Маня Цачева
| Маня Цачева | |
| германска актриса (1897-1966) | |
 1919 г. | |
| Родена |
10 февруари 1897 г.
|
|---|---|
| Починала | 1966 г.
|
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1917 – 1926 |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Цвета Цачева |
| Съпруг | Манфред Ноа |
| Уебсайт | |
| Маня Цачева в Общомедия | |
Маня Цачева е германска филмова актриса от български произход и една от вдъхновителките на поета Димчо Дебелянов.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Мария Трифонова Цачева е родена на 10 февруари 1897 г. в Ловеч в семейството на лесничея Трифон Цачев и е сестра на известния оперен певец Иван Цачев, който е първия съпруг на Мими Балканска. Нейна сестра е също немска кинозвезда Цвета Цачева.
Димчо Дебелянов се запознава с нея покрай брат и, с когото другарува. Той признава на редовните си другари по чашка от питейните заведения Константин Константинов, Георги Райчев, Людмил Стоянов и Димитър Подвързачов, че е запленен от закачливата и лъчезарна усмивка и завладяващ смях. Родителите на момичето не са очаровани от ухажванията на известния като пройдоха Димчо, който е готов да даде и малкото си пари на уличен просяк или да плати с последните си грошове сметката в кръчмата. Маня обаче не остава равнодушна към стиховете, които той ѝ посвещава. Двамата превят дълги разходки по шосето в посока Самоков. Маня изглежда е по-влюбена от поета и дава знаци, че е готова да се омъжи за него в Горна баня. „Не е тая работа за мене... Когато се обичат, не трябва да се свързват с веригите на брака! Раждай деца, плътско – това опошлява любовта!...“. Научили за този роман, родителите на Маня я изпращат в Германия да изучава театралното изкуство.[1]
Завършила е училище и професионално обучение в Швейцария, Париж и Берлин. Там тя посещава актьорската школа на Немския театър. Въпреки младата си възраст, за нея се твърди, че е била българска царска придворна актриса от 1918 г.
След като за първи път се появява като танцьорка,[2] тя прави своя филмов дебют през 1917 г. След това играе под ръководството на Лупу Пик, Ричард Осуалд и Евалд Андре Дюпон. През сезона 1920/21 г. Цачева се появява в няколко филма, режисирани от Манфред Ноа, за когото се твърди, че е била женена по това време. През следващите години тя участва в няколко комерсиално успешни сериали като „ Човекът без име“ на Георг Якоби. Последната си доказана филмова изява Цачева има през 1926 г. в комедията на Ерих Ериксен „Анемари и нейният Улан“ .
През 1926 г. се омъжва за адвоката и застрахователен брокер Карл Фридрих Швейцер.[3]
Тя може да е емигрирала с него около 1934 г. поради еврейския му произход.[4]
По-малката ѝ сестра Цвета Цачева също застана пред камерата в някои неми филмови продукции. Нейният брат Иван Цачеф работи (понякога под артистичния псевдоним Марио Парло) като тенор в Градския театър в Есен[5] и в операта „Земпер“ в Дрезден.[6]
Дебютира през 1917 г. във филма Die sterbenden Perlen („Мъртвите перли“) на Рудолф Майнертс. По-късно играе във филми на Лупу Пик, Рихард Освалд и Евалд Андре Дюпон. Първата ѝ главна роля е в Die Perle des Orients („Перлата на Ориента“) на Карл Хайнц Мартин.
Била е съпруга на режисьора Манфред Ноа (Manfred Noa 1893 – 1930) и през 1920 – 1921 г. участва в повечето от филмите му.
Умира във Франция през 1966 г.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- 1926 Annemarie und ihr Ulan
- 1925 – 1926 Der Rebell von Valencia
- 1925 Briefe, die ihn nicht erreichten
- 1924 Der Mönch von Santarem
- 1922 Man soll es nicht für möglich halten oder Maciste und die Javanerin
- 1922 Die Fürstin der Ozeanwerft
- 1921 Der schwere Junge
- 1921 Söhne der Nacht. 2. Die Macht der Liebe
- 1921 Der Schatten der Gaby Leed
- 1921 Die Perle des Orients
- 1921 Söhne der Nacht. 1. Die Verbrecher-GmbH
- 1920 – 1921 Der Sprung über den Schatten
- 1920 – 1921 Der Mann mit den eisernen Nerven
- 1920 – 1921 Die goldene Flut
- 1920 – 1921 Gelbe Bestien
- 1920 – 1921 Der Kaiser der Sahara
- 1920 – 1921 Der Millionendieb
- 1920 – 1921 Schieber
- 1920 Berlin W
- 1920 Die sieben Todsünden
- 1920 Frauenliebe. Mosaik, aus drei Steinbildern zusammengesetzt
- 1920 Götzendämmerung. Opfer der Keuschheit
- 1919 – 1920 Die Menschen nennen es Liebe
- 1919 – 1920 Haß
- 1919 Opfer der Schmach (Die rote Laterne)
- 1919 Moderne Töchter
- 1919 Liebe
- 1918 – 1919 Die Japanerin
- 1918 – 1919 Mein Wille ist Gesetz
- 1918 Der Teufel
- 1918 Madame d'Ora
- 1918 Mr. Wu
- 1918 Der lebende Leichnam
- 1918 Die seltsame Geschichte des Baron Torelli
- 1917 – 1918 Die sterbenden Perlen
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Богданов, Иван. Жените в живота на Дебелянов // knigoteria.eu. Посетен на 16 март 2023.
- ↑ Frauen im Film // anno.onb.ac.at. Посетен на 16 март 2023.
- ↑ Landesarchiv Berlin, Heiratsregister Standesamt Charlottenburg III, Nr. 690/1926 (kostenpflichtig abrufbar auf Ancestry.com)
- ↑ 1932 stand Tzatschewa unter der Adresse ihres Ehemannes Fredericiastraße 29 in Charlottenburg zuletzt unter: Schweitzer. In: Amtliches Fernsprechbuch für Berlin, 1932, S. 1324. Carl Friedrich Schweitzer selbst zuletzt 1934 im Berliner Adressbuch.
- ↑ Deutsches Bühnen-Jahrbuch. Jahrgang 44, 1933, S. 369 (kostenpflichtig abrufbar auf Ancestry.com)
- ↑ Musical Notes from Abroad. In: The Musical Times, Jahrgang 75, 1934, S. 1035; JSTOR:917972 (anmeldepflichtig)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
