Мариус Донкин
Облик
Мариус Донкин | |
български актьор | |
Роден |
13 февруари 1950 г.
|
---|---|
Националност | България |
Актьорска кариера | |
Активност | 1970 – настояще |
Значими роли | цар Симеон в Златният век (1984) |
Уебсайт |
Мариус Иванов Донкин е български актьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е във Варна на 13 февруари 1950 г.
През 1971 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за дрматичен театър в класа на професор Боян Дановски.
Започва да играе в трупите на Драматичния театър в Пловдив и Театър „София“. След 1979 г. се мести в Народния театър „Иван Вазов“.
От лятото на 2016 г. до пролетта на 2022 г. е директор на Народния театър.[1][2]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Всички за ролята му в моноспектакъла „Господин Ибрахим и цветята на Корана“:
- „Кристален ангел“ на Фестивала „Видлуння“ в Украйна
- Голямата награда на „Албамонофест“ в Албания и
- „Gran Prix“ на ІХ международен фестивал на монодрамата в Битоля (Македония).
Почетен гражданин на София (2021)[3]
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Пред залез слънце“
ТВ театър
- „Добро и ръце“ (1987) (Константин Дуфев)
- „Болшевики“ (1980) (Михаил Шатров), 2 части – Загорски
- „Пластове“ (1977) (Петър Кольовски)
- „Неродена мома“ (1971) (Иванка Милева-Даковска)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми/Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2014 | Знакът на българина | 6 | Демир Селимов (философа) | |
2012 | Отплата | 12 | адвокат Иван Стаменов; адвокат на Атанас | |
2010 – 2016 | Мистическите истории | 140 | Украйна | Мариус Донкин |
2007 | Чифликът на чучулигите – („La masseria delle allodole“) | Италия / България / Испания /Франция / Германия | д-р Киркор | |
2006 | „Китайката“ – („La moglie cinese“) | 4 | Италия / България | адвокат Дандоло |
2003 | Сорая – („Soraya“) | Италия / Германия / франция | премиер-министъра Размара | |
2003 | Крака за милиони | председател на НС | ||
2003 – 2013 | По съвест – („Un caso di coscienza“) Подозрения – (2 заглавие) |
30 | Италия / България | Марио Пиерсанти |
1998 | Дълбоко в сърцето – („In fondo al cuore“) | 2 ч. | Италия / Германия | |
1988 | Бащи и синове | 5 | Атанас Гюлев, заместник главен редактор | |
1988 | Неизчезващите | 5 | Атанас Гюлев, заместник главен редактор | |
1987 | Беглец | съседът Георги | ||
1987 | Време за път | 5 | Атанас Гюлев | |
1987 | Дом за нашите деца | 5 | Атанас Гюлев | |
1986 | Делници и празници | 4 нов. | ||
1984 | Златният век | 11 | цар Симеон | |
1984 | Последното приключение | Атанас Ковачев | ||
1978 | Златният ключ | Паун Калеков, офицер | ||
1974 | Шосе Е-107 | |||
1973 | Последна проверка | 12 | ||
1972 | Тихият беглец | |||
1971 | Istanbul-Masche | ГДР | келнер | |
1970 | Петимата от Моби Дик | Лазар |
Кариера в дублажа
[редактиране | редактиране на кода]Донкин озвучава във филмите, издадени в България от Мулти Видео Център, Брайт Айдиас, както и във филми и сериали за БНТ и Нова телевизия.
Сериали
[редактиране | редактиране на кода]- „Госпожа Съблазън“, 1995
- „Тропическа прическа“
Анимационни филми
[редактиране | редактиране на кода]- „Книга за джунглата“ – Багира, 2000
- „Книга за джунглата 2“ – Багира
- „Планетата на съкровищата“ – Разказвач, 2002
- „Тигър“ – Разказвач, 2001
- „Цар лъв“ – Муфаса (Джеймс Ърл Джоунс), 2003
- „Цар лъв 2: Гордостта на Симба“ – Муфаса (Джеймс Ърл Джоунс), 2004
Игрални филми
[редактиране | редактиране на кода]- „Бебето беглец“ (дублаж на БНТ), 1997
- „Борба за справедливост“ (дублаж на Брайт Айдиас), 1992
- „Катерачът“ (дублаж на Мулти Видео Център)
- „Мисис Даутфайър“ (дублаж на БНТ), 1999
- „Пасажер 57“ (дублаж на БНТ), 1998
- „Ченгето от Бевърли Хилс“ (дублаж на БНТ)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Мариус Донкин е спечелил конкурса за директор на Народния театър“, в-к „Дневник“, 19 август 2016 г.
- ↑ Официално: Васил Василев ще е новият директор на Народния театър // www.bnr.bg. Посетен на 2022-06-02. (на български)
- ↑ ПОЧЕТНИ ГРАЖДАНИ НА СОФИЯ