Маргарита Австрийска (1480 – 1530)
| Маргарита Австрийска Margarete von Österreich | |
| княгиня на Астурия и херцогиня на Савоя | |
 Маргарита Австрийска като вдовица | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 1 декември 1530 г.
|
| Погребана | Бург ан Брес, Франция |
| Управление | |
| Предшественик | Йоланда Савойска |
| Други титли | щатхалтерка на Хабсбургска Нидерландия |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Хабсбурги |
| Баща | Максимилиан I |
| Майка | Мария Бургундска |
| Братя/сестри | Георг Австрийски Филип I Кастилски |
| Съпруг | Филиберт II Савойски (1501) |
| Маргарита Австрийска в Общомедия | |
Маргарита Австрийска или Маргарета (на немски: Margarete von Österreich; * 10 януари 1480, Брюксел; † 1 декември 1530, Мехелен) от рода Хабсбурги, е чрез женитба княгиня на Астурия и по-късно херцогиня на Савоя. От 1507 до януари 1515 и от 1517 до смъртта си през 1530 г. е щатхалтер на Хабсбургска Нидерландия.
Произход и наследство
[редактиране | редактиране на кода]Маргарита е единствената дъщеря на император Максимилиан I от брака му с Мария Бургундска († 1482). Нейният брат е Филип Красиви.
През 1482 г., когато е на две години, умира майка ѝ след падане от кон. Още преди да умре нейната майка, поставя в завещание децата си като наследници.
-
Портрет на Маргарита Австрийска като дете, Муленски майстор, музей Метрополитън -
Маргарета и нейният брат Филип I фон Хабсбург, наричан Красивия. (1493 – 1495, Diptychon, National Gallery, Лондон)
Бракове
[редактиране | редактиране на кода]Според мирния договор от Арас (1482), който предвижда женитба на Маргарета с по-късния френски крал Шарл VIII, тя е заведена във Франция, за да бъде възпитавана и подготвяна за бъдеща кралица. Годежът е сключен на 22 юли 1483 г. с тогава 13-годишен дофин Шарл, който същата година става крал на Франция. Шарл се жени обаче на 6 декември 1491 г. за Анна Бретанска. Маргарета се връща едва през юни 1493 г. обратно в Нидерландия.
По време на първия френски поход (1494/1495) в Италия на крал Шарл VIII, нейният баща сключва предварителен договор на 20 януари 1495 г. с пратеника на Фердинанд от Арагон в Антверпен. Тогава е решена и женитбата на Маргарета с испанския престолонаследник.
През 1497 г. тя се омъжва за инфант Хуан от Кастилия († 1497), с когото има мъртвородено дете. След смъртта му Маргарита се омъжва през 1501 г. за херцог Филиберт II от Савоя († 1504).
Управителка на Нидерландия
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на нейния брат Филип Красиви на 25 септември 1506 г., Максимилиан I я прави на 18 март 1507 г. управителка на Нидерландия. Освен това тя става настойник и възпитател на нейните племенници Карл V, Елеонора Хабсбург, Изабела и Мария, които са останали в Нидерландия. Останалите деца на Филип Красивия, Фердинанд I и Катерина Хабсбург, остават в Испания и са възпитавани в двора на Фердинанд II Арагонски.
Маргарита избира за своя главна резиденция Мехелен, където построява палат.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Ernst Münch: Margaretha von Österreich, Oberstatthalterin der Niederlande. Biographie und Nachlass. Scheible, Leipzig 1833. Digitalisat der Bayerischen Staatsbibliotek
- Constantin von Wurzbach: Habsburg, Margaretha (Tochter des Kaisers Maximilian I.). In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 7, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1861, S. 4 – 11.
- Karl Theodor Wenzelburger: Margarethe (Erzherzogin von Österreich). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 323 f.
- Karl Brandi, Kaiser Karl V., 7. Auflage, München 1964
- Thea Leitner: Habsburgs verkaufte Töchter. Originalausgabe Wien 1987, als Taschenbuch Piper, München 1994, ISBN 3-492-11827-5.
- Wim Blockmans: Margarete von Österreich. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 6, Artemis & Winkler, München/Zürich 1993, ISBN 3-7608-8906-9, Sp. 238.
- Ursula Tamussino: Margarete von Österreich: Diplomatin der Renaissance. Styria, Graz 1995, ISBN 3-222-12336-5.
- Claudia Kruzik: Margarete von Österreich. Statthalterin der Niederlande und Tochter Kaiser Maximilians I. aus dem Blickwinkel der Korrespondenz mit ihrem Vater. Diplomarbeit an der Historisch-Kulturwissenschaftlichen Fakultät der Universität Wien, 2010 (Online-Version)
- Margarete Zimmermann: Salon der Autorinnen – französische dames de lettres vom Mittelalter bis zum 17. Jahrhundert, S. 82 – 86 Online bei Google books
- Linda Maria Koldau: Frauen – Musik – Kultur: Ein Handbuch zum deutschen Sprachgebiet der frühen Neuzeit, S. 47 – 50 [1]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Rik Hoekstra: Margaretha van Oostenrijk. In: Digitaal Vrouwenlexicon van Nederland. Stand: 15. April 2012, gesehen am 7. Juni 2012.
|
