Марияна Кацарова
| Марияна Кацарова | |
| правозащитник, журналист | |
| |
| Родена |
1966 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет |
| Марияна Кацарова в Общомедия | |
Марияна Кацарова е журналист, правозащитник и международен експерт по правата на човека.[1] През 2006 г. тя основава в Лондон международната правозащитна организация RAW in WAR (Reach All Women in War) – „Да достигнем до всяка жена във война“[2], която ежегодно връчва наградата „Анна Политковская“, на жени-правозащитнички от конфликтни зони, които като Анна защитават жертвите на тези конфликти с цената на голям личен риск[3][4].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Марияна Кацарова е родена в София. Тя завършва журналистика в Софийския университет и в Колумбийския университет в Ню Йорк и специализира международно право в Лондонското училище по икономика (LSE), Женевската академия за международно хуманитарно право и права на човека и лидерство в бизнес училището на Оксфордския университет.[5] През 1989 г. Марияна Кацарова е един от основателите на първия свободен, десен вестник в България – „Демокрация“.[6]
Работила е за Амнести интернешънъл в Лондон[7], за Адвокатския комитет по правата на човека в Ню Йорк, за Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа във Варшава, за Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон. Била е съветник на Върховния комисар на ООН по правата на човека в Женева по въпроса за трафика на хора и робството. По време на войната в Източна Украйна, две години прекарва в Донецк, където води наблюдателната мисия на ООН по правата на човека[8].
От 2001 г. насам, Марияна Кацарова и основаната от нея организация, Фондация „Общество за Справедливост“, организира в България ежегодната кампания „V-Day“ и „One Billion Rising“ – „Един милиард се изправят – срещу насилието над жени и момичета“[9].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Има смисъл – Българската правозащитничка Марияна Кацарова за борбата срещу насилието над жените във време на война, свободата на медиите и личните си каузи“, в-к Капитал, 18 октомври 2013 г.
- ↑ RAW in WAR (Reach All Women in War)
- ↑ Anna Politkovskaya Award // Raw In War. Посетен на 25 март 2021. (на английски)
- ↑ "Жените по време на война и Ковид-19", Предаване: Светът и ние, Българска Национална Телевизия, 15 март 2021
- ↑ Великденка мрази да я наричат юпи, архив на оригинала от 26 октомври 2018, https://web.archive.org/web/20181026025100/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-04-26&article=85128, посетен на 25 октомври 2018
- ↑ „Сънувам Павлово, събуждам се в Лондон“, в-к Капитал, 7 януари 2000
- ↑ Марияна Кацарова. Кръв и смелост // Капитал. 18 октомври 2013. Посетен на 25 март 2021.
- ↑ "Mariana Katzarova – A Brave Voice for Women and Social Change", The Equality Conversation, The Equality Institute Архив на оригинала от 2018-10-24 в Wayback Machine.
- ↑ „Един милиард се изправят в защита на правата на жените – Актрисата Снежина Петрова, правозащитникът Марияна Кацарова и посланикът на Великобритания у нас, Емма Хопкинс, заедно срещу насилието и експлоатацията на жени“, BTV, 14 февруари 2018
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Ако помогнеш на една жена, помагаш на цяла вселена – Марияна Кацарова за войната, за смисъла да правиш нещо за другите и за безлюбовието в днешна България, в която „гераците“ още не са тръгнали към града", Мария Касимова, Площад Славейков, 8 март 2017
- „Всяка четвърта жена в България – жертва на домашно насилие – Гости по темата са Марияна Кацарова и Снежина Петрова“, BTV, 12 февруари 2014
- Изказване на Марияна Кацарова – Обществена дискусия по законопроекта за ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – в аулата на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“, БНТ, 23 януари 2018 г.