Направо към съдържанието

Марина Юденич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марина Юденич
Марина Юденич, ноември 2011 г.
Марина Юденич, ноември 2011 г.
Родена8 юли 1959 г. (65 г.)
Професияписател, журналист
Националност Русия
Активен период1997-2007
Жанркриминален роман
Марина Юденич в Общомедия

Марина Юденич е руска журналистка, политически анализатор и писателка, авторка на произведения в жанра мистичен криминален роман.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 8 юли 1959 г. в Орджоникидзе (сега Владикавказ), Северно-Осетинска АССР, РСФСР. След гимназията в периода 1977-1979 г. работи на БАМ като кореспондент на вестника на Читинска област „Красное знамя“. През 1980 г. е съдебен секретар на заседанията на Върховния съд на Северно-Осетинска АССР. През 1981 г. се преселва в Москва, където се омъжва за Игор Некрасов, радио-инженер, син на ръководител на отдел в Госплан. В периода 1982-1983 г. работи в Министерството на радиопромишлеността, а през 1983-1987 г. в Министерството на авиационната индустрия. През 1987-1990 г. е ръководител на организационния отдел, а след това секретар на районния комитет на Комсомола в Соколники, Москва. По същото време учи право в Московския държавен юридически университет, където се дипломира с отличие през 1989 г.

В периода 1990-1992 г. работи като главен редактор на младежкия радиоканал „Младеж“. През 1992-1994 г. е ръководител на новинарската програма „Nota Bene“ на телевизия „Център“ канал „Останкино“. В периода 1994-1996 г. е заместник-ръководител на информационния отдел на администрацията на президента на Русия в подготовката на телевизионни програми, от януари до май 1995 г. изпълнява длъжността началник на пресслужбата на руския президент Борис Елцин поддържаща сайта „i.o.rukovoditelya“. През 1996 г. напуска държавната работа и от октомври 1996 г. до октомври 1997 г. е председател на Управителния съвет на „ENSIES“ АД.

В периода 1996-1999 г. учи психология в Сорбоната, но не завършва. В същия период започва да пише криминална литература. Авторка е на общо 13 криминални романа с мистични елементи в периода 1997-2007 г. Антиолигархичният ѝ роман „Нефть“ става бестселър.

В периода 2008-2013 г. е назначена за творчески директор на информационно-аналитичния портал „Politonlayn.ru“ към интернет-холдинга „Pravda.ru“. От февруари 2012 г. работи в изборния щаб на Владимир Путин за президентските избори през 2012 г. От есента на 2013 г. е ръководител на Агенцията за информационна безапасност. От 2014 г. е на Комисията за развитието на доброволческото движение, благотворителността, помощта и работата с IT-общността към Обществената палата на Московска област.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Гость (1998)
  • Сент-Женевьев-де-Буа (1999)
    Сент Женвиев дьо Боа, изд.: ИК „Персей“, София (2006), прев. Ива Николова
  • Я отворил пред тобою дверь… (1999)
  • Исчадие рая (1999)
  • Ящик Пандоры (2000)
  • Дата моей смерти (2000)
    Датата на моята смърт, изд.: ИК „Персей“, София (2006), прев. Ива Николова
  • „Титаник“ плывёт (2001)
    „Титаник“ отново плава, изд.: ИК „Персей“, София (2008), прев. Ива Николова
  • Стремление убивать (2001)
  • Игры марионеток (2002)
  • Антиквар (2003)
    Антикварят, изд.: ИК „Персей“, София (2006), прев. Ива Николова
  • Доля ангелов (2003)
    Дан за ангелите, изд.: ИК „Персей“, София (2007), прев. Ива Николова
  • Welcome to Трансильвания (2006)
    Добре дошли в Трансилвания, изд.: ИК „Персей“, София (2009), прев. Ива Николова
  • Нефть (2007)