Мариана Димитрова
Мариана Димитрова | |
българска актриса | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | Централни софийски гробища, София, Република България |
Актьорска кариера | |
Активност | 1975 – 2005 |
Семейство | |
Съпруг | Продан Димов Едуард Захариев Игор Куценок (1994 – 2005) |
Уебсайт |
Мариана Пенчева Димитрова е българска актриса.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранен живот
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 28 май 1954 г. в с. Козаревец, Горнооряховско.
През 1976 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Професионалния си път започва на русенска сцена Драматичен театър „Сава Огнянов“ (1976 – 1978) – град, където семейството ѝ се премества да живее, а през 1978 г. започва работа в театър „Българска армия“, където създава образа на Жулиета в „Ромео и Жулиета“, Мария в „Дванайсета нощ“, Соня във „Вуйчо Ваньо“ от Антон Чехов и много други.
Мариана Димитрова се снима в над 30 български филма, сред които „Присъствие“, „Осъдени души“, „Самодивско хоро“, „Мъжки времена“, „Бъди благословена“, „Почти любовна история“, „Дами канят“, „Елегия“ „Скъпа моя, скъпи мой“ и „Трака-трак“.
Успява да се утвърди и на професионалната театрална сцена в САЩ, след поканата на „Олд Глоуб Тиътър“ в Сан Диего за изпълнение на главната роля в спектакъла „Света Петдесетница“ от Дейвид Еджър. Договорът за тази роля я прави член на Профсъюза на американските актьори, което до онзи момент не е присъждано на български актьор.
Кариера на озвучаваща актриса
[редактиране | редактиране на кода]Димитрова активно се занимава с озвучаване от средата на 80-те години до 1997 г. Участва в записите на „Тримата братя и златната ябълка“, „Пук“, „Самодивска царица“, „Говорещото столче“ (в ролята на Рицуки)[1] и редица други детски приказки в БНР и Балкантон.
През първата половина на 90-те години активно дублира единични филми за БНТ, Брайт Айдиас, Мулти Видео Център, Видеокъща Диема, Видеокъща Си Ди Ем, Тандем Видео, Меджик Филм и Пълдин Рекърдс.
Други дейности
[редактиране | редактиране на кода]Докато живее в Щатите, написва и книгите „Американски синдром“ и „Любопитните пътешественици“.
Личен живот и смърт
[редактиране | редактиране на кода]От 1997 г. до смъртта си през 2005 г. живее в Сан Диего, САЩ, с третия си съпруг Игор Куценок, който е психиатър, и двете си деца – Александра Куценок и Иво Димов, син на първия ѝ съпруг Продан Димов.
Самоубива се, като скача от последния етаж на 7-етажен паркинг на 1 юни 2005 г. Погребана е в София.[2]
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Голямата награда „Златният козирог“ за Най-добра женска роля за (Елица) във филма „Мъжки времена“ на МФ (Техеран, Иран, 1977).
- Награда за Най-добра женска роля за (Елица) във филма „Мъжки времена“ на ФБИФ (Варна, 1978).
- Наградата за Най-добра женска роля за (Елица) във филма „Мъжки времена“ на Комитета на българските жени (1978).
- Награда за Женска роля за (Елица) във филма „Мъжки времена“ на МКФ (Антверпен, Белгия, 1978).
- Награда за един от трите най-добри филма за „Мъжки времена“ на МКФ (Антверпен, Белгия, 1978).
- Почетен диплом на Фипреси за филма „Мъжки времена“ (1978).
- Наградата за Най-добра женска роля за (Елена) във филма „Бъди благословена“ на Комитета на българските жени (1978).
- Първа награда „Златен Лачено“ за филма „Бъди благословена“ на МКФ (Авелино, Италия, 1979).
- Наградата за Най-добър филм за „Бъди благословена“ на МКФ на червенокръстките и здравни филми (Варна 1979).
- Наградата Червен полумесец за филма „Бъди благословена“ на МКФ на червенокръстките и здравни филми (Варна 1979).
- Наградата Червен лъв и слънце за филма „Бъди благословена“ на МКФ на червенокръстките и здравни филми (Варна 1979).
- Награда за Женска роля за (Ана) във филма „Скъпа моя, скъпи мой“ на ФБИФ (Варна, 1986).
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Краят остава за вас“ – Елена
- „Двоен креват за Адам и Ева“ – Ева
- „Денят, в който Мери Шели срещна Шарлот Бронте“ – Джейн Еър
- „Ромео и Жулиета“ – Жулиета
- „Иванов“ – Саша
- „Вуйчо Ваньо“ – Соня
- „Дванайсета нощ“ – Мария
ТВ ТЕАТЪР
- „Давид и Голиат“ (1990) (Пелин Пелинов)
- „Право на избор“ (1986) (Николай Никифоров), 2 части
Фимография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2005 | Два метра под земята ООД (Six Feet Under) |
63 | САЩ | брокер (в LIII серия: „Dancing for Me“, 2005) |
1997 | Рекет (Il Racket) Гражданинът въстава (алтернативно заглавие) (тв сериал) |
6 | Италия | |
1996 | Трака-трак | България/Франция | ||
1995 | Езерното момче (тв) | учителката | ||
1994 | Хищна птица (Bird of Prey) |
САЩ/България | майката на Ник | |
1986 | Скъпа моя, скъпи мой | Анна | ||
1984 | Зелените поля... (комедия) | Снежка | ||
1982 | Милионите на Привалов (Die priwalov'schen Millionen) (тв сериал) |
6 | ФРГ/Западен Берлин/България | Надя Бахарева |
1982 | Елегия | снахата Тинка Шиякова | ||
1981 | Капитан Петко войвода (тв сериал) |
12 | ||
1980 | Дами канят | Мима (Шаро) | ||
1980 | Почти любовна история | Павлина | ||
1978 | Бъди благословена | Елена Делчева | ||
1977 | Мъжки времена | Елица | ||
1976 | Самодивско хоро | Таня | ||
1976 | Над Сантяго вали (Il pleut sur Santiago) |
България/Франция | ||
1975 | Сладко и горчиво | |||
1975 | Осъдени души | Кармен | ||
1975 | Силна вода | Мичона | ||
1975 | Присъствие | Ани | ||
1973 | Дъщерите на началника | 2 | Сийка |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Говорещото столче“, БНР, gramofonche.chitanka.info
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Мариана Димитрова в Internet Movie Database
- ((ru)) Мариана Димитрова в КиноПоиск
- ((ru)) Мариана Димитрова в Кино-Театр
- ((en)) „Downtown suicide was renowned Bulgarian theater actress“, „Сан Диего Юниън Трибюн“, 4 юни 2005
- Милена Фучеджиева, „Мариана, която винаги имаше вяра“, в. „Дневник“, 2 юни 2005
- Антония Стойкова, „Мариана Димитрова се самоуби заради сина си наркоман“, 10 юни 2009
- Виолета Цветкова, „Мариана Димитрова – помръкналият оптимист, сп. „Тема“, бр. 23 (191), 13 – 19 юни 2005 г.
- „Мариана Димитрова: На 50 години станах кралица!“, интервю на Виолета Цветкова, в. „Новинар“, 17 юли 2004 г.
- Мариана Антонова, „Мариана Димитрова“, сп. „Ева“, 29 март 2003
|