Емануил Попдимитров (общественик)
- Тази статия е за българския общественик и писател от Македония. За българския писател от Западните покрайнини, вижте Емануил Попдимитров.
Емануил Попдимитров | |
български юрист, писател и общественик | |
Роден |
1894 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Семейство | |
Баща | Благой Димитров |
Братя/сестри | Стефан Димитров |
Емануил Благоев Попдимитров (изписване до 1945 година: Емануилъ попъ Димитровъ) е български общественик, писател, юрист и деец за национално освобождение от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Попдимитров е роден в 1894 година в кайлярското село Емборе, тогава в Османската империя, днес Емборио, Гърция, в семейството на Благой Димитров. Завършва Софийския университет, специалност право. През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в продоволствен транспорт на МОО.[1] Взема участие в Първата световна война като запасен подпоручик. Попдимитров заема различни длъжности в Министерството на правосъдието след края на войната. В 1925 година става член на Национални комитет на Съюза на македонските братства,[2] а в 1931 година става и негов председател.
Емануил Попдимитров е автор на стихосбирката „Песни за родната земя“ от 1929 година, в която споменава местности от Македония. Издава драматичната хроника „Цар Самуил“ в 1937 година.[3]
Убит е от Лев Главинчев след Деветосептемврийския преврат в 1944 година.[4]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Хадживасилев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Филип Димитров | Благой Димитров (1859 – 1944) | Дота Димитрова | Кръстьо Димитров (? – 1912) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Стефан Димитров (1893 – 1958) | Емануил Попдимитров (1894 – 1944) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Димитровъ, Емануилъ п. Царь Самуилъ: Драматична хроника. София, 1937.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 217.
- ↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1996 г., стр. 158.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 204.
- ↑ Парцел 3 // София помни. Посетен на 2 ноември 2020 г.
- Родени в Емборе
- Починали в София
- Български подпоручици
- Македоно-одрински опълченци
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български писатели от Македония
- Български общественици от Македония
- Български юристи от Македония
- Български поети
- Български офицери от Македония
- Дейци на Македонските братства
- Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет
- Български съдии
- Жертви на комунистическия режим в България
- Български имигранти от Македония в София