Маргарит Жеков
| Маргарит Жеков | |
| Роден |
1963 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
Маргарит Жеков е съвременен български писател, преводач и литературен критик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Жеков е роден през 1963 г. в гр. Хасково.[1] Завършва немска филология в Софийския университет, а по-късно и теология в Германия.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на 13 стихосбирки на български език, включително “Гетсимания” (2017), номинирана за Националната награда “Христо Фотев” през 2018 г., три литературоведски книги, включително „Опуси за Духа и Истината (2024), три пиеси - «Стара майка» (2016), «Телепортиране на сълзата» (2017) и "Най-сетне просветление!" (2024), и един все още непубликуван роман «Божият тефтер» (2022), както и съставител на книгата „Йордан Ковачев, представен от Маргарит Жеков” (ИК «Просвета», 2015), в която е автор на встъпителната литературоведска студия и на литературоведските статии, а също и съставител на сборници с избрана лирика на поетите Ангел Ников ("Песен наум", издателство "Литературен форум", библиотека "Българска сбирка", София, 2012), Иван Николов ("Солта на пейзажа", издателство "Литературен форум", библиотека "Българска сбирка", София, 2022), Георги Константинов ("Колхида", издателство "Хайни", София, 2019) и Янаки Петров ("Високосна сянка", издателство "Литературен форум", библиотека "Българска сбирка", София, 2012) [2].[1]
През 1986 г. е отличен с националната награда на студентските литературни клубове за поезия, през 1991 г. получава награда на в. „Кръг“ от Националния конкурс „Южна пролет“ за дебютна книга, а две години по-късно – и националната награда „Светлоструй“ за книгата си „Разговор със собственото сърце“. Носител е и на Националната награда "Петър Ковачев" за есе през 2010 година, както и на втора награда в Националния конкурс "Биньо Иванов" за поезия и трета награда в първия Български конкурс за танка поезия през 2023 година.[1] Творбите му са превеждани на английски, испански, немски, румънски, унгарски и френски.[3] Негова стихосбирка на испански език под заглавие "Поетически размисъл" (Reflexión poética) излиза в САЩ през 2018 година в издателство I M S - https://www.amazon.co.uk/Reflexion-Poetica-M-I-Shekov/dp/1726143708).
Пише книги с литературоведски статии и пиеси.[4] Превежда поезия и белетристика, както и богословски и философски студии, от немски, английски и испански. Превел е на български романите на Илия Троянов „Събирачът на светове” (номинация за наградата “Христо Г. Данов” за художествен превод през 2008 година), „Номад на четири континента” (2009) и др. Превел е на немски откъси от романи на Йордан Ковачев (1895-1966), Михаел Стомин, Станчо Пенчев, както и иронии от Станислав Стратиев, наред със стихотворения от Атанас Далчев, Александър Геров, Христо Кацаров, Иван Николов, Борис Христов, Марин Георгиев, Янаки Петров, Димитър Миланов и десетки други съвременни български поети в австрийското списание „Райбайзен”. Превежда поезия и от шведски и унгарски.[1]
Член е на българския ПЕН-център, литературния кръг „Европа“ в Капфенберг, Австрия, и Съюза на преводачите в България.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Маргарит Жеков // Литературен свят. Посетен на 27 август 2024.
- ↑ Русев, Живко. АНГЕЛ НИКОВ. „ПЕСЕН НАУМ” // Литературен свят. януари 2012 г.
- ↑ Маргарит Жеков // LiterNet.
- ↑ „Небесен послеслов“ от Маргарит Жеков // БНР. 2020-04-22.
4. http://www.slovo.bg/pisateli/index.php?p=members Архив на оригинала от 2007-10-10 в Wayback Machine.[1]
|
- ↑ Сдружение на български писатели. Членове на Сдружение на български писатели към 1 юли 2003 // Архивиран от оригинала на 2007-10-10. Посетен на 2024-09-17.