Манол Друмохарски
| Манол Друмохарски | |
| български общественик | |
| Роден |
1835 г.
|
|---|---|
| Починал | 1884 г.
|
Манол Ангелов Друмохарски е български възрожденски общественик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Кюстендил. Син е на Ангел Гьошев Друмохарски, брат на Георги Друмохарски и Димитър Друмохарски. Завършва начално образование в родния си град. Отначало работи като терзия, а впоследствие става търговец. Член на Кюстендилския окръжен съдебен съвет. Дълги години е избиран в кюстендилската църковно-народна община. Взема активно участие в борбата за църковна и национална независимост.
При избухване на Разловското въстание в 1876 година е заподозрян в революционна дейност, затворен и измъчван в затворите в Кюстендил и София. След Освобождението е избран за член на Кюстендилския Окръжен управителен съвет. До смъртта си през 1884 година заема длъжността на кюстендилски окръжен ковчежник.[1]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Друмохарски, Георги, Кюстендил, печатница на Бр. Г. Дюлгерови, 1900 г., 96 стр. (ІІ изд.: Кюстендил, читалище „Братство“, 2004 г., 96 стр.)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 205.