Мариана Тодорова
Облик
Мариана Тодорова | |
Българска литературна критичка и историчка | |
Родена | |
---|---|
Учила в | Софийски университет |
Мариана Тодорова е българска филоложка, литературна критичка, историчка и издателка.
Родена е на 8 юли 1946 в село Иванча, Търновско. Завършва гимназия във Велико Търново през 1964 г. и Българска филология в Софийския университет през 1969 г. Работи като учител в София, след което постъпва в Института за литература при Българска академия на науките, където работи от 1972 до 2011 г. Доцент д-р по Нова и съвременна българска литература към БАН. [1]
Има един син.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Авторка е на книгите:
- „Лирика и време“, Стара Загора: 1978, Издателство „Народна младеж“, Първи книги на млади автори. 240 с.;
- „Самороден знак“, Ловеч:1981, Издателство „Народна младеж“, 314 с.;
- „Кръстьо Куюмджиев в българската литература“, София: 2003. Издателство „Елгатех“, ISBN 954-9617-06-8, 212 с.;
- „Поемата Зелена игра на Иван Радоев“, Студия. София: 2003. Издателство „Карина М“, 68 с.;
- „Александър Геров – Самотникът“, София: 2004. Издателство „Карина М“, ISBN 978-954-315-012-5, 200 с.;
- „Георги Господинов – от Гаустин до Градинаря“, София: 2009. Издателство „Карина – Мариана Тодорова“, ISBN 978-954-315-057-1, 136 с.;
- „Физика на тъгата – като послание“, София: 2012, Издателство „Карина – Мариана Тодорова“, ISBN 978-954-315-075-5, 224 с.;
- „Почерци“, София: 2015. Издателство „Карина – Мариана Тодорова“, ISBN 978-954-315-083-0, 180 с.;
- „Почерци. Кн. 2“, София: 2018. Издателство „Карина – Мариана Тодорова“, ISBN 978-954-315-090-8, 154 с.;
- „Животът нашата едничка страст“. Литературнокритически очерк за Александър Геров. Сподвижници. София: 2019. Издателство „Карина – Мариана Тодорова“, ISBN 978-954-315-096-0, с. 220.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Мариана Тодорова // liternet.bg. Посетен на 25 юли 2020 г.
|