Мане Мачков
| Мане Мачков | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 7 октомври 1941 г.
Скопие, Царство България |
Емануил (Мане) Мачков е български революционер, деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония през Втората световна война.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Мане Мачков участва през 30-те години в социалистически кръжоци. По време на българското управление във Вардарска Македония през Втората световна война заема полицейски пост в Скопие и същевременно участва в комунистическата съпротива във Вардарска Македония като приближен на старото ръководство[1] в лицето на Методи Шатаров. Набеден е, че е информатор и донася новини от всякакъв характер на Иван Михайлов, Коста Терзиев и Димитър Рафаилов.
Скопското ръководство на комунистическата партия, в лицето на Коле Чашуле и Перо Наков, решава да елиминира Мане Мачков чрез атентатори от Скопския народоосвободителен партизански отряд, като официалната версия е предателство срещу македонските комунисти. Доцентът от правния факултет на Скопския университет Димитър Гелев предлага друга версия. Мане Мачков е близък до комунистическото движение, но получава информация за това, че част от ръководителите на съпротивата имат връзки с българската тайна полиция. За да не бъдат разкрити от него, е поръчано и убийството му. Мане Мачков е ранен на 7 октомври 1941 година край железопътната гара, като единият извършител Благоя Деспотовски е убит, а Александър Смилковски е арестуван[2]. На последвалия процес са осъдени Търпе Яковлевски - на 7,5 години затвор, Коле Чашуле - на смърт, после на доживотен затвор[3], а Кочо Битоляну (физически убиец на Мачков), Ангеле Михайловски и Бранко Фрицкан са осъдени на по 15 години затвор[4]. Скоро след Мачков е убит и Крум Панков - Кросот, а след 1944 година е убита и бившата му приятелка, известна като „партизанката Лена“, за да не изкара наяве неудобни факти[5]. При атентата срещу Мане Мачков е ранен в крака Петре Богданов. Според Кочо Битоляну Мане Мачков и Крум Панков са физическите убийци на партизанина Цветан Димов.[6]
Романът „Под усвитеност“ (1957) на Димитър Солев и македонският игрален филм „Истрел“ (Изстрел) от 1972 година разказват събитията около убийството на Мане Мачков.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Скопје во ослободителната војна и револуција 1941-1945, том 1-книга 1, Архив на Скопје - зборник на сеќавања, Скопие, 1984
- ↑ ФАКТИ И ФАЛСИФИКАТИ Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine., www.ego.com.mk
- ↑ Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, София, 1998
- ↑ Последен збор Трпе Јаковслевски Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine., star.utrinski.com.mk
- ↑ Гелева, Александар. Наш Акета е Мане Мачков Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine., в. Дневник, бр. 2952, 18 март 2006 г.
- ↑ Разговор со Кочо Битољану - седумдесет години по атентатот врз бугарскиот полицаец Мане Мачков Архив на оригинала от 2013-08-13 в Wayback Machine., republika.mk/, 12 август 2013 г.
