, Vertraute der Kaiserin – Verfemte nach Mayerling (4th ed.). Vienna: Böhlau
- Tschudi, Clara (1905). Maria Sophia, Queen of Naples: A Continuation of "The Empress Elizabeth". Translated by Hearn, Ethel Harriet. London: Swan Sonnenschein
- Van der Kiste, John (2019). The Heroine of Gaeta: Queen Maria Sophia of the Two Sicilies. Independently Published
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hamann 1986, с. 80.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Sophie of Bavaria в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|