Маргарита Тачева
| Маргарита Тачева | |
| Родена | Маргарита Светославова Тачева
|
|---|---|
| Починала | 18 декември 2008 г. (на 72 г.)
|
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | археология, тракийска археология |
| Работила в | Великотърновски университет, Софийски университет, Югозападен университет |
Маргарита Светославова Тачева е българска археоложка, автор на над 150 научни издания, монографии и статии. Член на Научния съвет на Института по тракология. Номинирана от Оксфордския биографичен център през 1993 г.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Маргарита Тачева е родена на 4 юни 1936 г. в гр. Шумен. През 1962 г. завършва СУ „Климент Охридски“, специалност „История и археология“. През 1969 г. защитава дисертация на тема „Имигрантите от Мала Азия, Сирия и Египет и тяхната роля в икономическия и културния живот на Долна Мизия и Тракия“. От 1970 г. е главен асистент в СУ „Климент Охридски“, а от 1979 г. – доцент по Стара история в Историческия факултет на СУ „Климент Охридски“. През 1981 г. защитава докторска дисертация (доктор на историческите науки) на тема: „История на Източните култове в Долна Мизия и Тракия 5 в. пр. Хр. – 4 в. сл. Хр.“. От 1986 г. професор по стара история. Декан в Благоевградския университет. В периода от 1990 до 2001 г. е ръководител на Института по стара история, Палеобалканистика и Тракология към СУ „Климент Охридски“. В периода 1992 – 1995 г. е президент на Фондация „Древна Тракия“.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Частична библиография на Маргарита Тачева:
- История на българските земи в древността, част II. София, 1987.
- Севт III, Севтополис и Кабиле (341-252 г. пр. Хр.) според епиграфските и нумизматичните данни. София, 2000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б проф. д–р Маргарита Тачева, д–р ист. н. // history.swu.bg. Архивиран от оригинала на 2019-10-21. Посетен на 6 септември 2020.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
