Емануил Попдимитров (общественик)

Тази статия е за българския общественик и писател от Македония. За българския писател от Западните покрайнини, вижте Емануил Попдимитров.

---

Емануил Попдимитров
български юрист, писател и общественик
Роден	1894 г. Емборе, Османска империя
Починал	септември 1944 г. София, Царство България
Учил в	Софийски университет
Семейство
Баща	Благой Димитров
Братя/сестри	Стефан Димитров

Емануил Благоев Попдимитров (изписване до 1945 година: Емануилъ попъ Димитровъ) е български общественик, писател, юрист и деец за национално освобождение от Македония.

Биография

Попдимитров е роден в 1894 година в кайлярското село Емборе, тогава в Османската империя, днес Емборио, Гърция, в семейството на Благой Димитров. Завършва Софийския университет, специалност право. През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в продоволствен транспорт на МОО. Взема участие в Първата световна война като запасен подпоручик. Попдимитров заема различни длъжности в Министерството на правосъдието след края на войната. В 1925 година става член на Национални комитет на Съюза на македонските братства, а в 1931 година става и негов председател.

Емануил Попдимитров е автор на стихосбирката „Песни за родната земя“ от 1929 година, в която споменава местности от Македония. Издава драматичната хроника „Цар Самуил“ в 1937 година.

Убит е от Лев Главинчев след Деветосептемврийския преврат в 1944 година.

Родословие

Димитър Хадживасилев

Филип Димитров

Благой Димитров (1859 – 1944)

Дота Димитрова

Кръстьо Димитров (? – 1912)

Стефан Димитров (1893 – 1958)

Емануил Попдимитров (1894 – 1944)

Външни препратки

• Димитровъ, Емануилъ п. Царь Самуилъ: Драматична хроника. София, 1937.