Мапуче (език)

Езикът Мапуче, известен и като Араукански език и Мапудунгун е език на индианците мапуче (араукани). Разпространен в централните и южни райони на Чили и съседните им райони в Аржентина. Общото число говорещи езика мапуче е около 440 000 души, от които около 400 000 души в Чили.

Езикът включва три наречия – вече изчезналото северно (пикунче), изчезващото южно (уиличе или цесунгун) и най-голямото централно (мапудунгун или мапуче) с многобройни диалекти (пеуенски, лафкенски, уентески, нагски и други в Чили; ранкилски, леуфуски, телуче, дивиче, чубутски, мансанеро и други в Аржентина).

Фонетика

Езикът мапуче съдържа 22 съгласни и 6 гласни звука.

Морфология

Морфологически езика мапуче е полисинтетичен език от суфиксален тип.

Писменост

През 1988 г. е приета унифицирана азбука на основата на латинската графика.

Мапуче азбука:

A a	Ch ch	D d	E e	F f	G g	I i
K k	L l	L ḻ	Ll ll	M m	N n	N ṉ
Ñ ñ	Ng ng	O o	P p	R r	S s	Sh sh
T t	T ṯ	Tr tr	U u	Ü ü	W w	Y y

Литература

Smeets I. A Mapuche Grammar. Leiden, 1989;
Salas A. El Mapuche o Araucano. Fonología, gramática y antología de cuentos. Madrid, 1992;
Zúñiga F. Mapudungun. Munich, 2000.

Външни препратки