Маникуаган (река)
| Маникуаган | |
 Изглед от река Маникуаган при изтичането ѝ от язовира Маникуаган | |
 Карта на водосборния басейн на река Маникуаган, оцветен в жълто | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | Канада (провинция Квебек) |
| Дължина | 302 km |
| Водосб. басейн | 45 800 km² |
| Отток | 1020 m³/s |
| Начало | |
| Място | язовира Маникуаган |
| Координати | |
| Надм. височина | 358 m |
| Устие | |
| Място | в естуара на река Сейнт Лорънс (ляв приток) |
| Координати | |
| Надм. височина | 0 m |
| Ширина | 3,13 m |
| Маникуаган в Общомедия | |
Маникуаган (на френски: Rivière Manicouagan; на английски: Manicouagan River) е река в Източна Канада, източната част на провинция Квебек, ляв приток на река Сейнт Лорънс. Дължината ѝ от 560 км[1], заедно с река Мучалаган, вливаща се в язовира Маникуаган ѝ отрежда 55-о място сред реките на Канада. Дължината само на река Маникуаган е 302 км.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Извор, течение, устие
[редактиране | редактиране на кода]Река Маникуаган изтича от южния ъгъл на язовира Маникуаган, на 358 м н.в., най-големия в провинция Квебек. Тече в южна посока като преминава последователно през язовирите Маник 3 (на 201 м н.в.), Маник 2 (на 114 м н.в.) и Маник 3 (на 38 м н.в.) и се влива отляво в естуара на река Сейнт Лорънс в близост до град Бе Комо (28 789 души).
Водосборен басейн, притоци
[редактиране | редактиране на кода]Площта на водосборния басейн на Маникуаган е 45 800 km2[1], което представлява 3,4% от водосборния басейн на река Сейнт Лорънс.
Основен приток е река Тоулностоук, вливаща се в Маникуаган отляво. В язовира Маникуаган от север се вливат реките Мучалаган, Сигнелей, Тиминс и Харт Жан.
Хидроложки показатели
[редактиране | редактиране на кода]Многогодишният среден дебит в устието на Маникуган е 1020 m3/s[1], като максимумът е през месеците юни и юли, а минимумът през януари и февруари. От ноември до април реката замръзва.
Икономическо значение
[редактиране | редактиране на кода]По течението на реката има изградени 6 ВЕЦ-а с обща мощност от 5537 MW.
Откриване и изследване на реката
[редактиране | редактиране на кода]Устието на реката е открито в края на август 1535 г. от френския мореплавател Жак Картие, по време на втората му експедиция към бреговете на Северна Америка, но на изработената от него карта, той оставя новооткритата река без име[2].
Първи, който проследява и описва цялото течение на Маникуаган през юни 1664 г. е френският йезуит Анри Нойел.
В превод от местните индиански племена Маникуаган означава „там където може да се намери кора от дърво“.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-12-06.
- ↑ Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 90.
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Manicouagan River в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |