Направо към съдържанието

Манди Мур

Това е добра статия. Щракнете тук за повече информация.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Манди Мур
американска певица
12 март 2018 г.
Родена
10 април 1984 г. (40 г.)
Религияюдаизъм
християнство
Музикална кариера
Стилпоп музика, фолклорна музика, поп фолк, кънтри, поп рок
Инструментивокал
Активностот 1999 г.
Лейбъл„Епик Рекърдс“, 550 Music, „И Ем Ай“, „Сайър Рекърдс“, RED Music, „Сони Мюзик“, Verve Forecast
Семейство
ПартньорЗак Браф (2004 – 2006)
Деца2
Уебсайтmandymoore.com
Манди Мур в Общомедия

Аманда Лий Мур (на английски: Amanda Leigh Moore), по-известна като Манди Мур (на английски: Mandy Moore), е американска певица, актриса, манекенка и автор на песни.

Тя израства във Флорида и става известна още на шестнадесетгодишна възраст, след появата на първите ѝ албуми So Real, I Wanna Be with You и Mandy Moore. Мур се отклонява към филмова кариера през 2002 г. с ролята си във филма „Незабравимата“ (A Walk To Remember). След големия си успех младата актриса получава главни роли в други тийнейджърски комедии. В два от следващите си филми – „Американски мечти“ (American Dreamz) и „Спасение!“ (Saved!) – Мур играе отрицателни персонажи, за разлика от останалите ѝ роли. Личният живот на актрисата и връзките ѝ с тенисиста Анди Родик и актьорите Уилмър Валдерама и Зак Браф са широко коментирани в медиите. Петият албум на Мур – Wild Hope – излиза през 2007 г.

Произход и първи интереси

[редактиране | редактиране на кода]

Манди е родена в Нашуа, Ню Хампшър. Майка ѝ Стейси е журналист, а баща ѝ Дон Мур е пилот на авиокомпанията „Американ Еърлайнс“ („American Airlines“).[1] Бащата на Мур е от ирландско-индиански (чероки) произход, а майка ѝ – от английско-еврейски.[2][3] Манди има двама братя, Скот и Кайл. Заради работата на Дон, семейството се премества да живее във Флорида малко след раждането на Мур, която остава там до 14-годишна възраст.[4] Възпитана е в духа на католическата религия, но вече не е практикуваща католичка.[5]

От ранна възраст Мур развива интерес към пеенето и развлекателната индустрия, като среща особено голяма подкрепа от страна на своята баба по майчина линия, която има сценичен опит.[6][7] Започва да взима уроци по пеене на 10-годишна възраст.[1] Сред първите публични прояви на Мур са изпълненията на Националния химн на САЩ на няколко спортни събития във Флорида.[6] Служител в куриерската компания „Федекс“ (FedEx), я чува да пее в звукозаписно студио и изпраща все още недовършеното демо на директора на A&R Urban, част от звукозаписната компания Епик Рекърдс, с когото тя подписва първия си договор.[8][9]

Музикална кариера

[редактиране | редактиране на кода]

1999 – 2002: Ранни поп албуми

[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. Манди участва в турне на Бекстрийт Бойс.[4][1] Първият ѝ албум, So Real („Толкова истинско“), излиза през декември същата година. Той достига 31-ва позиция в американската класация Billboard 200.[10] По това време критиците смятат Мур за поредната „поп принцеса“ от рода на Бритни Спиърс, Кристина Агилера и Джесика Симпсън.[11] Списанието „Ентъртейнмънт Уийкли“ пише, че песните на Мур, пресъздаващи темата за „непреживяваната любов“, са изпълнени от певицата със „задушаващ професионализъм“, а баладите ѝ предизвикват „гадене“.[12] Въпреки че Манди става известна на по-ранна възраст отколкото Симпсън, Агилера и Спиърс, тя не постига техния успех, макар че дебютният ѝ албум става платинен в Съединените щати и е продаден в почти едномилионен тираж.[13] Дебютният тийнейджърски хит сингъл на Мур – Candy („Бонбон“) – достига 41-ва позиция в американския Billboard Hot 100[14] и става златен.[10] Сингълът постига успех и в Европа, особено във Великобритания, където достига 6-а позиция. За видеоклипа към песента има отзиви, че е „необичайно провокативен, макар че Мур се облича консервативно в сравнение със своите връстнички в поп индустрията“.[1][15] В големия интернет справочник за музика „Ол Мюзик Гайд“ (All Music Guide) албумът е определен като „типичен“ и „посредствен“.[16]

През май 2000 г. излиза албумът I Wanna Be with You („Искам да съм с теб“), преработена версия на дебютния ѝ албум.[17] Той е почти изцяло изработен със синтезатори, китара, бас китара и барабани и съдържа нови песни и ремикси от So Real. Албумът достига 21-ва позиция на Billboard 200 и става златен в САЩ с почти 792 000 продадени копия. Заглавната песен „Искам да съм с теб“ („I Wanna Be with You“), която е единственият сингъл от албума, достига 24-то място в Billboard Hot 100[14] и става най-високо класиралата се песен на Мур. Песента е включена в саундтрака на филма „Треска за шоу“ (Center Stage) (2000).[18]

През юни 2001 г. Мур издава третия си албум, носещ името ѝ – Mandy Moore. В него са включени песните „Saturate Me“ („Напои ме“), „You Remind Me“ („Напомняш ми“) и „In My Pocket“ („В джоба ми“). Тя го рекламира по време на първия си самостоятелен концерт, озаглавен „Манди Мур Лайв@ШаутБек“. Албумът съдържа бързи песни с влияние от източната музика и е характеризиран като „пищна, многослойна продукция“ от „Ол Мюзик Гайд“.[19] Той получава разнородни отзиви от критиците[20] Журналистите в списанието „Ентъртейнмънт Уикли“ са по-скоро критични към Мур,[21] но списание „Ролинг Стоун“ дава висока оценка на албума ѝ и го определя като по-добър в сравнение с предходните два.[22] Албумът заема 35-а позиция в Billboard 200, а 443 000 копия от него са продадени в САЩ.[13] Водещият сингъл „In My Pocket“ не влиза в Хот 100. Другият сингъл, „Crush“ („Влюбване“), също не влиза в американските класации, въпреки че по МТВ непрекъснато се върти клипът на песента. В началото на 2002 г. Мур излиза с финалния сингъл „Cry“ („Плач“), включен във филма „Незабравимата“, където за първи път в актьорската си кариера играе главна роля.

През 2006 г. Мур коментира своите първи албуми с неприязън, но отбелязва, че според нея първият ѝ албум е бил подходящ за възрастта ѝ.[3][23] Певицата е изказвала мнение, че той „не струва“,[24] че първите ѝ албуми са „просто ужасни“[11] и че ако би могла „би върнала обратно парите на всеки, който е купил първите ѝ два албума“.[25] По време на интервю по радиото през април 2006 г. неин фен (който е видял предния коментар на певицата) я пита дали ще му възстанови парите от първия ѝ албум и тя удържа на думата си.[24]

След 2003 г.: Албуми, компилации и нов договор

[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 2003 г. Мур представя четвъртия си албум Coverage, който е определен от „Ол Мюзик Гайд“ като „скок към музикална зрялост“.[26] Той съдържа кавъри на песни от седемдесетте и осемдесетте години на XX век, които са повлияли на Мур като дете. Певицата споделя, че няма амбицията „да надмине оригиналните изпълнители“, което според нея е невъзможно, а просто „да предаде песните им по свой начин“.[27] Coverage достига 14-о място в Billboard 200,[10] но „Have a Little Faith in Me“ („Имай малко вяра в мен“) и „Senses Working Overtime“ („Сетивата работят извънредно“), единствените два сингъла от албума, не се представят добре в музикалните класации, въпреки че първият достига ARC Weekly Top 40.[10] Продуцирано е видео към песента „Drop the Pilot“ („Остави пилота“), но то никога не излиза на екран. Песента „I Feel the Earth Move“ („Усещам как се движи Земята“) е включена в компилацията Love Rocks, създадена от защитници на правата на хомосексуалните.[28]

След ниските продажби на албума Coverage Епик Рекърдс решават да разтрогнат договора си с Мур. Като последно задължение от договора с нея, през ноември 2004 г. компанията пуска хитовата компилация The Best of Mandy Moore („Най-доброто от Манди Мур“), която достига 148-а позиция в Billboard 200.[29] Друга компилация, Candy, следва през 2005 г. По време на този период единствената музика, която Мур записва, е демо на песента „Hey!“ („Хей!“), кавърверсия на песента „Beautiful Man“ („Хубав мъж“) на Лори Маккена, написана от Джеймс Реналд.

В началото на 2006 г. Мур заявява, че ѝ липсва музикалната кариера и че пеенето е нещото, по което тя е „най-силно запалена“.[11] Тя подписва със Сайър Рекърдс след приключването на договора ѝ с Епик Рекърдс, но напуска тази компания през май същата година. През юли певицата подписва с музикалната компания И Ем Ай. Новият албум на Мур, Wild Hope („Дива надежда“), излиза на 19 юни 2007 г. и е резултат от съвместната работа с изпълнителите Шантал Кревиазук, Рейчъл Ямагата, Лори Маккена и Уипис.[30] Мур живее в къща в Удсток близо до Ню Йорк, докато записва албума в края на 2006 г.[31] Тя изпълнява нови песни от този албум на филмовия фестивал Сънденс. Първият ѝ сингъл „Extraordinary“ („Необикновена“) излиза в профила на певицата в MySpace на 29 януари 2007 г. Мур изпълнява тази песен на 12 април 2007 г. при церемонията по връчване на наградите „Брик“ (Brick Awards – присъждани на млади хора, които работят за социална промяна), което е и първото представяне по телевизията на песен от този албум.[32] През лятото Мур започва турне.[33]

В началото на март 2007 г. Мур заснема видеоклип към песента „Extraordinary“, където се появява в 120 версии на самата себе си.[34] Албумът Wild Hope получава положителни отзиви в Съединените щати. Той присъства умерено добре в музикалните класации, влизайки под номер 30 в Billboard 200 в Съединените щати, и номер 84 в Канада. На концерт в Бостън през юли Мур изпълнява песни от последния си албум и предизвиква положителни отзиви за промяната към творческо съзряване.[35] През август Мор излиза на турне заедно с Пола Коул и Рейчъл Ямагата, което включва средноголеми концерти в САЩ и Канада. Wild Hope заема 10-а позиция в „Задължителния списък“ („The Must List“) на „Ентъртейнмънт Уикли“.

На 23 февруари 2008 г. Мур пуска албума си и в Австралия и впоследствие участва в турне заедно с Бен Лий и Западноавстралийския симфоничен оркестър, поддържайки Кели Кларксън на нейното турне. Последната спирка на Манди на нейното тихоокеанско турне е Ийстууд Сити във Филипините.

Филмова кариера

[редактиране | редактиране на кода]

От 2000 до 2005

[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 2000 г. Мур води половинчасово шоу по МТВ, „Шоуто на Манди Мур“, което продължава и през лятото на следващата година под името „Манди“. Тя участва и в различни реклами на Neutrogena.[15] Мур също така дефилира за Penshoppe във Филипините и участва в реклами на Coach (марка чанти) в Япония.[36] През 2001 г. Мур се появява с малка роля на мажоретката Лара Томас във филма „Дневниците на принцесата“, където играят Ан Хатауей и Джули Андрюс. Във филма героинята на Мур изпълнява „Stupid Cupid“ („Глупавият Купидон“), песен, включена в саундтрака на филма. Представянето на Мур печели положителни отзиви от филмовата критика.[1] През 2002 г. актрисата получава първата си главна роля във филма „Незабравимата“ (A Walk to Remember), в който ѝ партнира Шейн Уест. Базиран на романа от Никълъс Спаркс, филмът представя любовната история между дъщерята на протестантски свещеник (Мур) и буен непокорен тийнейджър (Уест). Филмът постига известен успех, като реализира 41 милиона долара приход в САЩ.[37] Въпреки че самият филм получава негативни критики,[38] младата звезда получава и позитивни отзиви за своята игра. Критикът Роджър Ибърт определя играта ѝ като „ненатрапчиво убедителна“ и нарича Мур „естествено красива и като външност, и като поведение“.[39]

На летните филмови награди на МТВ Мур печели наградата „пробивно женско изпълнение“ за тази роля.[40] Същата година тя озвучава героинята Аерит Гейнсбъроу във видеоиграта Kingdom Hearts, снима се във видеоклипа на Елтън Джон към песента „Original Sin“ („Първороден грях“) и заема 67-а позиция в класацията на списанието „Стаф“ („Stuff“) „102-те най-красиви жени на света“. [41]

През 2003 г. Мур участва в романтичната комедия „Уроци по любов“ (How to deal).[42] Филмът осъществява само 14 млн. долара приход в САЩ.[37]

Следващият филм на актрисата, „Преследването на Либърти“ (Chasing Liberty), излиза на екраните през 2004 г. Той получава едва 12 милиона долара.[37] И двата филма получават негативна критика,[43] но Ебърт отново се изказва положително за младата актриса, отбелязвайки, че тя има „неподправен естествен чар“ и „заради нея почти си струва да се гледа филмът („Уроци по любов“)“.[44] В статията си за „Преследването на Либърти“ той добавя, че Мор има „неоспоримо екранно присъствие“.[45] Други критици я описват като „актриса с ограничен диапазон“,[46]. Във филмова рецензия за „Преследването на Либърти“ Мур е определена като „най-безобидната от предишните поп принцеси“, която „има потенциал като актриса“, но е необходимо да се развива.[47]

По-късно през 2004 г. Мур се появява в религиозната сатира „Спасение!“ (Saved!), в която тя играе Хилари Фей, благоприлично и популярно момиче в християнско училище. Филмът получава положителна критика,[48] а Мур – хвалебствени изказвания за своето представяне[49] и коментари, че това е най-доброто ѝ изпълнение дотогава.[50]

През 2005 г. Мур озвучава роля във филма „Зебрата състезател“ (Racing Stripes) и се появява в телевизионната поредица „Антураж“ (Entourage). Тя е избрана да се снима във филмите „Прокълнати“ (Cursed), „Опустошение“ (Havoc) и „Укротяване на гнева“ (The Upside of Anger), но впоследствие не участва в нито един от тях.[51][52][53]

От 2006

[редактиране | редактиране на кода]
Манди Мур на церемонията за наградите „Оскар“ през 2011 г.

През 2006 г. Мур е гостуваща актриса в два епизода от сериала „Смешно отделение“ (Scrubs). Същата година озвучава героинята Табита (Tabitha Vixx) в популярния анимационен сериал „Семейство Симпсън“. [54]

След това тя участва в пародията „Американски мечти“ (American Dreamz), която излиза през април 2006 г. В този филм Мур играе участничка в телевизионна поредица, подобна на Мюзик Айдъл. Режисьорът Пол Вайц изразява мнение, че Мор може да изпълни ролята на социопат „невероятно добре“. Според него това се получава, защото тя самата е „невероятно симпатична и умна“ и за нея е интересно да представя героиня, която е нейна противоположност като характер.[4] Мур казва, че се забавлява да играе лоши героини, но се страхува да не бъде определена като истински злодей. [55] През първата седмица след премиерата филмът заема 9-а позиция в боксофис класацията в САЩ.[56] Той донася 7 милиона долара приход[57] и получава смесени мнения от критиците.[58] По-късно през 2006 г. в прегледа на филма от ComingSoon.net се споменава че „изпълнението на Мур е било изненадващо добро“.

Следващата роля на Мор е озвучаваща на Нита, героиня в анимацията „Братът на мечката 2“ (Brother Bear 2), която излиза директно на DVD на 29 август. [59] Мор първоначално е била избрана да участва в „Боби“ (Bobby), но след това е заменена с Мери Елизабет Уинстед. [60]

Мор, позовавайки се на своето консервативно възпитание, изразява недоволство от своето представяне на корицата на списание „Космополитан“ през май 2006 г., редом със заглавието „Оргазми без граници“ на статия, която не е свързана с нея. [61][62] Въпреки това, в нейния следващ филм Because I Said So („Защото аз казах така“), в който участват Гейбриъл Махт, Лорън Греъм и Даян Кийтън, героинята на Мур обяснява детайлно чувството от оргазъм на майка си, героинята на Кийтън. Филмът е пуснат на 2 февруари 2007 г. и не е добре приет от филмовите критици. [63]

В „Сватбен лиценз“ (License To Wed) (2007) Мор е бъдеща булка, която трябва да изпълни триседмично споразумение преди да се омъжи. Годеникът ѝ във филма е Джон Кразински, а Робин Уилямс – свещеникът, от когото трябва да получат разрешение да се оженят. Филмът излиза на 3 юли 2007 г. и получава главно негативни критики. [64][65]

Модна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Мур се включва и в света на модата със своя собствена модна линия, наречена Mblem,[5] марка съвременни плетени и кашмирени облекла. Линията ѝ се продава в повече от 500 модни бутика, включително Рон Херман и Лиса Клайн и в няколко универсални магазина като „Мейси'с Уест“, „Блумингдейлс“ и „Нордстром“.[66] През 2007 г. Мор печели награда за новаторство в модата на 11-ите годишни американски награди за аксесоари.[67][68]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Мур се среща с Уилмър Валдерама в продължение на осемнадесет месеца между 2000 и 2002 г. Валдерама се появява в „Шоуто на Хауърд Стърн“, където обяснява, че той и Мур са били първата любов един за друг, [69] без да твърди, че връзката им е имала сексуален характер, както е цитиран неточно от някои медии впоследствие. [70][4] Мор по-късно се изказва положително за Валдерама,[9] но заявява че коментарите относно тяхната връзка в „Шоуто на Хауърд Стърн“ са напълно неверни.[4] Тя започва да се среща с известния тенисист Анди Родик през 2002 г., но връзката им приключва през март 2004 г.[71] Мур се среща и с филипинския певец и актьор Били Кроуфърд.[72]

През 2004 г. актрисата започва връзка със Зак Браф, актьор от сериала „Смешно отделение“. През 2006 г. двойката е неправилно обявена за сгодена,[73] но двамата прекъсват отношенията си същата година.[74] В началото на 2007 г. медиите свързват Мур с Адам Голдстейн, познат като Диджей Ей Ем,[75] но през март 2007 г. е съобщено, че връзката им е приключила,[76] като двамата са останали в приятелски взаимоотношения.[77][78] През 2007 г. Мур се среща за кратко с Грег Лаусуел, певец и актьор.[79] През декември Мур започва връзка с певеца Райън Адамс, но двамата се разделят през 2008 г. [80]

Любимите музиканти на Мур са Мадона и Бет Мидлър.[11] Мидлър също така е и любимата ѝ актриса, а филмът „Плажове“ (Beaches) ѝ е бил любим като тийнейджърка. Тя харесва още и филмите „Ани Хол“ (Annie Hall) и „Блясъкът на чистия ум“ (Eternal Sunshine of the Spotless Mind).[23] Мур счита, че е жизнена личност[55] и описва себе си като „човек, който смята чашата за полупълна“. Към 2008 г. актрисата живее в Холивуд Хилс с брат си Кайл.[11] В началото на 2007 г. тя заявява, че събитията от предишната година (прекратен договор със звукозаписната ѝ компания, проблеми в личния ѝ живот) са я подтикнали към преосмисляне на живота и е решена да не позволи на трудностите да ѝ попречат да развива потенциала си.[81] Мур казва, че не може да готви, но си е поставила за цел да се запише на уроци по готварство.[82][11]

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

So Real

  • Издаден: 7 декември 1999
  • Продажби: 2 000 000+
  • Сингли: „Candy“, „So Real“, „Walk Me Home“ („Изпрати ме до вкъщи“)

I Wanna Be with You

  • Издаден: 9 май 2000
  • Продажби: 1 400 000+
  • Сингли: „I Wanna Be with You“

Mandy Moore

  • Издаден: 19 юни 2001
  • Продажби: 1 000 000+
  • Сингли: „In My Pocket“, „Crush“, „Cry“

Coverage

  • Издаден: 21 октомври 2003
  • Продуцент(и): Джон Фийлдс
  • Продажби: 650 000
  • Сингли: „Have a Little Faith in Me“, „Drop the Pilot“, „Senses Working Overtime“

Wild Hope

  • Издаден: 18 юни 2007
  • Продажби: 350 000+
  • Сингли: „Extraordinary“, „Nothing That You Are“

Компилации

[редактиране | редактиране на кода]

ДВД-та

[редактиране | редактиране на кода]
  • Mandy Moore – The Real Story (2001)
  • The Best of Mandy Moore (2004)

Филмография

[редактиране | редактиране на кода]
Година Заглавие на български Оригинално заглавие Роля Режисьор Бележки
2000 Magic Al and the Mind Factory Британи Фостър Домашно видео [83]
2001 „Дневниците на принцесата“ Princess Diaries Лана Томас
„Доктор Дулитъл 2“ Dr. Doliitle 2 Малко мече-бебе Озвучаване
2002 „Незабравимата“ A Walk To Remember Джейми Съливан
2003 „Уроци по любов“ How To Deal Холи Мартин
„Прецакването“ Punk'd себе си Сезон 1, епизод 2 от сериал
„Да бъдеш на 17“ Try Seventeen / All I Want Лиса Издаден на видео
2004 „Зебрата състезател“ Racing Stripes Санди Озвучаване
„Спасение!“ Saved! Хилари Фей
2005 „Преследването на Либърти“ Chasing Liberty Ана Фостър
„Антураж“ Entourage себе си Телевизионна гостуваща роля
2006 „Американски мечти“ American Dreamz Сали Кенду
„Братът на мечката 2“ Brother Bear 2 Нита Озвучаване; издаден на видео
„Смешно отделение“ Scrubs Джули Куин Телевизионна гостуваща роля
2007 „Защото аз казах така“ Because I Said So Мили Уайлдър
„Сватбен лиценз“ License to Wed Сейди Джоунс
„Преданост“ Dedication Луси Райли
„Романс и цигари“ Romance & Cigarettes Бейби Мърдър
„Южняшки истории“ Southland Tales Маделин Фрост Сантарос
„Как се запознах с майка ви“ How I Met Your Mother Ейми Телевизионна гостуваща роля
2008 Personal Shopping Анонсиран
Finding Jenua Анонсиран
A Summer Place Анонсиран
Twist of Fate Анонсиран

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д Mandy Moore // Yahoo Movies. Посетен на 4 юли 2008.
  2. ↑ Манди Мур, интервюирана от Елизабет Кустер – август 2003 г. „60 Things I Want to Do Before I'm 30“. сп. Seventeen, брой 187
  3. ↑ а б Nancy Mills. Mandy's So Moore-Ish // списание You. 2006-04-16. с. 30 – 33.
  4. ↑ а б в г д Friedman, Devin. Mandy's Moment // ELLE. юни 2006 г. с. 226. Архивиран от оригинала на 2008-09-28. Посетен на 4 юли 2008.
  5. ↑ а б Moore is not enough // The Age, 31 октомври 2004. Посетен на 4 юли 2008.
  6. ↑ а б Lamb, Bill. Mandy Moore // About.com. Архивиран от оригинала на 2007-12-30. Посетен на 7 април 2008.
  7. ↑ Mandy Moore // superiorpics.com. Посетен на 4 юли 2008.[неработеща препратка]
  8. ↑ Smiley, Tavis. Mandy Moore // PBS (Public Broadcasting Service), 18 юни 2007 г. Архивиран от оригинала на 2008-06-13. Посетен на 4 юли 2008.
  9. ↑ а б Gostin, Nicki и др. Newsmakers: Mandy Moore, Britney Spears // Newsweek, 2006-04-24 г. Посетен на 4 юли 2008.
  10. ↑ а б в г Mandy Moore // Rock on the Net. Посетен на 4 юли 2008.
  11. ↑ а б в г д е American Dream Girl // сп. Cosmopolitan, май 2006. Архивиран от оригинала на 2016-10-18. Посетен на 4 юли 2008.
  12. ↑ Vincentelli, Elisabeth (2000). Mandy Moore – So Real // Entertainment Weekly. Архивиран от оригинала на 2013-05-21. Посетен на 5 юли 2008.
  13. ↑ а б Moore Covers new ground // MSNBC. Посетен на 5 юли 2008.
  14. ↑ а б Mandy Moore // Billboard. Архивиран от оригинала на 2006-03-16. Посетен на 5 юли 2008.
  15. ↑ а б Mandy Moore Biography // AllStarsOnline. Посетен на 5 юли 2008.
  16. ↑ So Real (review) // All Music Guide. Архивиран от оригинала на 2012-04-30. Посетен на 5 юли 2008.
  17. ↑ I Wanna Be With You CD // CD Universe. Посетен на 5 юли 2008.
  18. ↑ Center Stage Music From The Motion Picture // MSN Music. Архивиран от оригинала на 2008-05-27. Посетен на 5 юли 2008.
  19. ↑ Mandy Moore // All Music Guide. Посетен на 5 юли 2008.
  20. ↑ Mandy Moore // MetaCritic. Архивиран от оригинала на 2012-05-07. Посетен на 5 юли 2008.
  21. ↑ Johnson, Beth (2001). Mandy Moore // Entertainment Weekly 1 (601). Архивиран от оригинала на 2008-05-21. Посетен на 5 юли 2008.
  22. ↑ Walters, Barry (16 август 2001 г.). Mandy Moore // Rolling Stone 1. Архивиран от оригинала на 2008-12-30. Посетен на 5 юли 2008.
  23. ↑ а б Want Some Mandy? // MenStyle.com. Архивиран от оригинала на 2008-04-13. Посетен на 5 юли 2008.
  24. ↑ а б Mandy Moore Gives Refund to Unsatisfied Fan. // StarPulse. Архивиран от оригинала на 2011-07-16. Посетен на 5 юли 2008.
  25. ↑ Moore Hates First Albums // ContactMusic.com. Архивиран от оригинала на 2012-10-15. Посетен на 5 юли 2008.
  26. ↑ Ankeny, Jason. Mandy Moore – Biography // All Music Guide. Посетен на 5 юли 2008.
  27. ↑ Mandy Moore Uncovers New Album // Y! Music. Посетен на 5 юли 2008.
  28. ↑ Ono, Pink Spread the Love // Rolling Stone. Архивиран от оригинала на 2007-10-02. Посетен на 5 юли 2008.
  29. ↑ Destiny's Child And Lil Jon Can't Top Eminem // MTV.com. Архивиран от оригинала на 2008-01-02. Посетен на 5 юли 2008.
  30. ↑ Wild Hope // Mandy Moore.com. Посетен на 5 юли 2008.
  31. ↑ Mandy Moore Talks About Her Ghost Encounter // CBS4Denver.com. Архивиран от оригинала на 2008-05-06. Посетен на 5 юли 2008.
  32. ↑ For The Record: Quick News On White Stripes, Christina Aguilera, Prince, Metallica, Harry Potter, John Mayer, Nelly Furtado & More // MTV News, 2007-03-20. Архивиран от оригинала на 2007-03-24. Посетен на 5 юли 2008.
  33. ↑ Cape Girardeau first in online contest to bring Mandy Moore to graduation // Southeast Missourian, 2007-03-29. Архивиран от оригинала на 2008-10-11. Посетен на 5 юли 2008.
  34. ↑ Vineyard, Jennifer. Avril, Christina's Multiple-Personality Clips Copy A Page From Madonna's Handbook // MTV News, 2007-03-28. Архивиран от оригинала на 2012-10-19. Посетен на 5 юли 2008.
  35. ↑ A wild hope for Mandy Moore // Blast Magazine. Посетен на 6 юли 2008.
  36. ↑ Mandy Moore // SS Music. Архивиран от оригинала на 2007-10-15. Посетен на 5 юли 2008.
  37. ↑ а б в Mandy Moore // Box Office Mojo. Посетен на 5 юли 2008.
  38. ↑ A Walk to Remember // RottenTomatoes.com. Посетен на 2008-07-0.
  39. ↑ A Walk To Remember // RogerEbert.com, 2002-01-25. Архивиран от оригинала на 2012-10-07. Посетен на 5 юли 2008.
  40. ↑ Awards for Mandy Moore // IMDb. Посетен на 5 юли 2008.
  41. ↑ Britney Named Sexiest Woman in the World // AndPop. Архивиран от оригинала на 2008-10-13. Посетен на 5 юли 2008.
  42. ↑ Певицата Менди Мор актьорства в тийн-драма // в-к „Сега“, 2004-04-09. Посетен на 8 юли 2008.
  43. ↑ Mandy Moore // RottenTomatoes.com. Посетен на 6 юли 2008.
  44. ↑ How to Deal // RogerEbert.com, 2003-07-18. Архивиран от оригинала на 2008-03-08. Посетен на 6 юли 2008.
  45. ↑ Chasing Liberty // RogerEbert.com, 2004-01-09. Архивиран от оригинала на 2012-10-09. Посетен на 6 юли 2008.
  46. ↑ Chasing Liberty // RottenTomatoes.com. Посетен на 6 юли 2008.
  47. ↑ Chasing Liberty // Cinema Blend, 2004-01-06. Архивиран от оригинала на 2007-10-06. Посетен на 6 юли 2008.
  48. ↑ Saved (2004) // RottenTomatoes.com. Посетен на 6 юли 2008.
  49. ↑ Saved! // Film-Forward.com. Посетен на 6 юли 2008.
  50. ↑ Rhodes, Steve. Saved! // RottenTomatoes.com. Посетен на 6 юли 2008.
  51. ↑ Trivia for Cursed (2005) // IMDb. Посетен на 7 юли 2008.
  52. ↑ Trivia for Havoc (2005) // IMDb. Посетен на 6 юли 2008.
  53. ↑ Trivia for The Upside of Anger (2005) // IMDb. Посетен на 6 юли 2008.
  54. ↑ Sutherland and Moore Join The Simpsons // ContactMusic.com. Архивиран от оригинала на 2008-12-30. Посетен на 6 юли 2008.
  55. ↑ а б Waterman, Lauren (May 2006). The Good Girl Архив на оригинала от 2015-09-30 в Wayback Machine. Teen Vogue – (-): 142 – 144.
  56. ↑ Weekend Box Office April 21 – 23, 2006 Box Office Mojo. Посетен на 25 април 2006.
  57. ↑ American Dreamz // Box Office Mojo. Посетен на 5 юли 2008.
  58. ↑ American Dreamz // RottenTomatoes.com. Посетен на 6 юли 2008.
  59. ↑ Brother Bear 2 // ComingSoon.net. Архивиран от оригинала на 2006-08-31. Посетен на 6 юли 2008.
  60. ↑ Destination: Stardom // FilmStew.com. Архивиран от оригинала на 2012-03-04. Посетен на 6 юли 2008.
  61. ↑ Moore Horrified By Cosmopolitan Cover // PR Inside. Архивиран от оригинала на 2008-02-06. Посетен на 6 юли 2008.
  62. ↑ Mandy Moore embarrassed by Cosmopolitan cover // Fametastic. Посетен на 6 юли 2008.
  63. ↑ Because I Said So (2007) // RottenTomatoes.com. Посетен на 6 юли 2008.
  64. ↑ License to Wed // RottenTomatoes.com. Посетен на 6 юли 2008.
  65. ↑ Thomas, Brian. Box Office Report: Harry Potter flies to first place // IF Magazine, 2007-07-16. Архивиран от оригинала на 2007-09-30. Посетен на 6 юли 2008.
  66. ↑ Mandy Moore's Clothing Line Mblem. Retains aLine media for Public Relations Representation // HaltersforSale.com. Посетен на 7 юли 2008.[неработеща препратка]
  67. ↑ Хайди Клум спечели американски моден приз // БТА, цитирана в Actualno.com, 2007-11-08. Архивиран от оригинала на 2008-01-09. Посетен на 6 юли 2008.
  68. ↑ Outside the box // People.com, 2007-11-08. Посетен на 6 юли 2008.
  69. ↑ Thomas, Brian. Actor Wilmer Valderrama Visits. 03/27/06. 7:35am // MarksFriggin.com. Посетен на 6 юли 2008.
  70. ↑ Wilmer Valderrama reveals his big secret, talks sex with Lindsay Lohan, Mandy Moore, etc // TheBosh.com. Посетен на 6 юли 2008.
  71. ↑ Moore to Sing About Roddick Heartbreak on New Album // ContactMusic. Архивиран от оригинала на 2009-01-31. Посетен на 6 юли 2008.
  72. ↑ Billy Crawford remembers role as Hollywood 'demon' // abs-cbnNEWS.com. Посетен на 6 юли 2008.[неработеща препратка]
  73. ↑ Braff and Moore to Wed? // San Francisco Gate. Архивиран от оригинала на 2007-05-25. Посетен на 6 юли 2008.
  74. ↑ Moore and Braff Break Up // San Francisco Gate. Архивиран от оригинала на 2008-03-02. Посетен на 6 юли 2008.
  75. ↑ Sciutto, Nellie. DJ AM, Man of Mystery // ABC News, 2007-01-31. Посетен на 6 юли 2008.
  76. ↑ Менди Мор заряза диджей Адам Голдстайн // БТА, цитирана в music.club.bg, 2007-03-18. Архивиран от оригинала на 2012-03-07. Посетен на 6 юли 2008.
  77. ↑ Moore's Split With Goldstein 'Amicable' // San Francisco Gate. Архивиран от оригинала на 2008-03-02. Посетен на 6 юли 2008.
  78. ↑ Moore's Split With Goldstein 'Amicable' // TeenHollywood, 2007-03-13. Архивиран от оригинала на 2007-09-28. Посетен на 6 юли 2008.
  79. ↑ Greg Laswell // Phoenix New Timesq 2008-03-20. Архивиран от оригинала на 2008-07-14. Посетен на 6 юли 2008.
  80. ↑ Moore and Adams Split // San Francisco Gate. Архивиран от оригинала на 2008-03-02. Посетен на 6 юли 2008.
  81. ↑ Mandy Moore: 'Who Am I? Where Do I Fit Into the World? // StarPulse.com. Архивиран от оригинала на 2007-01-29. Посетен на 6 юли 2008.
  82. ↑ Roberts, Shelia. Mandy Moore Interview, Because I said So – MoviesOnline // MoviesOnline. Архивиран от оригинала на 2008-05-01. Посетен на 6 юли 2008.
  83. ↑ Mandy Moore Helps Ease Fears In Home Video // MTV.com. Архивиран от оригинала на 2004-09-29. Посетен на 10 юли 2008.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Манди Мур.


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mandy Moore в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Манди_Мур&oldid=12446198“.